P. 1
Разговори с Бога

Разговори с Бога

|Views: 157|Likes:
Published by hristo vatev

More info:

Published by: hristo vatev on Dec 22, 2008
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

11/01/2014

pdf

text

original

Разговори с Бога

Нийл Доналд Уолш
Въведение
Стоиш пред прага на едно изключително преживяване. Стоиш пред прага на един
разговор с Бога. Да, да. Знам... това е невъзможно. Човек може да говори на Бога, разира
се, но не и с Бога. !скам да кажа, че Бог няма да отговори, нали" #оне не под $ормата на
оикновен всекидневен разговор%
&ака си мисле' и аз. &огава тази книга ми се сл(чи. !мам го предвид (квално. &ази
книга не е написана от мене) тя ми се сл(чи. ! като я прочетеш, тя и на тее *е ти се
сл(чи, за*ото всички ние сме водени към истината, за която сме готови.
+ивотът ми сиг(рно и ил много по,лек, ако я' запазил всичко това в мълчание.
-о не това еше причината то да ми се сл(чи. Затова каквито и не(доства да и ми
причинила тази книга.като да ме нарекат/ ого'(лник, измамник, ли0емер, ко1то не е
живял тези истини в миналото си, и ли може и на1,лошото , свят човек2, вече ми е
невъзможно да спра този про0ес. -ито пък и' искал. !ма' възможност да се отдръпна от
всичко това, но нея прие'. 3еши' да се всл(шам в това, което инстинктът ми подсказваше
за тази книга, вместо в онова, което *е каже за нея по,голямата част от света.
!нстинктът ми подсказва, че книгата не е езсмисли0а, свръ' активност на
незадоволено д('овно въоражение или просто оправдание на човек, търсе* реванш за
пропиления си живот. 4, премислял съм ги всичките тези не*а , едно по едно. Дадо' на
няколко д(ши да прочетат този материал, о*е като ръкопис. &е я'а трогнати. ! плака'а. !
се смя'а, заради радостта и '(мора в него. ! животът им, както ми каза'а се промени. Бя'а
разтърсени я'а (сетили прилив на сила.
5ного от тя' каза'а, че са или преоразени.
&огава вече знае', че тази книга е за всекиго и че трява да ъде издадена, за*ото е
ч(десен дар за всички, които наистина търсят отговори и които наистина се интерес(ват от
въпросите) за онези, които са поели на по'од към истината с искреност в сър0ето, копнеж в
д(шата и с отворено съзнание ! това в о*и линии сме всички ние.
В тази книга са разгледани повечето.ама не всички2 въпроси, които някога сме си
задавали за живота и люовта, предназначението и смисъла, 'ората и взаимоотношенията,
дорото и злото, вината и гре'а, прошката и изк(плението, пътеката към Бога и към ада...
всичко. Директно се осъждат секс, сила, пари, де0а, семе1ство, развод, раота, здраве,
онова, което предстои, и онова, което е ило..., всичко. !з(чават се во1ната и мирът,
знаенето и незнаенето, вземането и даването, радостта и тъгата. 3езгледжа се конкретното
и астрактното, видимото и невидимото, истината и неистината.
5ожеш да кажеш, че тази книга е 6последната д(ма на Бог за не*ата6, въпреки че за
някои 'ора може и *е е пролематично, осоено ако са от онези, които смятат, че Бог е
спрял да говори преди 7888 години или ако е продължил да о*(ва с някого, то е ило само
със свети мъже, лечителки или с няко1, ко1то е медитирал в продължение на 98 години, ли
izvorite.com :
ил доър 78 години, или на1,малкото е ил пол(приличен за :8 години.аз не попадам в
никоя от тези категории2.
!стината е, че Бог говори на всекиго. -а дория и на лошия. -а свете0а и на
мошеника. 3азира се, и на всички нас, които сме по средата. Да вземем например те. Бог
е идвал в живота ти по много пъти*а и това е един от тя'. ;олко пъти си ч(вал страта
аксиома/ ;огато (ченикът е готов, (чителят се появява" &ази книга е нашият (чител.
5алко след като тази книга започна да ми се сл(чва, вече знае', че говоре' с Бога.
-епосредствено, лично. -еоспоримо. Знае', че Бог отговаряше на въпросите ми право
пропор0ионално на спосоността ми да осмислям. #ол(чава' отговорите по начин и на
език, ко1то Бог знаеше, че *е разера. &ова ояснява до голяма степен разговорния стил на
писане и споменаването на материали, които съм сърал от др(ги източни0и и от
предишни свои преживявания. Сега знам, че всичко, което някога е идвало, при мен в
живота ми, е идвало при мен от Бога, и в момента просто се съира в един великолепен,
завършен отговор на всеки въпрос, ко1то някога съм имал.
-якъде път<ом осъзна', че всъ*ност се създава книга , книга, предназначена за
п(лик(ване. =стествено еше ми казано спе0иално в по,късната част на диалога . през
$евр(ари :>>9г.2, че *е ъдат издадени три книги и че/
:. #ървата *е разглежда главно лични теми, насочени към
предизвикателствата и възможностите в живота на индивида.
7. Втората *е се занимава с по,глоални пролеми от геополитическия и
мета$изичния живот на планетата и с предизвикателствата, пред които е изправен светът.
9. &ретата *е ъде посветена на всео*и истини от на1,висше ниво и на
предизвикателствата и възможностите на д(шата.
&ази е първата от трите книги, завършена през $евр(ари :>>9 г. За по,голяма яснота
*е (точня, че записва1ки диалога на ръка, подчертава' или загражда' д(ми и значения,
които идва'а до мен със спе0иално (дарение , като че ли Бог ги из(мтяваше. &ези пасажи
я'а по,късно отпечатани с к(рсивен шри$т.
!мам н(жда да кажа, че сега, след като съм прочел и препрочел мъдростта,
съдържа*а се т(к, съм дълоко засрамен от соствения си живот, ко1то е елязан от
продължителни грешки и провинения, срамно поведение и някои изори и решения, които
др(гите сиг(рно *е сметнат за наранява*и или непростими. -еизразимо лагодарен съм за
всичко на(чено, а откри' и че имам о*е да (ча с помо*та на 'ората около мен. Дълоко
съжалявам, че то еше свързано с олката на др(ги. 5оля за извинение всички, че (ча
толкова авно. В съ*ото време Бог ме ок(ражава да си дам прошка за не(спе'ите и да не
живея в стра' и ч(вство за вина, а винаги да продължавам да опитвам , да продължавам да
опитвам да изживявам все по,величествени представи.
Знам, че Бог иска това от всички нас.
-и1л Доналд ?олш
Сентрал #о1нт, 4регон
;оледа :>>@ г.
izvorite.com 7
:
#рез пролетта на :>>7 г. , около Великден, доколкото си спомням , в живота ми се
сл(чи неоикновено явление. Бог започна да разговаря с те. Чрез мен.
-ека да оясня.
#о това време я' много не*астен в личен, про$есионален и емо0ионален план и
животът ми се стр(ваше не(спешен на всички равни*а. ;акто има' от години навика да
записвам мислите си в писма .които оикновено никога не изпра*а'2, взе' доверения си
жълт те$тер и започна' да изливам ч(вствата си.
&ози път вместо поредното писмо до човек, ко1то си представя', че ме измъчва, си
помисли' да се насоча право към първоизточника, към на1,големия 6мъчител6 от всичките.
3еши' да напиша писмо на Бога.
Беше ядно и разгоре*ено писмо, изпълнено с оъркани, изопачени и осъдителни
мисли. A съ*о и с к(п разгневени въпроси.
За*о животът ми не върви" ;акво е нео'одимо, за да го накарам да потръгне" За*о
не мога да намеря *астие в личните си взаимоотношения" Винаги ли *е ми се изплъзват
нео'одимите пари" ! накрая на1,важното/ какво съм направил, за да засл(жа живот,
изпълнен с постоянни итки"
За моя изненада, както дописва' последния от горчивите въпроси, които ми се
стр(ва'а ез отговор, и се готве' да за'върля 'имикалката настрана, ръката ми остана на
листа, задържана сякаш от някаква невидима сила. Внезапно 'имикалката започна да се
движи сама. -яма' никаква представа какво *е напиша, но изглежда някаква мисъл се
зараждаше и аз реши' да се оставя на течението 1. !злезе следното...
,Де1ствително ли искаш отговор на всички тези въпроси или просто си изкарваш
яда"
#ремигна'... и тогава в глава ми до1де отговор. Записа' и него.
,! двете. 3азира се, че си изливам яда, но ако тези въпроси имат отговори, адски
много и' искал да ги ч(я.
,Aдски много и искал6... много не*а. -е и ли ило доре 6ра1ски много6 да ги
искаш"
-аписа'/
,&ова пък какво означава"
#реди да се (сетя я' започнал разговор... и то не толкова говоре' аз, колкото ми се
дикт(ваше.
&ази диктовка продължи три години и по онова време няма' и представа накъде
отивам. 4тговорите на въпросите, които записва', никога не идва'а, докато въпросът не
ъде изписан докра1 и докато не оставя настрана соствените си мисли. Често отговорите
идва'а по,ързо, отколкото може' да записвам, и започна' да редя драск(лки, за да не
изоставам. ;огато се поч(вства' оъркан или заг(е' (се*ането, че д(мите идват от
някъде др(гаде, оставя' 'имикалката и излиза' от диалога, докато отново пол(ча
вдъ'новение , про*ава1, но това е единствената д(ма, която наистина пасва , да се върна
към жълтия те$тер и да започна да пиша отново.
3азговорите продължават и сега, докато пиша това. ! по,голямата част от тя' се
izvorite.com 9
намира на страни0ите, които следват... страни0и, съдържа*и един невероятен диалог, на
ко1то аз отначало не вярва', след това прие', че има лична сто1ност, но ко1то сега
разирам, че е ил предназначен не само за мен самия. Бил е предназначен за те и за
всеки, ко1то е стигнал до тази книга. За*ото моите въпроси са и твои.
!скам от те час по,скоро да станеш (частник в този диалог, за*ото истински важна
е не моята, а твоята история. &воята жите1ска история е онова, което те доведе т(к. &воето
лично изживяване е онова, за което става д(ма в този материал. !наче ти нямаше точно
сега да го държиш в ръ0е.
! тъ1, 'а1де да започнем с въпрос, ко1то си задавам отдавна. ;ак говори Бог и на
кого" =то отговорът, ко1то пол(чи'/
,Aз говоря на всекиго. -епрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а ко1 5е сл(ша"
Заинтриг(ван, помоли' Бога да оясни по,подроно. =то какво каза/
,-а1,напред нека да заменим д(мата говоря с д(мата о*(вам. &я е много по,'(ава
д(ма, по,пълна и по,точна. ;огато се опитваме да разговаряме един с др(г , Aз с те или ти
с 5ен, т(такси се 'ва*аме в невероятната ограниченост на д(мите. Затова аз не о*(вам
единствено с д(ми. Всъ*ност правя го рядко. 4ича1ната ми $орма на о*(ване е с
ч(вството.
Ч(вството е езикът на д(шата.
Aко искаш да разереш своята истина за не*о, виж какво ч(встваш към него.
#онякога ч(вствата се откриват тр(дно , и често о*е по,тр(дно се приемат. -о в
на1,дълоките ти ч(вства се крие твоята на1,висша истина. -омерът е да се стигне до тези
ч(вства. Bе ти покажа как. За пореден път. Aко поискаш.
4твърна', че де1ствително искам, но точно сега имам по,голямо желание за пълен и
завършен отговор на първия ми въпрос. =то какво каза Бог/
,Aз о*(вам съ*о и с мисъл. 5исълта и ч(вството не са едно и съ*о не*о, въпреки
че могат да се проявяват едновременно. В о*(ването с мисъл често (потреявам орази и
картини. Затова мислите са по,е$ективно средство за о*(ване, отколкото само д(мите.
4свен ч(вства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на о*(ване.
-а1,накрая и ч(вствата и мислите, и изживяването не постигнат (спе', приягвам
към д(мите. Д(мите са на1,нее$ективното ком(ника0ионно средство. &е на1,лесно се
подават на неправилна интерпрета0ия и на1,често иват криворазрани.
A за*о е така" Заради това, което д(мите са. &е са просто произнесени зв(0и/
ш(мове, които изоразяват ч(вства, мисли и изживявания. Д(мите са символи. Зна0и. &е не
са !стина. -е са съ*ността.
Д(мите могат да ти помогнат да разереш не*о. !зживяването ти позволява да
знаеш. ! все пак има не*а, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и др(ги
инстр(менти за познание. -аричат се ч(вства. Съ*о и мисли.
Вър'овната ирония т(к е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията
Д(ма и толкова малко значение на изживяването,
Всъ*ност за вас изживяването има толкова ниска сто1ност, че когато изживяването
ви на Бога, се различава от ч(тото за Бога, вие автоматично, от'върляте изживяването и
запазвате д(мите, а и трявало да е точно оратното.
izvorite.com @
!зживяването ти и ч(вствата ти към не*о представляват онова, което ти $актически
и инт(итивно знаеш за него. Д(мите могат единствено да се опитват да символизират
знанието ти и често могат да го оъркат.
=то начините, по които о*(вам. -о не всички ч(вства, и не всички мисли, и не
всички изживявания, и не всички д(ми идват от 5ен.
5ного д(ми са изречени от др(ги в 5ое име. 5ного мисли и ч(вства са
предизвикани от причинни, които не са директно 5ое творение. 5ного изживявания са
рез(лтат от тя'.
Задачата т(к е ясно да можеш да разграничаваш. &р(дността е да познаеш разликата
межд( послания от Бога и ин$орма0ия от др(ги източни0и. 4тделянето на едното от
др(гото е лесна раота, ако се прилага следното основно правило/
5оя винаги е -а1,висшата ти 5исъл, -а1,ясната ти Д(ма, -а1,великото ти Ч(вство.
Всичко по,малко от тя' идва от др(г източник.
&ака задачата за разграничаването става по,леко, за*ото дори начинае* ез
затр(днение *е познае -а1,висшето, -а1,Cсното и -а1,великото. Bе ти дам и о*е
напътствия.
-а1,висшата 5исъл винаги е мисълта, която съдържа радост. -а1,ясните Д(ми са
д(мите, съдържа*и истина. -а1,великото Ч(вство е ч(вството, което наричаш оич.
3адост, истина, оич.
&е са взаимозаменяеми и всяко едно от тя' води до др(гото. -яма значение в какъв
ред ги поставяш.
След като с тези напътствия вече може да се разпознаят 5оите послания сред
послания, идва*и от др(гаде, остава единствено въпросът дали *е се оърне внимание на
тези послания.
&ова не се сл(чва с повечето 5и послания. С някои, за*ото зв(чат твърде '(аво, за
да са истина. С др(ги, за*ото са прекалено тр(дни, за да ъдат следвани. С много от тя',
за*ото са просто криворазрани. С повечето, за*ото не са пол(чени.
-а1,силният ми вестоносе0 е изживяването, а вие пренерегвате дори него. ! по,
точно пренерегвате осоено него.
Вашият свят не и ил в сегашното си състояние, ако просто я'те посл(шали
изживяването си. 3ез(лтатът от не ч(ването на вашето изживяване е, че продължавате да го
изживявате отново и отново. &ака е, за*ото 0елта 5и няма да ъде ос(етена и волята 5и
няма да ъде пренерегната. Вие *е пол(чите посланието. 3ано или късно. Aз оаче няма
да ви насилвам. -икога не *е ви накарам насила. За*ото съм ви дал своодна воля , силата
да правите онова, което изерете , и никога няма да ви я отнема, никога.
! тъ1, *е продължа да ви изпра*ам съ*ите послания сега, и завинаги, и во веки
веков, в ко1то и кра1 на Вселената да се намирате. Безспирно *е изпра*ам посланията си,
докато ги пол(чите, прегърнете и наречете свои.
#осланията ми *е идват в стоти0и различни $орми, в 'иляди моменти, в
продължение на милиони години. -е можеш да ги проп(снеш, ако наистина сл(шаш. -е
можеш да ги пренерегнеш, ако де1ствително си ч(л. &ака нашето о*(ване *е стане
0еленасочено. За*ото в миналото ти само си 5и говорил, моле1ки 5и се, пледира1ки към
izvorite.com D
5ен, настоява1ки пред 5ен. Сега и Aз мога да ти отговоря както правя т(к в тези редове.
,;ак да знам, че това о*(ване е от Бога" 4ткъде да знам, че това не става в
соственото ми въоражение"
,;аква е разликата" -е виждаш ли, че мога да раотя чрез въоражението ти толкова
лесно, колкото чрез всичко останало" Bе предизвикам във всеки отделен миг верните
мисли, д(ми и ч(вства, сл(же*и точно на конкретната 0ел, като използвам един и ли
повече начини.
Bе знаеш, че тези д(ми идват от 5ен, за*ото ти.по своя соствена пре0енка2 никога
не си се изразявал толкова ясно. Aко си еше отговарял толкова ясно на тези въпроси,
нямаше да ги задаваш.
,С кого о*(ва Бог" !ма ли израни 'ора" !мали израно време"
,Всички 'ора са израни и всички мигове са златни. -яма човек и няма момент по,
изран от др(г. 5ного 'ора са направили изора да вярват, че Бог о*(ва по осоени
начини и с израни 'ора. &ова освоождава 'ората от отговорността да ч(ят посланието
5и, а о*е по,малко да го пол(чат и им позволява да приемат д(мата на няко1 др(г по
всички въпроси. -яма за*о да 5е сл(шаш, *ом вече си решил, че др(ги са ч(ли мнението
5и по всички въпроси и ти можеш да сл(шаш тя'.
Сл(ша1ки онова, което др(гите мислят, че са ч(ли от 5ен, ти няма за*о да мислиш
изо*о.
&ова е основната причина, поради която много 'ора загърват посланията 5и на
лично ниво. Aко приемеш, че пол(чаваш посланията 5и пряко, *е трява да поемеш и
отговорността за тълк(ването им. Далеч по,сир(но и много по,лесно е да приемеш
интерпрета0ията на др(ги отколкото да потърсиш и да разереш посланието, което може и
пол(чаваш сега, в момента.
! все пак, Aз те каня да (частваш в нов начин на о*(ване с Бога. Дв(посочно
о*(ване. !стината е, че ти си този, ко1то ме покани. За*ото Aз до1до' при те, в тази
$орма, точно сега в отговор на твоя зов.
,За*о някои 'ора, като Eристос например, изглежда ч(ват повече от &овите
послания отколкото останалите"
,За*ото някои 'ора имат желание наистина да сл(шат. &е имат желанието да ч(ят и
да останат отворени към о*(ването дори и когато изглежда страшно, или нал(дничаво,
или напълно погрешно.
,Би трявало да сл(шаме Бога даже когато казаното ни се стр(ва погрешно"
,4соено когато ви се стр(ва погрешно. Aко мислите, че сте прави за всичко, ком( е
нео'одимо да говори с Бога"
Eа1де иди и де1ства1 така, както знаеш. Заележи, че всички вие правите точно това
откакто свят свет(ва. ! виж в какво състояние е светът. Cсно е, че има не*о, което сте
проп(снали. 4чевидно има не*о, което не разирате. 4нова, което разирате, трява да ви
се стр(ва правилно, за*ото 6правилно6 е понятие, което използвате за оозначаване на
не*о, с което се съгласявате. 4нова, което сте проп(снали, следователно отначало *е ви
изглежда 6погрешно6.
=динственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса/ 6какво и
izvorite.com F
станало, ако всичко, което смята' за 6погрешно6, всъ*ност еше 6правилно6"6 Всеки велик
(чен знае това. ;огато онова, над което (ченият раоти, не се пол(чава, (ченият оставя
настрана всички доп(скания и започва отначало. Всички велики открития са направени
лагодарение на готовността и спосоността да не ъдеш прав. =то какво е н(жно.
-е можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш.
-е можеш да ч(еш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го ч(л.
-яма да мога да ти кажа !стината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.
,-о моята истина за Бога идва от &е.
,;о1 казва това"
,Др(гите.
,;ои др(ги"
,Водачи. #астори. 3авини. Све*ени0и. ;ниги. Билията, за Бога%
,&ова не са авторитетни източни0и.
,-е са ли"
,-е.
,&огава кои са авторитетните източни0и"
,Всл(ша1 се в ч(вствата си. Всл(ша1 се в -а1,възвишените си 5исли. Всл(ша1 се в
преживяното. ;огато някое от тя' се окаже различно от онва, което са ти казали (чителите
ти или си прочел в книгите, зарави д(мите. Д(мите са на1,несиг(рният носител на
!стината.
,&олкова много не*а и' искал да &и кажа, толкова много въпроси да ти задам. -е
знам откъде да започна. За*о например не се покажеш" Aко наистина има Бог и това си
&и, за*о не се покажеш по начин, ко1то всички да можем да разерем"
,#равил съм го много пъти. #равя го отново и в момента.
,-е. !мам предвид по начин, ко1то е неоспорим, ко1то не мое да ъде отречен.
,;ато например"
,;ато например да се появиш сега пред очите ми.
,#равя го в момента.
,;ъде"
,-акъдето погледнеш.
,-е, искам да кажа по неоспорим начин. #о начин, ко1то нико1 човек да не мое да
отрече.
,;акъв и ил този начин" В какъв вид и $орма и искал да се появя"
,Във $ормата и вида, които в де1ствителност имаш.
,&ова е невъзможно, за*ото Aз няма вид и $орма, които вие разирате. 5ога да
приема $орма, която и'те разрали, но тогава всички *е доп(снат, че са видели
единствената $орма на Бога,вместо само една от многото $орми на Бога.
Eората вярват, че Aз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. -о аз
съм голямото невидимо, а не това, в което се превъплъ*авам във всеки отделен момент. В
известен смисъл Aз съм това, което не съм. Aз идвам от -е,ъденето и винаги се връ*ам
там.
;огато оаче до1да в една или др(га определена $орма, като мисля, че в нея 'ората
izvorite.com G
*е 5е разерат, те 5и приписват тази $орма завинаги.
A ако се появя в какъвто и да ило др(г вид пред които и да ило 'ора, първите
казват, че не съм се появил пред вторите, за*ото пред вторите не съм изглеждал така, както
пред първите, нито пък съм казал съ*ите не*а , тогава как може да съм ил Aз"
Виждаш, че няма значение под каква $орма и по какъв начин разкривам Сее си ,
какъвто и начин да изера, каквато и $орма да приема, никоя от тя' няма да е
непротиворечива.
,Aми ако направиш не*о, което и доказало истината за това, ко1 си &и ез никакво
съмнение...
,...пак *е има 'ора, които *е кажат, че то идва от дявола или просто от нечие
въоражение. !ли от каквато и да ило др(га причина извън 5ен.
Aко разкрия сее си като Богът Всемогъ*и, Вседърже0 на -еето и Земята и
преместя планини, за да го докажа, па *е се намери няко1 да каже/ 6&рява да е ил
Сатаната6.
! затова е така, както и трява да ъде. За*ото Бог не разкрива Божията съ*ност
чрез външно налюдение, а чрез вътрешно изживяване. ! когато вътрешното изживяване е
разкрило Божията съ*ност, външното налюдение не е нео'одимо. A ако външното
налюдение е нео'одимо, вътрешното изживяване не е възможно.
&огава, ако е молено за прозрение, няма как да ъде пол(чено, за*ото самият акт на
искане е изявление, че прозрението го няма) че ни*о от Бога не е разкрито в момента пред
нас. #одоно изявление създава и изживяването за това. За*ото мисълта ти за не*о е
съзидателна, и д(мата ти е плодоносна, и мисълта и д(мата ти взето заедно имат
великолепната спосоност да сътворяват де1ствителността, в която се намираш.
Следователно, ти *е имаш (се*ането, че Бог не се разкрива пред те, за*ото , ако се
разкриваше, ти не и се молил за това.
,Значи ли това, че не мога да моля за ни*о, което искам" ;азваш, че молитвата за
не*о всъ*ност го отлъсква от нас"
,&ози въпрос е задаван през вековете, и е пол(чавал отговор винаги, когато е ил
задаван. Cвно не сте ч(ли отговора или пък няма да го повярвате.
-а въпроса се отговаря отново с днешни понятия и на съвременен език по следния
начин/
-яма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да пол(чиш не*о, което
искаш. &ака е, за*ото самата ти мола е изявление за липса и когато казваш, че искаш
не*о, просто сътворяваш в де1ствителността си точно това изживяване,че искаш.
#равилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на
лагодарност.
;огато лагодарите предварително на Бога за това, което си изирате да изживеете
във вашата де1ствителност, вие всъ*ност приемате, че то е вече там и се сл(чва.
Благодарността е на1,силното изявление към Бога) потвърждение, че даже преди да сте
помолили Aз съм отвърнал.
Следователно никога неде1 (молява. Hени и ъди лагодарен.
izvorite.com I
,A ако предварително съм лагодарен на Бога за не*о и то никога не се сл(чи" &ова
може да доведе до разити илюзии и горчивина.
,Благодарността не може да ъде използвана като средство, с което да манип(лирате
Бога) като инстр(мент, с ко1то да изиграете Вселената. -е можеш да излъжеш сее си.
Съзнанието ти знае истината за мислите ти. Aко казваш 6Благодаря ти, Боже, затова и
това6, като съ*евременно си съвсем наясно, че него го няма в настоя*ата ти
де1ствителност, не можеш да очакваш Бог да е по,малко наясно то те и да ти го сътвори.
Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя
де1ствителност.
,-о това как да ъда истински лагодарен за не*о, което знам, че го няма"
,Вяра. Aко имаше само зрън0е вяра, и могъл да местиш планини. Bе знаеш, че
не*о го има, за*ото Aз съм казал, че го има) за*ото аз съм казал, че дори преди да
помолиш, *е съм отвърнал на молата ти) за*ото Aз съм казал и съм казвал по всеки
възможен начин, чрез всеки (чител, ко1то и назовал, че каквото и да изереш, изира1ки
го в 5ое !ме, то и *е ъде.
,! все пак толкова 'ора казват, че молитвите им са останали ез отговор.
,-ито една молитва.а молитвата не е ни*о повече от пламенен израз на това, което е
2 не остава ез отговор. Всяка молитва.всяка мисъл, всяко изявление, всяко ч(вство2 е
творческа. В степента, в която горе*о се приема за истина, тя *е се прояви и в
изживяването ти.
;ато се каже, че една молитва е останала ез отговор, всъ*ност се е сл(чило така, че
на1,горе*о поддържаната мисъл, д(ма или ч(вство се е заде1ствало. &рява да знаеш.и в
това е та1ната2, че винаги мисълта зад мисълта.можем да я наречем !значална 5исъл2 е
определя*ата.
Следователно, ако искаш и (моляваш, изглежда *е имаш по,малък шанс да
изживееш онова, което си мислиш, че си израл, за*ото !значалната 5исъл зад всяка
проса е, че сега нямаш онова, което желаеш. &ази !значална 5исъл става твоя
де1ствителност.
=динствената !значална 5исъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог
езпогрешно *е дари точно това, което е поискано. -якои 'ора имат тякава вяра, но те са
много малко.
#ро0есът на молитва става много по,лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги
*е казва 6да6 на всяка мола, инт(итивно се разере, че самата мола не е нео'одима.
&огава молитвата е молитва на лагодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност
за това, което съ*еств(ва.
,;ато казваш, че молитвата е изява на това, което съ*еств(ва, значи ли, че Бог не
izvorite.com >
прави ни*о) че всичко, което *е се сл(чи след молитвата, е рез(лтат от де1ствието на
самата молитва"
,Aко вярваш, че Бог е някакво всемогъ*о съ*ество, което изсл(шва всички
молитви, казва 6да6 на някои, 6не6 на др(ги и 6може и, но не сега6 на останалите, грешиш.
Въз основа на какво правило Бог и решавал"
Aко вярваш, че Бог е създателят и този, ко1то взема решенията за всички не*а в
живота ти, грешиш.
Бог е налюдателят, а не създателят. ! Бог е готов да ти помогне да изживееш
живота си, но не по начина, ко1то може и очакваш.
#редназначението на Бога не е да създава или разр(шава (словията и
остоятелствата в твоя живот. Бог те е сътворил по Сво1 ораз и подоие. &и си сътворил
останалото чрез силата, дадена ти от Бога. Бог е създал жизнения про0ес и живота такива,
каквито ги знаеш. Съ*евременно ти е дал свооден изор да правиш с живота, каквото
пожелаеш.
В този смисъл соствената ти воля за сее си е и Божията воля за тее.
&и си живееш живота, както си искаш, и Aз нямам никакви предпочитания по този
въпрос.
&ова е грандиозната илюзия, в която си се заъркал , мисълта, че Бог по един или
др(г начин се интерес(ва от това, което правиш.
-е 5е интерес(ва какво правиш и на те ти е тр(дно да ч(еш подоно не*о. -има
ти се интерес(ваш какво правят де0ата ти, когато ги изпратиш да си играят" !ма ли за те
някакво значение дали играят на гонени0а, криени0а или на дама" -яма, за*ото знаеш, че
те са на сиг(рно място. &и си ги поставил в среда, която си сметнал за др(желюна и
дора.
3азира се, винаги *е се надяваш, че няма да се наранят. ! ако това стане, *е си до
тя' да им помогнеш, да ги излек(ваш, да им позволиш да се поч(встват отново сиг(рни, да
ъдат пак *астливи, да отидат да играят на др(гия ден. -о дали *е изерат гонени0а или
криени0а на следва*ия ден пак няма да има значение за те.
=стествено ти *е им кажеш кои игри са опасни. -о няма да можеш да спреш де0ата
си да не правят опасни не*а. -е винаги. -е завинаги. -е във всеки момент от сега до
смъртта. 5ъдър родите е онзи, ко1то знае това. ! все пак родителят никога не престава да
се вълн(ва то рез(лтата. &ази е дво1ствеността, която се долижава до описанието на
д(ализма на Бога , да не се интерес(ваш дълоко от про0еса, а да се интерес(ваш дълоко
от рез(лтата.
A Бог всъ*ност не се интерес(ва даже и от из'ода. -е от кра1ния из'од. &ака е,
за*ото кра1ният из'од е осиг(рен.
=то и втората голяма илюзия на човека , идеята, че из'одът на живота е под
съмнение.
&очно това съмнение в кра1ния из'од е създало на1,големия ви враг , стра'а.
За*ото, ако се съмнявате в рез(лтата, тогава и трявало да се съмнявате и в Създателя ,,
и трявало да се съмнявате в Бога. ! ако се съмнявате в Бога, и трявало да живеете в
izvorite.com :8
стра' и вина 0ял живот.
Aко се съмняваш в Божието намерение и в спосоността на ога да създаде този
краен рез(лтат, как и могъл изо*о някога да отп(снеш д(шата си" ;ак и могъл някога
истински да намериш мир"
-о Бог има пълната сила да съчетае намеренията с рез(лтатите. Вие не можете и
няма да повярвате в това.въпреки твърдението ви, че Бог е всемогъ*2. =то за*о ви трява
да сътворите във въоражението си сила, равна на Бога, за да намерите начин да ъде
поречено на Божията воля. ! така сте създали в митологията си съ*еството, което
наричате 6дявол6. #редставили сте си даже Бог във во1на с това съ*ество .мисле1ки, че
Бог решава пролемите като вас2. -а1,накрая даже сте си въоразили, че Бог може да
заг(и тази во1на.
&ова нар(шава всичко, което казвате, че знаете за Бога, но няма значение. -ие
живеете соствената си илюзия, която поражда стра'а ви, и всичкото идва от решението ви
да се (съмните в 5ен.
A какво *е стане, ако вземеш ново решение" ;акъв и ил рез(лтатът"
Bе ти кажа следното/ ти и живял като Б(да. ;ато !с(с. ;ато всеки свете0, когото
някога сте идолизирали.
! като повечето от тези свет0и, 'ората не и'а те разрали. ! когато се опиташ да
им оясниш ч(вството си на споко1ствие, радостта в живота си, вътрешния си екстаз, те *е
сл(шат д(мите ти, но няма да ги ч(ят. Bе се опитат да ги повторят, но *е приавят не*о
към тя'.
Bе има да се ч(дят как така ти имаш онова, което те не могат да намерят. ! тогава
*е станат завистливи. 5алко след това завистта и *е се превърне в ярост и в яда си *е се
опитат да те (едят, че ти си този, ко1то не разира Бога.
! ако не (спеят да те откъснат от радостта ти, *е потърсят как да те наранят ,
толкова огромна и ила яростта им. ! когато им кажеш, че това няма значение, че даже
смъртта не може да прекрати радостта ти, нито да промени истината ти, със сиг(рност и'а
те (или. &огава, като видят споко1ствието, с което приемаш смъртта, *е те нарекат свете0
и *е те оикнат отново.
За*ото такава е съ*ността на 'ората/ да оичат, след това да р(шат, след това отново
да оичат онова, което на1,много 0енят.
,-о за*о" За*о правим така"
,Всички човешки де1ствия са мотивирани на на1,дълоко равни*е от едно от двете
ч(вства/ стра' или оич. !стината е, че има само две ч(вства , само две д(ми в езика на
д(шата. &ова са противоположните краи*а на великата полярност, която Aз сътвори',
когато създава' Вселената и вашия свят такъв, какъвто го знаете днес.
&ова са двете точки , Aл$ата и 4мегата, които позволяват на така наречената от вас
система на 6относителността6 да съ*еств(ва. Без тези две точки, ез тези две идеи за
не*ата не и могло да има никаква др(га идея.
Всяка човешка мисъл и всяко човешко де1ствие се основават или на люов, или на
стра'. -е съ*еств(ва др(г човешки мотив и всички др(ги идеи са само производни на тези
две. &е са просто различни вариа0ии, различни интерпрета0ии на съ*ата тема.
izvorite.com ::
Замисли се дълоко и *е видиш, че е вярно. &ова е , което нареко' !значална
5исъл. &я е мисъл или на оич, или на стра'. &ова е мисълта зад мисълта, зад мисълта.
&ова е първата мисъл. Воде*атата сила. С(ровата енергия, която заде1ства двигателя на
човешкото преживяване.
! ето как човешкото поведение поражда повтаря*о се преживяване след повтаря*о
се преживяване) затова 'ората оичат, след това разр(шават, след това отново оичат.
Винаги има люшкане от едното към др(гото ч(вство. Jюовта води до стра', стра'ът води
до люов, люовта води до стра'...
...! причината се крие в първата лъжа , лъжата, която вие приемате като истина за
Бога/ че на Бог не може да се има доверие) че на Божията люов не може да се разчита) че
Бог ви приема с (словия) че кра1ният из'од на не*ата е под съмнение. Aко не можеш да
разчиташ, че Божията оич винаги *е я има, на чия оич тогава можеш да разчиташ" Aко
Бог се отдръпва и оттегля, когато не се представяш по правилния начин, не и'а ли
правили съ*ото и простосмъртните"
! става така, че в мига, в ко1то заявявате на1,възвишената си оич, приветствате и
на1,големия си стра'.
За*ото първото не*о, за което се притеснявате, след като кажете 6оичам те6 е дали
*е го ч(ете в отговор. ! ако го ч(ете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че *е
заг(ите люовта, която ток(,*о сте намерили. ! така, всяко ваше де1ствие се превръ*а в
ответна реак0ия , отранително средство сре*( заг(а, даже когато се отранявате да не
заг(ите Бога.
A ако знаеше &и ;о1 Си, че си на1,великолепното, на1,заележителното, на1,
ч(десното съ*ество, което Бог някога е създал, ти никога не и се стра'(вал. За*ото ко1
и отлъснал такова великолепие" Даже и Бог не и могъл да намери недостатък в такова
съ*ество.
&и оаче не знаеш ;о1 Си и мислиш, че имаш много по,малка сто1ност. A откъде
изо*о ти до1де идеята, че си не*о по,малко от великолепен" 4т единствените 'ора, чиято
д(ма приемаш за всичко/ от ма1ка ти и а*а ти.
&ова са 'ората, които те оичат на1,много. За*о и'а те лъгали" ! все пак не са ли
ти казвали,че си твърде много такъв и недостатъчно онакъв" -е са ли те тласкали да
оставиш настрана някои от на1,л(дите си идеи"
&ова са посланията, които си пол(чил, и въпреки че те не отговарят на критериите и
следователно не са послания от Бога, може и да си ги приел за такива, за*ото са идвали с
достатъчно сиг(рност от оговете на личната ти Вселена.
3одителите ти са тези, които сате на(чили, че оичта е (словна.(се*ал си (словията
им много пъти2 и това е опитът, ко1то донасяш и в соствените си люовни отношения.
&ова съ*о е и опитът, ко1то донасяш при 5ен.
4т този си опит правиш и заключенията си за 5ен.
4т тази пози0ия изричаш истината си. 6Бог е люя*6 казваш, 6но ако нар(шиш
заповедите 5(, *е те накаже с езкра1но заточение и вечно проклятие6.
-има не си ил отлъскван от соствените си родители" -има не знаеш олката,
когато си ил осъждан от тя'" ;ак тогава и могъл да си представиш, че е различно с 5ен"
izvorite.com :7
Заравили сте какво е да оичаш ез(словно. -е си спомняте (се*ането на Божията
оич. ! се опитвате да си представяте какво вероятно и ила Божията оич въз основа на
онова, което виждате от люовта в света.
#роектирали сте вър'( Бога ролята на 6родител6 и по този начин сте си измислили
Бог, ко1то осъжда, награждава или наказва, според ч(вствата, които предизвикват ( него
де1ствията ви. &ова оаче е опростена гледна точка за Бог, изградена вър'( вашата
митология. -яма ни*о о*о с това ;о1 съм Aз.
След като сте създали една 0ялостна система на мислене за Бога, основана по,скоро
на човешки опит, отколкото на д('овни истини, създавате и 0ялостна де1ствителност около
люовта. &я е де1ствителност, азирана на стра', ко1то идва от идеята за стра'овит и
отмъстителен Бог. !значалната 1 мисъл е погрешна, но да я отречете, и значело да
разр(шите 0ялата си теология. ! въпреки че новата теология, която и я заменила,
наистина и ила истинското ви спасение, вие не можете да я приемете, за*ото идеята за
Бога, от ;огото няма н(жда да се стра'(вате, ;о1то няма да ви осъжда и ;о1то няма
никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да ъде прегърната даже и в на1,
грандиозните ви представи за това ;о1 и ;акво е Бог.
Де1ствителността, в която оичта е основана на стра', доминира в изживяването ви
на оич и всъ*ност тази де1ствителност го създава. Вие не само виждате как пол(чавате
оич при определени (словия, но и налюдавате как самите вие я давате по подоен начин.
Докато оаче се въздържате, отдръпвате и поставяте (словията си, части0а от вас знае, че
това не е истинската оич. ! все пак изглежда сте езсилни да промените начина, по ко1то
раздавате оичта. 6-а(чил съм се от горчив опит6 си казваш 6и проклет да съм, ако се
оставя отново езза*итен6. !стината оаче е, че *е си проклет, ако не се оставиш.KСъс
соствените си .погрешни2 мисли за оичта вие проклинате сами сее си никога да не я
изпитате в чистия 1 вид. #о съ*ия начин проклинате сами сее си да не 5е познаете
никога такъв, какъвто съм в де1ствителност. ! така *е ъде, докато 5е познаете. За*ото
няма да имате възможност да 5е отричате вечно и *е до1де мигът на #омирението ни.L
Всяко де1ствие предприето от 'ората.не само отнася*о се до личните отношения2,
се основава или на оич, или на стра'. 3ешения, засяга*и изнес, инд(стрия, политика,
религия, оразование на младите, со0иални правила на на0иите ви, икономическите 0ели
на о*еството ви) изори, предизвиква*и во1на, мир, нападение, отрана, агресия,
подчинение) намерения да искаш или да даваш, да тр(паш или да поделяш с др(гите, да
оединяваш или да разединяваш , всеки свооден изор, ко1то някога правиш, възниква от
една от двете възможни мисли, които съ*еств(ват/ мисъл на оич или мисъл на стра'.
Стра' е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, яга, крие се, запасява се,
наранява.
4ич е енергията, която се разширява, отваря, изпра*а навън, остава, разкрива,
споделя, лек(ва.
Стра'ът (вива телата ни в дре'и, люовта ни позволява да ги открием. Стра'ът
сграчва и стиска всичко, което имаме, оичта го раздава. Стра'ът иска не*о или няко1 да
са м( нализо, люовта иска те просто да 1 ъдат мили. Стра'ът сграчва, оичта п(ска.
Стра'ът измъчва, оичта (спокоява. Стра'ът атак(ва, люовта лек(ва.
izvorite.com :9
Всяка човешка мисъл, д(ма или деяние се основава или на едното, или на др(гото
ч(вство. -ямате др(га възможност, за*ото просто няма ни*о др(го, от което да изирате.
-о имате свооден изор кое от двете ч(вства да предпочетете.
,#о д(мите &и изглежда тъ1 лесно, и все пак, когато се взима решение, стра'ът по,
често печели, отколкото г(и. За*о е така"
,-а(чени сте да живеете в стра'. 3азказвано ви е за о0еляването на на1,
приспосоимия, за поедата на на1,силния и за (спе'а на на1,(мния. Безкра1но малко е
казано за славата на на1,оича*ия. ! вие се орите по един или др(г начин да сте на1,
приспосоими, на1,силни, на1,(мни, и ако видите.в каквато и да е сит(а0ия2, че постигате
по,малко от това, се стра'(вате от заг(а, за*ото ви е ило казано, че да ъдеш по,малко,
значи да заг(иш.
! ето, разира се, вие изирате де1ствието, предизвикано от стра'а, за*ото така сте
на(чени. Aз пък ви (ча следното/ когато изерете постъпката, предизвикана от оич, *е сте
направили не*о повече от това да о0елеете, *е сте направили не*о повече от това да
поедите, *е сте направили не*о повече от това да (спеете. &огава *е изпитате 0ялата
слава на това ;ои Сте Вие -аистина и кои и'те могли да ъдете.
За да го направите, трява да се откажете от своите доронамерени, но зле
ин$ормирани светски преподаватели, и да ч(ете (ченията на онези, чиято мъдрост идва от
др(г източник.
Сред вас има много такива (чители, както и винаги е имало, за*ото Aз няма да ви
оставя ез онези, които *е ви покажат, на(чат, водят и напомнят за тези истини. ! все пак
на1,великото напомняне идва не от няко1 извън вас, а от гласа ( вас самите. &ова е първият
инстр(мент, ко1то използвам, за*ото е на1,достъпен.
Вътрешният ти глас е на1,силният глас, с ко1то говоря, за*ото е на1,лизко до те.
&о1 е гласът, ко1то ти казва да ли всичко останало е вярно или не, правилно или не, доро
или лошо .в зависимост от определението ти2. &о1 е радарът, ко1то определя к(рса,
(правлява кораа, води пътешествието, ако на1,сетне м( позволиш.
&о1 е гласът, ко1то ти казва точно сега дали д(мите, които четеш в момента, са д(ми
на оич или д(ми на стра'. С това мерило можеш да определиш дали тези д(ми засл(жават
внимание или пренережение.
,&и каза, че винаги когато изирам де1ствието, предизвикано от оич, *е мога да
изпитам пълното величие на това аз ко1 съм и ко1 мога да ъда. Bе ми оясниш ли по,
подроно"
,!ма само едно предназначение на 0елия живот, ко1то съ*еств(ва, и то е да можете
ти и всичко живо, да изпитате пълното величие.
Всичко останало, което казваш, мислиш или правиш, е в подкрепа на тази 0ел. -яма
ни*о др(го, което д(шата ти може да прави, и ни*о др(го, което д(шата ти иска да прави.
Ч(дото на тази 0ел е, че никога не свършва. Всеки кра1 е ограничение, а Божията
0ел не познава подони прегради. Aко до1де момент, в ко1то да изпиташ сее си в пълното
си величие, в съ*ия миг *е си представиш о*е по,голямо величие, коет да осъ*ествиш.
izvorite.com :@
;олкото повече си, толкова повече можеш да станеш и колкото повече можеш да станеш,
толкова повече можеш да ъдеш.
-а1,дълоката та1на е, че животът не е про0ес на откриване, а е про0ес на
сътворяване.
&и не откриваш сее си, а създаваш се е си наново. &ърси, следователно не да
разереш ;о1 Си, търси да определиш ;о1 !скаш да Бъдеш.
,-якои казват, че животът е (чили*е и че ние сме т(к да на(чим определени (ро0и,
че след като 6се дипломираме6, можем да продължим с по,големи начинания вече не
ограничавани от тялото. &ова вярно ли е"
,&ова е др(га част от вашата митология, основава*а се на човешки опит.
,+ивотът не е (чили*е"
,-е.
,-ие не се намираме т(к, за да (чим (ро0и"
,-е.
,&огава за*о сме т(к"
,За да си спомните и пресътворите ;ои Сте.
;азвал съм ви отново и отново. Вие не ми вярвате. Доре... така е, както и трява да
ъде. -о де1ствително, ако не сътворите сее си като това, което сте, няма как да ъдете,
което сте.
,Доре. 4ърка ме. Да се върнем за малко към (чили*ето. Ч(вал съм (чител след
(чител да твърди, че животът е (чили*е. !скрено казано съм шокиран да &е ч(я, че го
отричаш.
,?чили*ето е мястото, където отиваш, ако има не*о, което не знаеш и което искаш
да на(чиш. -е е място, където отиваш, ако вече знаеш не*о и просто искаш да изживееш
знанието си.
+ивотът.както вие го наричате2 е една възможност да (знаете практически онова,
което вече знаете теоретично. -яма н(жда да на(чавате ни*о, за да го направите.
-ео'одимо е само да си спомните, какво вече знаете, и да де1ствате в съответствие с него.
,-е съм сиг(рен, че разирам.
,Да започнем отт(к. Д(шата , твоята д(ша , знае всичко, което може да се знае през
0ялото време. За нея, няма ни*о скрито, ни*о непознато. -о знаенето не е достатъчно.
Д(шата търси да изпита.
&и можеш да познаваш сее си като *едър, но ако не направиш не*о, което показва
*едрост, нямаш ни*о освен една кон0еп0ия. 5ожеш да познаваш се е си като
внимателен, но ако не проявиш внимание към някого, нямаш ни*о повече от една
представа за сее си.
izvorite.com :D
=динственото желание на д(шата ти е да оърне на1,грандиозната представа за сее
си в на1,грандиозното си изживяване. Докато кон0еп0ията не стане изживяване, всичко,
което съ*еств(ва, е доп(скане. Aз съм доп(скал различни не*а за Сее си дълго време.
#о,дълго, отколкото ти и Aз заедно можем да си спомним. #о,дълго от възрастта на тази
Веселена, (множена по възрастта на тази Вселена. Виждаш тогава колко невръстно, колко
ново е изживяването 5и за Сее си%
,#ак ме заг(и. !зживяването &и на Сее си ли"
,Да. -ека да ти го оясня така/
в началото онова, ;оето =, еше всичко, което съ*еств(ваше, и нямаше ни*о др(го
-о Всичко, ;оето =, не можеше да познае сее си, за*ото Всичко, ;оето =, е всичко, което
съ*еств(ваше и наоколо нямаше ни*о др(го. ! така, Всичко, ;оето = ,,, не еше. За*ото
при отсъствието на не*о др(го, Всичко, ;оето = , не е.
&ова е великото =M-е =, за което мисти0ите говорят отколе.
Всичко, ;оето =, знаеше, че то е всичко, което съ*еств(ва , но това не еше
достатъчно, за*ото то можеше да знае за асолютното си величие само теоретично, а не
практически. A изживяването на сее си е онова, за което то копнееше, за*ото искаше да
знае какво е (се*ането да ъдеш толкова великолепен. -о това еше невъзможно, за*ото
самото понятие 6великолепен6 е относително. Всичко, ;оето =, не можеше да знае какво е
(се*ането да си великолепен освен ако не се покажеше онова, което не е. В отсъствие на
онова, което не е, това, което =, не е.
&ова разираш ли го"
,5исля , че да. #родължава1.
Доре.
Всичко, ;оето =, знаеше едно не*о , че не съ*еств(ва ни*о др(го. ! така, &о не
можеше и никога нямаше да познае Сее си от гледна точка извън Сее си. &акава точка
просто не съ*еств(ваше. !маше само една отправна точка и тя еше единственото място,
намира*о се отвътре. 6=,-е =6. 6Съм,-е Съм6.
! все пак Всичко от Всичко изра да познае Сее си практически чрез изживяване.
&ази енергия , тази чиста, невиждана, неч(вана, неналюдавана и следователно
непозната за никого енергия , изра да изпита Сее си като асолютното величие, което
еше. За да направи това, &я осъзна, че *е трява да използва отправната точка отвътре.
-аправи доста правилен извод, че която и да е част от -ея оезателно и ила по,
малка от 0ялото и че следователно, ако &я просто разделеше Сее си на части, всяка част,
тъ1 като е по ,малка от 0ялото, и могла да погледне към останалото от Сее си и да види
величието.
! така, Всичко, ;оето =, раздели Сее си, става1ки в един вър'овен момент онова,
което е това, и онова, което онова. За първи път това и онова съ*еств(ва'а съвсем отделно
едно от др(го. ! двете съ*еств(ва'а едновременно. ;акто и всичко, което не еше нито
едното, нито др(гото.
Следователно внезапно започна'а да съ*еств(ват три елемента. 4нова, което е т(к.
izvorite.com :F
4нова, което е там. ! онова, което е нито т(к, нито там, но което трява да съ*еств(ва, за
да могат т(к и там да съ*еств(ват.
&ова е ни*ото, което съдържа всичкото. -е,пространството, което съдържа
пространството. Всичкото, което съдържа частите.
5ожеш ли да го разереш" Следиш ли ми мисълта"
,Всъ*ност мисля, че да. За вярване или не, използваш толкова ясни примери, че
мисля, че де1ствително го разирам.
,Bе продължа нататък. &ова ни*о, което съдържа всичкото, е онова, което някои
'ора наричат Бог. -о и това е неточно, за*ото предполага, че има не*о , което Бог не е , а
именно всичко останало, което не е това ни*о. A Aз съм Всички -е*а , видими и
невидими , и описанието за 5ен като Великото -евидимо, -и*ото или #ространството
#омежд(.едно по съ*ество !зточно мистично определение за Бог2 не е по,точно от
Западното практично описание на Бог, като всичко видимо. 4нези, които вярват, че Бог е
Всичко, ;оето =, и Всичко, ;оето -е =, са онези, чието разиране е вярно.
Сътворява1ки това, което е 6т(к6, и онова, което е 6там6, Бог Си даде възможност да
познае Сее си. В момента на тази велика експлозия отвътре Бог създаде относителността ,
на1,големия подарък, ко1то Бог някога подари на Сее си. &ака взаимовръзката межд(
не*ата е на1,големият подарък, ко1то Бог ви даде на вас , тема, която *е ъде осъдена
подроно по,късно.
#о този начин от -и*ото изскочи Всичкото , д('овно съитие, по сл(ча1ност
напълно отговаря*о на тъ1 наречената от вашите (чени 6&еория за големия взрив6.
Докато елементите на всичкото преп(ска'а напред, еше създадено времето, за*ото
не*о еше първо т(к, после там и периодът, ко1то мина, за да се стигне от т(к до там,
еше измерим.
&очно както частите от Сее си, които са видими, започна'а да определят сее си
6относително6 една към др(га, така направи'а и частите, които не са видими.
Бог знаеше, че за да може да съ*еств(ва люов , и за да познае сее си като чиста
люов, трява да съ*еств(ва и пълната 1 противоположност. &ака Бог дороволно създаде
великата полярност , асолютната противоположност на люов , всичко, което люовта не
е и което сега се нарича стра'. 4т момента, в ко1то вече съ*еств(ваше стра', люовта
можеше да съ*еств(ва като не*о, което може да ъде изпитано.
Сътворяването на д(ализъм межд( люовта и противоположното 1 е това, което
'ората наричат в различните си митологии раждане на злото, падението на Aдам,
въстанието на Сатаната и т.н.
&очно като сте си израли да оли0етворявате чистата люов чрез ораза, ко1то
наричате Бог, така сте си израли да оли0етворявате (жасния стра' чрез ораза ко1то
наричате дявол.
-а Земята някои са измислили доста заплетени легенди около това съитие,
завършва*и с атални с0ени и во1на, о10и на ангелите и во1ни на дявола, сили на
дорото и злото, на светлината и мрака. &ази митология е ранният опит на човечеството да
разере и каже на др(гите по разираем начин за космическо явление, което човешката
izvorite.com :G
д(ша дълоко осъзнава, но което раз(мът едва и могъл да си представи.
!згражда1ки Вселената като разделена версия на Сее си, Бог създаде от чиста
енергия всичко, което съ*еств(ва , и видимото, и невидимото. !наче казано, създаден
еше не само $изическият свят, а съ*о и мета$изичният. Частта от Бог, която $ормира
втората половина на равенството СъмM-е Съм, експлодира съ*о в езкраен ро1 едини0и,
по,малки от 0ялото. Вие и'те нарекли тези енерги1ни едини0и д('ове.
В някои от религиозните ви митове се казва, че 6Бог 4те06 имаше много д('ове за
де0а. &ози паралел с човешкия опит на живот, размножава* сее си, изглежда е
единственият начин да се накарат масите да възприемат идеята за внезапната поява ,
внезапното съ*еств(ване на езкраен ро1 д('ове в Hарството -еесно. В този пример
митичните ви приказки и предания не са чак толкова далече от асолютната истина, тъ1
като неизроимите д('ове, съставя*и 0елостта 5и, са в космически смисъл 5ои де0а.
Божествената 5и 0ел при разделянето на Сее си еше да създам достатъчно части
от 5ен, за да мога да изпитам познанието на Сее си. !ма само един начин за &воре0а да
изпита Сее си като &воре0 и то1 е да сътворява. ! така, на всяка от езро1ните части0и
от 5ен.на всички 5ои де0а , д('ове2 дадо' съ*ата сила да сътворяват, каквато има' Aз ,
Hялото.
&ова имат предвид религиите ви, когато казват, че сте сътворени 6по ораз и подоие
Божие6. &о оаче не значи, както някои мислят, че $изическите ни тела изглеждат
еднакво.въпреки че Бог може да приеме каквато $изическа $орма си поиска според
сл(чая2. 4нова, което то значи е, че есен0ията ни е една и съ*а. !зградени сме от съ*ото
не*о. -ие С5= 6съ*ото не*о6%...С всичките еднакви сво1ства и спосоности ,
включително и спосоността за създаване на $изическа де1ствителност от прозрачен
възд('.
Hелта 5и при създаването ви.5оите д('овни де0а2 еше Aз да позная Сее си като
Бог. -яма как да го сторя по сиг(рен път чрез вас. &ъ1 че може да се каже.и е казвано
много пъти2, че намерението 5и за вас е, вие да познаете сее си като 5ен.
!зглежда толкова невероятно просто, но в съ*ото време става и доста сложно,
за*ото има само един начин да познаете сее си като 5ен и то1 е на1,напред да познаете
сее си като не,5ен.
Сега опита1 се да проследиш следното) постара1 се да не изоставаш, за*ото т(к
става много деликатно. Nотов ли си"
,5исля, че да.
,Доре. Запомни , ти помоли за това ояснение. Чака го години. #омоли да го
пол(чиш на прост език, а не чрез теологични доктрини или на(чни теории.
,Да, зная за какво съм помолил.
,! както си помолил, така и *е пол(чиш.
За да не (сложнявам не*ата, *е използвам вашия митически модел 6де0а на Бога6 за
основа на диск(сията, за*ото е модел, ко1то познавате, а и в много аспекти не е чак
толкова неточен.
izvorite.com :I
! така, нека да видим как де1ства про0есът на сее познаване.
!ма един начин, по ко1то може' да накарам всичките Си д('овни де0а да познаят
сее си като част от 5ен , и то1 еше просто да им го кажа. -аправи' го. -о на Д('а не м(
еше достатъчно просто да знае Сее си като Бог, или като част от Бога, или като дете на
Бога, или наследник на 0арството неесно, или каквато и др(га терминология да вземеш.
;акто вече оясни', да знаеш не*о и да го изпиташ са две различни не*а. Д('ът копнееше
да познае сее си чрез изживяване .точно както иска' и Aз%2. теоретичното знание не еше
достатъчно за вас. ! аз осиг(ри' план. -а1,изключителната идея в 0ялата Вселена и на1,
великолепното сътр(дничество. ;азвам сътр(дничество, за*ото всички вие сте в него
заедно с 5ен. Според плана вие като чист д(' *е влезете в ток(,*о създадената
материална Вселена. &ака е, за*ото материалното .$изическото2 е единственият начин да
знаеш чрез изживяване онова, което знаеш теоретично. =то причината, поради която
поначало създадо' материалния космос и системата на относителността, (правлява*а
както него, така и 0ялото творение.
-амира1ки се в материалната Вселена, вие , 5оите д('овни де0а, може'те да
изпитате това, което знаете за сее си, но на1,напред тряваше да познаете
противоположното. Да го кажем простичко, не можеш да познаваш сее си като висок,
освен ако и докато не разереш какво е нисък. -е можеш да (сетиш частта от сее си, която
наричаш деела, освен ако не знаеш какво е тънко.
Да го доведем до асолютна логика , не можеш да изпиташ сее си като това, което
си , докато не се сре*неш с онова, което не си. &ова е предназначението на теорията на
относителността и на 0елия материален живот. &ова, което не си, е онова, чрез което се
определяш.
В сл(чая на асолютното знание , на познаването на сее си като Създателя , не
можеш да изпиташ Сее си като създател, освен ако и докато не създадеш. ! не можеш да
създадеш сее си докато не разделиш сее си на части. !наче казано, за да ъдеш, трява
на1,напред да не ,ъдеш. Следиш ли мисълта"
,5исля, че да...
,Сто1 така. 3азира се, няма как да не ъдеш, ко1то и каквото си , ти просто си това
.чист, творчески д('2, винаги си ил и винаги *е ъдеш. &ака че вие направи'те
следва*ото на1,доро не*о, което еше възможно/ накара'те сее си да заравите ;ои Сте
в Де1ствителност.
-а влизане в материалната Вселена остави'те спомена за сее си. &ова ви позволява
да изирате да ъдете ;оито Сте вместо да сте се отзовали там.
Aктът на изор да ъдеш част от Бога, а не просто да ти е казано, че си, е това, чрез
което изпитваш сее си като притежател на пълен изор .което впрочем по определение е
Бог2. -о как можеш да имаш изор за не*о, за което няма изор" -е можеш да не ъдеш
5оя рожа, колкото и (порито да се опитваш, оаче можеш да заравиш.
&и си, винаги си ил и винаги *е ъдеш ожествена части0а от ожественото 0яло.
Затова и актът на оединяване на 0ялото, на връ*ането при Бога се нарича спомняне. &и
всъ*ност изираш да си спомниш ;о1 Си В Де1ствителност или др(гояче казано изираш
izvorite.com :>
да съереш различните части от сее си, за да изпиташ 0елия сее си, което е Hелият 5ен.
&воята раота на Земята следователно е, не да на(чиш .за*ото вече знаеш2, а да си
спомниш ;о1 Си. ! да си спомниш кои са всички останали. =то за*о голяма част от
раотата ти е да напомниш на др(гите така, че и те да могат съ*о да си спомнят.
Всички ч(десни д('овни (чители правят точно това. &о е единственото ти
предназначение. #редназначението на д(шата ти.
,Божичко, това е тъ1 просто и тъ1 ... симетрично. !скам да кажа всичко съвпада%
!зведнъж всичко си идва на мястото% Сега виждам картината, която преди никога не съм
(спявал да подредя напълно.
,Доре. &ова е доре. &ова е 0елта на този диалог. &и ме помоли за отговори. Aз
ое*а' да ти ги дам. &и *е направиш от диалога ни книга и *е предадеш д(мите 5и, за да
станат достъпни за много 'ора. &ова е част от задачата ти. A сега нали имаш да питаш
доста не*а за живота. Вече постави'ме основата. -а'върли'ме азата за следва*ите
въпроси. Eа1де да минем към тя'. ! не се притеснява1. Aко има не*о от осъденото
досега, което не разираш напълно, всичкото *е ти се изясни съвсем скоро.
,За толкова много не*а искам да те попитам. !мам толкова много въпроси.
#редполагам, че и трявало да започна с големите, на1,очевидните. ;ато например за*о
светът е в състоянието, в което е"
,4т всички въпроси на 'ората към Бога, този е един от на1,често задаваните. 4*е от
самото начало човекът все това пита. 4т първия миг досега сте искали да знаете за*о
трява да ъде така"
;ласическата $орм(лировка на въпроса оикновено е не*о такова/ Aко Бог е
асолютно идеален и езкра1но люя*, за*о и създал епидемии и глад, во1на и олести,
земетресения и торнадо, (рагани и всички видове природни едствия, дълоки лични
разочарования и световни несгоди"
4тговорът на този въпрос лежи в дълоката мистерия на Вселената и в смисъла на
живота.
Aз не показвам дорината си, като създавам около вас само онова, което наричате
идеално. ! не показвам оичта Си, като ви лишавам от възможността да покажете вашата.
;акто вече оясни', не можеш да покажеш оич преди да можеш да покажеш не,
оичане. -и*о не и могло да съ*еств(ва ез своята противоположност, освен в света на
асолютното. -о 0арството на асолютното не еше достатъчно нито за те, нито за 5ен.
Aз съ*еств(ва' там , във вечността, откъдето си дошъл и ти.
В асолютното няма изживяване. Само знание. Знанието е ожествено състояние, но
на1,великата радост е да ъдеш. Да ъдеш се постига само след изживяване. 3азвитието е/
знание, изживяване, итие. &ова е Светата &рои0а, която е Бог. Бог 4те0 е знанието ,
родителят на всичкото разиране и а*ата на всичкото изживяване, за*ото не можеш да
изживееш онова, което не знаеш.
Бог Син е изживяването , въплъ*ението, проявата на всичкото, което 4те0ът знае за
сее си, за*ото не можеш да ъдеш онова, което не си изживял.
izvorite.com 78
Бог Светият Д(' е итието , оезплътяването на всичко, което Синът е изпитал от
Сее си, простото и изя*но 6да ъдеш6, възможно единствено чрез спомена от това 6да
знаеш6 и 6да изживееш6.
&ова просто съ*ество е лаженството. &о е състоянието на Бога след познанието и
изживяването на Сее си. &о е онова, за което Бог копнееше в самото начало.
=стествено ти си достатъчно напреднал и нямаш н(жда да ти се ояснява, че
описанията на Бог като 6оте0,син6 нямат ни*о о*о с мъжки род. В сл(чая аз просто
използвам живописната реч от съвременните ви свети писания. 4*е по,назад в историята
някои свети писания представят съ*ата мета$ора като 6ма1ка,дъ*еря6. -ито едното, нито
др(гото е вярно. 5исълта ти на1,доре и възприела отношението като 6родител,рожа6
или като 6онова, което ражда и онова, което е родено6.
;ато доавим и третата част от Светата &рои0а, пол(чаваме отношението/ 6онова,
което раждаMонова, което е роденоMонова, което е6.
&риединната Де1ствителност е подписът на Бога. &я е ожественият модел. Връзката
6три, сърани в едно6 се намира навсякъде в 0арството на възвишеното. -е можеш да
изегнеш, когато става д(ма за време и пространство, Бог съзнание или за което и да е от
тънките, не(ловими взаимоотношения. 4т др(га страна няма да намериш &риединната
!стина в никое от по,простите и нера$инирани жите1ски взаимоотношения.
&риединната !стина е призната в тънките и не(ловими взаимоотношения от всеки,
ко1то се занимава с тя'. -якои от религиозните ви експерти са описали &риединната
!стина като Ба*а, Син и Свети Д('. #си'иатрите ви използват понятията свръ'съзнание,
съзнание и подсъзнание. Д('овните ви водачи казват раз(м, тяло и д(ша. -якои от (чените
ви разглеждат енергия, материя и етер. -якои от $илосо$ите ви казват, че не*ата могат да
се приемат за истина само когато са истина в мисълта, д(мите и де1ствията. ;огато
осъждате времето, говорите само в три времена/ минало, настоя*е и ъде*е. по подоен
начин съ*еств(ват три момента във възприятието ви/ преди, сега и после. ;огато става
д(ма за пространствени отношения.независимо дали е във Вселената или в различни точки
в соствената ви стая2, разграничавате т(к, там и пространствата помежд(.
;огато става въпрос за по,простите жите1ски отношения, не познавате 6помежд(6.
&ака е, за*ото по,простите отношения са винаги дво1ки, докато взаимовръзките от по,
висш 'арактер са ез изключение тро1ки. !маме дво1ките ляво,дясно, горе,дол(, голямо,
малко, ързо,авно, топло,ст(дено, и на1,голямата, която някога е създадена мъжко,
женско. В тя' няма помежд(. -е*ата могат да ъдат само или единият или др(гият от двата
полюса, или някаква по,силно, или по,слао изразена тя'на вариа0ия.
В с$ерата на по,простите жите1ски отношения кон0еп0ията за ни*о не може да
съ*еств(ва ез кон0еп0ията за противоположното. #овечето от ежедневните ви
преживявания се основават на тази де1ствителност.
В с$ерата на тънките и не(ловими жите1ски отношения ни*о, което съ*еств(ва,
няма своя противоположност. Всичко е =дно и всичко еволюира от едно към др(го в
езкраен 0икъл.
Времето е свят, в ко1то онова, което наричате минало, настоя*е и ъде*е
съ*еств(ват взаимосвързано. това значи, че те не са противоположности, а по,скоро
izvorite.com 7:
аспекти на едно и съ*о 0яло, развития на една и съ*а идея, 0икли на една и съ*а енергия,
аспекти на една и съ*а непроменяема !стина. Aко отт(к напратите заключението, че
миналото, настоя*ето и ъде*ето съ*еств(ват по едно и съ*о 6време6, сте прави. .-о сега
не е моментът да осъждаме това. 5ного по,дета1лно *е разгледаме това по,късно, когато
изследваме 0ялостната идея за времето.2
Светът е такъв, какъвто е, за*ото не и могъл да ъде по никакъв др(г начин и
за*ото все о*е съ*еств(ва в по,простата с$ера на $изическото. Земетресенията,
(раганите, наводненията, торнадото и останалите съития, които наричате природни
едствия, са просто движение на елементите от едната в др(гата полярност. Hелия 0икъл
раждане,смърт е част от това движение. &ова са ритмите на живота и всичко в по,простата
де1ствителност е те'ен оект, за*ото самият живот е ритъм. Самият живот е вълна,
вира0ия, п(лс в сър0ето на Всичко, ;оето =.
Болестта и неразположението са противоположности на здравето и
лагоразположението и се проявяват в де1ствителността ви по ваша повеля. -е можете да
се разолеете, ез на някакво ниво сами да си го причините. ! и'те могли да сте здрави
отново само след миг, стига просто да решите. Дълоките лични разочарования са реак0ии,
които са или израни, и световните едствия са рез(лтат от световното масово съзнание.
Въпросът ти намеква, че Aз изирам тези съития, че те се сл(чват по 5оя воля и
желание. -о не Aз пожелавам съ*еств(ването им. Aз просто ви налюдавам как вие го
правите. ! не предприемам ни*о, за да ви спра, за*ото да го направя *е значи да нар(ша
своодната ви воля. -а сво1 ред това и ви лишило от Божественото изживяване, което вие
и Aз сме израли заедно.
Затова не осъжда1те ни*о на света, което и'те нарекли лошо. #о,скоро се
запита1те какво от станалото и'те осъдили като лошо и какво и'те направили, за да го
промените"
!зисква1те навътре, а не навън, пита1ки/
6;оя част от Сее си пожелавам да изживея сега в ли0ето на това едствие" ;о1
аспект от това Да Бъда си изирам да повикам на преден план"6 За*ото 0елият живот
съ*еств(ва като средство за вашето соствено сътворяване и всичките м( съития просто
се представят като възможности за вас да решите и да ъдете 4нези, ;оито Сте.
&ова важи за всеки д('. ! виждате как във Вселената няма жертви, а има само
създатели. Всичките ?чители, които са о'одили тази планета, са го знаели. =то за*о
ко1то и от тя' да назовете, нико1 не се е възприемал като жертва, въпреки че мнозина са
или де1ствително разпнати.
Всеки д(' е ?чител , независимо, че някои не си спомнят произ'ода и наследството
си. ! всеки д(' сътворява сит(а0иите и остоятелствата за соствената си на1,висша 0ел и
за соственото си на1,ързо припомняне във всеки момент, наречен 6сега6.
-е съдете кармичната пътека, по която върви др(г. не завижда1те на (спе'а и не
съжалява1те за провала, за*ото не знаете какво е (спе' или провал в равносметката на
д('а. не назовава1те не*о нито едствие, нито радостно съитие, докато не решите или не
видите по какъв начин е използвано. За*ото нима нечия смърт е не*астие, ако спаси
живота на 'иляди" ! нима нечи1 живот е радостно съитие, ако причинява единствено
izvorite.com 77
страдание" но даже и тогава не съдете, а винаги запазва1те вътрешния си съветник и
позволява1те на др(гите да запазят своя.
&ова не значи да пренерегвате зов за помо* или порива на соствената си д(ша да
направи не*о, за да промени някакво остоятелство или (словие. -апротив, означава да
изягвате определения, етикети и присъди, когато правите каквото и да е. За*ото всяка
сит(а0ия е дар и във всяко изживяване има скрито съкрови*е.
!маше едно време д(', ко1то познаваше сее си като светлина. &о1 еше нов д(' и
естествено еше нетърпелив да има изживявания. 6Aз съм светлината6, казваше то1, 6Aз
съм светлината.6 -о Hялото знаене и непрекъснатото повтаряне на този $акт не можеше да
замени изживяването да ъдеш светлина. A в света, в ко1то този д(' се еше появил,
нямаше ни*о др(го освен светлина. Всеки д(' грееше с лясъка на великолепната м(
светлина. -амира1ки се в средата на на1,величествената светлина, от която то1 еше част,
д('ът не можеше нито да види, нито да изпита сее си като &ози, ;о1то &о1 = -аистина.
Сл(чи се така, че д('ът копнееше ли копнееше да познае сее си. ! копнежът м(
еше толкова голям, че един ден м( каза'/ 6Знаеш ли, 5алкия, какво трява да направиш,
за да задоволиш копнежа си"6 6;акво, Боже" ;акво" Би' направил каквото ми и да ило%6,
отвърна д('ът. 6&рява да се отделиш от нас останалите6, м( каза' 6и да призовеш вър'(
сее си мрака6. 6A какво е мракът, Боже", попита малкият д('. 64нова, което ти не си6, м(
отговори' и то1 5е разра.
Д('ът така и стори. 4ткъсна се от Всичкото, отива1ки даже в др(г свят. В този др(г
свят д('ът имаше силата да призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и
направи.
-о от средата на мрака д('ът проплака/ 6&атко, &атко, за*о ме изостави"6 &очно
както и вие в на1,черните си времена. A аз никога не съм ви оставял и съм ил до вас,
винаги готов да ви напомня ;ои Сте, готов, винаги готов да ви повикам в къ*и. Затова
ъдете светлина сред мрака и не го проклина1те. ! не заравя1те ;ои Сте в мига, в ко1то
сте заоиколени от онова, което не сте. ! отда1те почитта си към творението, даже когато
се стремите да го промените.
! зна1те, че каквото направите по време на на1,голямото си изпитание, може да
ъде на1,големия ви три(м$. За*ото преживяването, което сътворявате, е изявление за
това ;ои Сте и ;ои !скате Да Бъдете.
3азказа' ти притчата за младия д(' и слън0ето, за да разереш по,доре за*о светът
е такъв, какъвто е и как може да се промени за един миг в момента, в ко1то всеки си
спомни ожествената истина за на1,висшата си съ*ност.
!ма някои, които казват, че животът е (чили*е и че не*ата, които налюдавате и
преживявате, са ваше о(чение. 4яснявал съм го и преди и пак *е ти кажа/
Дошъл си в този живот не за да на(чиш не*о, а само да покажеш, онова, което вече
знаеш. #оказва1ки го, *е го изпълниш на дело и *е сътвориш сее си наново чрез
соственото си изживяване. #о този начин *е оправдаеш живота и *е м( дадеш смисъл.
#о този начин *е го превърнеш в свято творение.
,!скаш да кажеш, че всичко лошо, което ни се е сл(чвало, е ило по наш изор"
!маш предвид, че даже и световните едствия и катастро$и на някакво ниво са създадени
izvorite.com 79
от нас, за да можем 6да изживеем противоположното на това ;ои Сме6" ! ако е така, няма
ли някакъв по,езолезнен за всички нас начин за създаване на възможности да изпитаме
сее си"
,Зададе няколко въпроса и всичките са '(ави. -ека да ги разгледаме
последователно.
-е, не всичко, което наричаш лошо и което ви се е сл(чило, е ило по ваш соствен
изор. -е в съзнателния смисъл, ко1то ти имаш предвид. Всичко това е ваше творение.
Вие сте непрекъснато в про0ес на сътворяване. Във всеки момент. Всяка мин(та.
Всеки ден. как се сътворява, *е говорим по,късно. Засега го приеми на доверие , вие сте
една голяма машина за сътворяване, в която произвеждате (квално със скоростта на
мисълта си.
Съития, сл(чки, произшествия, (словия, остоятелства , всички те са сътворени от
съзнание. !ндивид(алното съзнание е достатъчно могъ*о. 5ожеш да си представиш каква
творческа енергия се освоождава, когато двама или повече се оединят в 5ое !ме. A
масовото съзнание" За*о е толкова силно, че може да създаде съития и остоятелства от
световно значение и с последствия за 0ялата планета"
-е и ило точно да се каже.поне в смисъла, ко1то ти влагаш2, че вие изирате тези
последствия. Вие ги изирате точно толкова, колкото и Aз. ! вие, като 5ен, ги
налюдавате. ! решавате ;ои Сте по отношение на тя'.
-о в света няма нито жертви, нито злодеи. -ито пък вие сте създали онова, което
заявявате, че ви отвра*ава и създава1ки го, значи сте го израли.
&ова е напреднал начин на мислене, до ко1то всички Д('овни ?чители достигат
рано или късно. За*ото само когато могат да поемат отговорност за всичко, *е придоият
силата да променят част от него.
Докато продължавате да си мислите, че някъде там има не*о или няко1 др(г, ко1то
6го прави6 за вас, се лишавате от силата да промените каквото и да ило. Само когато
кажете 6Aз го направи'6, *е можете да намерите силата да го промените.
5ного по,лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което
прави др(г.
#ървата стъпка към промяната на каквото и да ило е да знаеш и да приемеш, че ти
си го израл да ъде, каквото е. Aко не можеш да приемеш този $акт в личен план, съгласи
се с него посредством разирането си, че Всички сме =дно Hяло. &огава стреми се да
създадеш промяна не за*ото не*о е погрешно, а за*ото то вече не е точна изява на това
;о1 Си.
!ма само една причина да се прави каквото и да ило/ за изява пред Вселената на
това ;о1 Си &и.
!зползван по този начин, животът става Сее,сътворява*. !зползваш живота, за да
сътвориш Сее си като &ози, ;о1то Си и &ози, ;о1то Винаги Си !скал Да Бъдеш.
Съ*еств(ва и само една причина да се разр(шава каквото и да ило/ за*ото то вече не е
изява на това ;о1 !скаш Да Бъдеш. За*ото то вече не те отразява , не те представя.
Aко искаш да си представен точно, трява да раотиш, за да промениш в живота си
izvorite.com 7@
всичко, което не под'ожда на картината за сее си, която искаш да изпратиш във вечността.
В по,широк смисъл на д(мата всички 6лоши6 не*а ти се сл(чват по тво1 изор.
Nрешката не е в изора им, а в назоваването им 6лоши6. За*ото, нарича1ки ги 6лоши6,
наричаш 6лош6 и Сее си, тъ1 като ти си ги сътворил.
#одоен етикет не ти се 'аресва и вместо да наречеш Сее си 6лош6, се отказваш от
соственото си творение. &ова интелект(ално и д('овно езчестие те кара да приемеш свят,
в ко1то (словията са такива, каквито са. Aко тряваше да поемеш отговорност ,
подкрепена с дълокото ти вътрешно ч(вство на лична отговорност за света, то1 и ил
далеч по,различен. Със сиг(рност и ило така, ако всеки се ч(встваше отговорен. &ова е
толкова очевидно, че съ(жда силна олка и остра ирония.
Световните природни едствия и произшествия ,торнадо, (рагани, в(лкани и
наводнения не сътворени спе0иално от те. Сътворена от те е степента, в която тези
съития докосват живота ти.
Във Вселената се сл(чват явления, за които и на1,смелото въоражение не и
твърдяло, че са предизвикани от те.
&е са сътворени от оединеното съзнание на човечеството. Hелия свят, творе1ки
съвместно, създава тези преживявания. &ова, което всеки един от вас прави индивид(ално,
е да премине през тя', решава1ки какво значение имат те за него и ;о1 = &о1 по
отношение на тя'.
#о такъв начин вие сътворявате колективно и индивид(ално живота и времената,
които изживявате с една единствена 0ел , да еволюирате.
#опита дали няма по,малко олезнен начин да се премине през този про0ес и
отговорът е 6да6, но ни*о във външното ви преживяване не и се променило. -ачинът да
намалите олката, която асо0иирате със земните съития и преживявания.както ваши, така
и на др(гите2, е да промените начина, по ко1то ги възприемате.
-е можеш да промениш външните съития, за*ото те са сътворени от всички вас, а
ти не си израснал о*е достатъчно в съзнанието си, за да можеш да променяш
самостоятелно онова, което е ило сътворено колективно. Затова трява да промениш
вътрешното си преживяване. &ова е пътят към ма1сторството в живота.
-и*о не е олезнено само по сее си. Болката е рез(лтат от невярна мисъл. &я е
грешка в мисленето.
Д('овните (чители могат да накарат и на1,(жасната олка да изчезне. &е така и
лек(ват.
Болката е рез(лтат от пре0енка, която сте направили за не*о. 4тстранете пре0енката
и олката *е изчезва.
#ре0енките често се основават на предишен опит. #редставата ти за не*о произтича
от някаква предишна представа за него. #редишната ти представа от своя страна е рез(лтат
от о*е по,предишна, а тя от о*е по,по,предишна и т.н. , като т('ла вър'( т('ла, докато се
върнеш назад чак до т. нар. изначална мисъл.
Всяка мисъл е творческа и няма по,могъ*а мисъл от изначалната. Затова и понякога
тя е наречена първороден гря'.
#ървороден гря' има, когато изначалната ти мисъл за не*о е погрешна. Всяка
izvorite.com 7D
следва*а мисъл за това не*о наслагва грешката многократно. Задачата на Светия Д(' е да
те вдъ'новява към ново разиране, което може да те освооди от грешките ти.
,Да не и да казваш, че не трява да страдам за глад(ва*ите де0а в A$рика,
насилието и несправедливостта в Aмерика или земетресението, което (и стоти0и в
Бразилия"
,В света на Бога няма 6трява6 и 6не трява6. #рави каквото пожелаеш. #рави това,
което изразява съ*ността ти, което те представя в по,величествен вариант на самия &е.
Aко искаш да страдаш, страда1.
-о не осъжда1 и не пори0ава1, тъ1 като не знаеш за*о не*о се сл(чва и до какво *е
доведе.
! запомни следното/ онова, което пори0аеш, на сво1 ред *е пори0ае те и един ден
ти *е се превърнеш в онова, което си осъдил.
#о,скоро стреми се да промениш не*ата, които вече не отразяват на1 визшата ти
представа за това &и ;о1 Си.или подкрепи др(ги, които ги променят2. ! лагослови
всичко, за*ото Бог го е сътворил чрез живя живот, а то1 е на1,великото творение.
,5оже ли да спрем за малко за да си поема дъ'" Вярно ли те ч(' да казваш, че в
света на Бога не съ*еств(ва 6трява6 и 6не трява6"
,&очно така.
,-о как е възможно" Aко ги няма в &воя свят, тогава къде са"
,!менно , къде..."
,#овтарям въпроса си. ;ъде др(гаде могат да се появят понятията 6трява6 и 6не
трява6, ако не в &воя свят"
,Във вашето въоражение.
,-о всички, които са ме (чили кое е правилно и неправилно, позволено и
непозволено, трява и не трява, са ми казвали, че тези правила са начертани от &е , от
Бога.
,&огава тези, които са те (чили, са грешили. Aз никога не съм определял 6правилно6
и 6неправилно6 или 6прави6 и 6не прави6. Да сторя подоно не*о, и значело да ви ограя
напълно от на1,великолепния ви дар/ възможността да правите каквото пожелаете и да
изживеете рез(лтатите от него, шансът да сътворите сее си отново по ораз и подоието
на това ;ои Де1ствително Сте, пространството да създадете реалност на все по,
извисява*и се съ*ества въз основа на на1,грандиозната ви представа за спосоностите ви.
Да кажа, че не*о .мисъл, де1ствие, д(ма2 е неправилно, и ило все едно да ви кажа
да не го правите. Да ви кажа да не го правите, и означавало да ви зараня. Да ви зараня,
и означавало да ви огранича. Да ви огранича, и означавало да отрека истината за това
;ои Сте, както и възможността ви да сътворите и изживеете тази истина.
izvorite.com 7F
!ма мнозина, които казват, че съм ви дал своодна воля, но съ*о така твърдят, че ако
не 5и се подчинявате, *е ви изпратя в ада. ;аква своодна воля е това"% ;ажи, това не е ли
подигравка с Бога, да не говорим пък за някаква истинска връзка помежд( ни"
,A, стигна'ме до о*е един въпрос, ко1то иска' да осъдим, и то1 е относно 0ялата
история за рая и ада. Доколкото разирам от казаното, подоно не*о като ад не
съ*еств(ва.
,Aд не съ*еств(ва, но е онова, което си представяш, и го преживявате не поради
причините, които са ви изтъквали.
,;акво е адът"
,!зживяването на възможно на 1,лошия рез(лтат от де1ствията, решенията и
творенията ви. =стествената последи0а от всяка мисъл, която 5е отрича или казва OнеP на
това &и ;о1 Си във връзката си с 5ен. Болката, от която страдаш при погрешно мислене.
Даже и понятието Oпогрешно мисленеP е неточно, за*ото няма такова не*о, като
OпогрешноP.
Aдът е противоположност на радостта. Aдът е не(довлетвореност. Aдът е да знаеш
;о1 Си и да се провалиш в изживяването м(. Aдът е да ъдеш по,малко. &ова е адът и за
д(шата ти няма по,голям ад от него.
-о адът не съ*еств(ва като мястото, за което си $антазирате, че гориш в някакъв си
вечен огън или си подложен на езкра1ни мъчения. С каква 0ел и' създал подоно не*о"
Даже и да 'ране' изключително Oне,БожественатаP мисъл, че вие не сте
Oзасл(жилиP рая, за*о и' имал н(ждата да търся някакво отмъ*ение или наказание за
провала ви" -ямаше ли да 5и е съвсем лесно просто да се отърва от вас" ;оя
отмъстителна част от 5ен и поискала да ви подложа на вечно и неопис(емо по силата си
страдание"
Aко отговаряш Oн(ждата за справедливостP, не мислиш ли, че просто отказът на
причастие с 5ен в неесата и посл(жил на справедливостта" Безкра1ното причиняване на
олка Q и то ли е нео'одимо"
;азвам ти/ не съ*еств(ва такова преживяване след смъртта, каквото сте си
изградили във вашите основава*и се на стра' теологии. Съ*еств(ва оаче изживяване, в
което д(шата е толкова не*астна, незавършена, отдалечена от 0ялото, толкова отделена от
на1,великата Божествена радост, че за нея, д(шата, това и ило ад. Aз не те изпра*ам там
и не предизвиквам появата на подони изживявания. &и си този, ко1то сътворява
изживяването, когато отделяш Сее си от соствената си на1,висша мисъл за те. Самият
ти сътворяваш изживяването, когато отричаш Сее си, когато от'върляш ко1 и ;акво Си &и
-аистина.
-о даже и това изживяване никога не е вечно. -е и могло и да ъде, за*ото планът
5и не е да сте отделени от 5ен завинаги. 3азира се, че подоен вариант е невъзможен,
за*ото, за да ъде осъ*ествен, не само ти и трявало да се отречеш от това ко1 си, а и Aз
и трявало да го сторя. -о Aз никога няма да го направя. ! докато един от нас пази
истината за те, тази истина, в кра1на сметка *е преъде.
izvorite.com 7G
,Aми ако няма ад, това значи ли, че мога да правя каквото си пожелая, да се държа
както си поискам и да върша каквото и да е, ез да се стра'(вам от възмездие"
,Стра' ли ти е нео'одим, за да ъдеш, да правиш и да имаш онова, което по
съ*ество е правилно" &рява ли да ъдеш заплашван, за да си OдоърP" ко1 има последна
д(ма по въпроса" ;о1 поставя ограниченията" ;о1 определя правилата"
Bе ти кажа следното/ &и си създателят на соствените си правила. &и поставяш
ограниченията. ! ти решаваш колко доре си се справил и колко доре се справяш в
момента. За*ото ти си този, ко1то е решил ;о1 и ;акво Си -аистина и ;о1 !скаш да
Бъдеш. ! ти си единственият, ко1то и могъл да о0ени колко доре се справяш.
-яма ко1 др(г да те о0енява, за*ото как и могъл Бог да осъди соственото си
творение и да го нарече лошо" Aко искаш да ъдеш съвършен и да правиш всичко
съвършено, *я' да съм те оставил в състоянието на асолютно съвършенство, откъдето си
дошъл. Hелият смисъл на про0еса е, ти да откриеш сее си, да сътвориш Сее си такъв,
какъвто си в де1ствителност и какъвто истински желаеш да ъдеш. -о не можеше да си
такъв, ез да имаш изора да ъдеш др(г.
Затова трява ли да те накажа, че си направил изор, възможността за ко1то самият
Aз съм ти предоставил" Aко не съм искал да направиш някакъв изор, за*о и' създал
не*о др(го освен изора, ко1то и' желал да направиш"
&ова е въпрос, ко1то трява да си задаваш преди да ми определяш ролята на OБог,
разгадава* присъдиP.
#рекият отговор на въпроса ти е/ да, можеш да правиш каквото си пожелаеш, ез да
се стра'(ваш от възмездие. -о *е ти е от полза да ъдеш наясно с последствията.
#оследствията са рез(лтати, естествен из'од от не*о. -ямат ни*о о*о с възмездия
или наказания. &е са просто това Q рез(лтати от естественото приложение на естествените
закони. #оследствие е онова, което се сл(чва.доволно предвидимо2 в рез(лтат на онова,
което вече се е сл(чило.
Hелият материален живот протича в съответствие с естествените закони. Веднъж
като запомниш тези закони и като започнеш да ги прилагаш, *е си овладял живота на
материално ниво.
Всичко, което ти се стр(ва като наказание или което и нарекъл зло или лош късмет,
не е ни*о повече от един естествен закон, отстоява* сее си.
,Значи, ако знам тези закони и ако се придържам към тя', няма никога да изпадна в
еда" &ова ли искаш да ми кажеш"
,-икога няма да изживееш състоянието, което наричаш OедаP. -яма да възприемаш
нито една от жите1ските сит(а0ии като пролем. -яма да се слъскваш с остоятелствата,
тръпне1ки. Bе сложиш кра1 на всички тревоги, съмнения и стра'. Bе живееш, както си
представяш, че са живели Aдам и =ва Q не като оезплътени д('ове в 0арството на
асолютното, а като въплътени д('ове в 0арството на относителното. #ри това *е имаш
0ялата своода, 0ялата радост, 0елия мир и 0ялата мъдрост, разиране и сила на Д('а,
ко1то си. Bе ъдеш едно напълно осъзнато съ*ество.
izvorite.com 7I
&ова е 0елта на д(шата ти. &ова е предназначението 1 Q напълно да осъзнае сее си,
докато се намира в тялото) да стане въплъ*ение на всичко, което всъ*ност е тя.
&акъв е планът 5и за вас. &ози е идеалът 5и/ да осъзная Сее Си чрез вас) да
превърна идеята в изживяване, да позная Сее си чрез изживяване.
Законите на Вселената са закони, които Aз сътвори'. &е са съвършени закони,
създава*и съвършено $(нк0ионира* свят.
Виждал ли си някога не*о по,съвършено от снежинка" Сложността, стр(кт(рата,
симетрията и неповторимостта 1 сред всичко останало са едно та1нство. ?дивляваш се
пред това невероятно ч(до на #риродата. A ако съм могъл да направя подоно не*о с една
единствена снежинка, какво мислиш, че мога да направя.и съм направил2 с Вселената"
Aко можеше да видиш симетрията и съвършенството в (стро1ството на света.от на1,
голямото тяло до на1,дрената части0а2, не и съ(мял да вместиш истината за тя' в
де1ствителността си. Даже сега, когато (спяваш да зърнеш малки части0и от него, пак не
можеш нито да си представиш, нито да про(мееш значението м(. -о можеш да знаеш, че
има значение Q далеч по,сложно и по,неоикновено, отколкото настоя*ето ти разиране е
спосоно да поеме, Вашият Rекспир го е казал ч(десно/ O-а неето и земята съ*еств(ват
повече не*а, Eора0ио, отколкото някога са или сън(вани във $илосо$ията тиP.
,&огава как мога да знам тези закони" ;ак и' могъл да ги на(ча"
,-е е въпрос на на(чаване, а на вспомняне.
,;ак да си ги вспомня тогава"
,Започни с мълчание и поко1. #рекрати ш(ма от външния свят, за да може
вътрешният да ти помогне да прозреш. &ова вътрешно прозрение, тази прони0ателност са
това, което търсиш. -е можеш оаче да ги имаш, докато си толкова зает с де1ствителността
отвън. Следователно, стреми се да проникнеш навътре в сее си колкото се може повече. A
когато не си там, из'ожда1 отвътре в делата си с външния свят. Запомни аксиомата/ ако не
проникнеш вътре в сее си, *е си останеш отвън Q с празни ръ0е.
!зречи го от свое име, когато го повтаряш, за да ъде по,лично/
Aко не проникна вътре в сее си, *е остана отвън Q с празни ръ0е.
Hял живот си я карал с празни ръ0е. -о нито сега, нито някога преди това е ило
нео'одимо. няма не*о, което не можеш да ъдеш. -яма не*о, което не можеш да
направиш. -яма не*о, което не можеш да имаш.
,&ова ое*ание ми зв(чи, като че ли ми сваляш звезди от неето.
,A какво др(го ое*ание очакваш от Бога" Bе ми повярваш ли, ако ти ое*ая не*о
по,малко"
Eилядолетия 'ората са подлагали на съмнение ое*анията на Бога поради на1,
невероятната причина/ или са твърде '(ави, за да ъдат истина. ! така сте си израли по,
малко ое*ание Q по,малка люов. За*ото на1,висшето ое*ание на Бог е породено от
на1,висшата люов. -о вие не можете да си представите съвършена люов, така че и
съвършеното ое*ание става немислимо. ;акто и съвършено съ*ество. Следователно, не
можете да повярвате даже и в Сее си.
izvorite.com 7>
Да не (спееш да повярваш в това, значи да не (спееш да повярваш в Бога. За*ото
вярата в Бога поражда вяра в на1,великия Божи дар Q ез(словната люов Q и вяра в на1,
великото Божие ое*ание Q неограничените възможности.
,5ога ли да те прекъсна т(к" -е оичам да прекъсвам Бога, когато говориS но вече
съм ч(вал да се приказва за неограничените възможности и мисля, че не съвпада с
човешкия опит. Дори и да заравим тр(дностите, с които се слъсква средният човек.
;акво да кажем за предизвикателствата, пред които са изправени родените с (мствени или
$изически недостатъ0и" ! те'ните възможности ли са неограничени"
,&ова сте написали в соствените си Свети писания Q по много начини и на много
места.
,Да1 ми пример.
,#ровери какво сте написали в OБитиеP, глава ::, сти' F от Билията си.Tългарската
Билия не е в съ*ата подреда2.
,&ам се казва/ O! рече Nоспод/ ето, един народ са, и всички имат един език, и това е
само началото на каквото са почнали да правят/ и ни*о няма да им е възпряно, *о са
намислили да правятP.
,Да. 5ожеш ли да повярваш на това"
,&ова не отговаря на въпроса за слаите, недъгавите, инвалидите, онези, които са
ограничени.
,5ислиш ли, че те са ограничени, както ги наричаш, не по те'ен изор" #редставяш
си, че някоя човешка д(ша се слъсква с предизвикателствата на живота.каквито и да са те2
по сл(ча1ност" &ака ли си го представяш"
,!маш предвид, че д(шата предварително си изира какъв живот *е изживее"
,-е, това и ос(етило 0елта на слъсъка. Hелта е да сътвориш изживяването си и по
този начин да сътвориш Сее си в славния миг, наречен Сега. Следователно не изираш
живота, ко1то *е изживееш предварително.
-о можеш да подереш 'ората, местата и съитията Q (словията и остоятелствата,
предизвикателствата, пречките и възможностите, с които да сътвориш изживяването си.
5ожеш да подереш 0ветовете в палитрата си, инстр(ментите в сандъчето си, машините в
раотилни0ата си. ;акво *е сътвориш с тя' си е твоя раота. &ова е раотата на живота.
Възможностите ти са неограничени във всичко, което си израл да правиш. -еде1 да
доп(скаш, че д(ша, въплътена в тяло, което ти наричаш ограничено, не е достигнала
пълните си възможности, за*ото не знаеш какво тази д(ша се е опитвала да направи. &и не
разираш плана 1. -е си наясно с намеренията 1.
Затова лагослови всяка личност и всяко състояние и лагодари. &ака (твърждаваш
съвършенството на Божието творение и показваш вярата си в него. За*ото ни*о не се
сл(чва сл(ча1но в света на Бога и съвпадения не съ*еств(ват. -ито пък светът е р(лен от
сл(чаен изор или не*о, което наричате съда.
Aко една снежинка е асолютно съвършена в (стро1ството си, не мислиш ли, че
съ*ото мое да ъде казано за не*о толкова великолепно като живота ти"
,-о даже Eристос е лек(вал олните. За*о и ги лек(вал, *ом състоянието им е
толкова OсъвършеноP"
izvorite.com 98
,Eристос не ги е лек(вал, за*ото е виждал състоянието им като несъвършено.
Jек(вал ги е, за*ото е виждал тези д(ши да се молят за лек като част от жите1ския си
про0ес. &о1 е виждал съвършенството на про0еса. 3азпознал е и е разрал намерението на
д(шата. Aко Eристос еше поч(вствал, че всяка олест.(мствена и $изическа2
представлява несъвършенство, нямаше ли просто да излек(ва всички на планетата
едновременно" Съмняваш ли се, че е можел да го направи"
,-е се съмнявам. Вярвам, че е могъл.
,Доре. &огава съзнанието ти настоява да разере за*о него е направил. За*о
Eристос и израл да остави някои да страдат, а др(ги да излек(ва" В съ*ия смисъл за*о
Бог доп(ска страдание изо*о" &ози въпрос е задаван и преди и отговорът остава съ*ият.
#ро0есът е съвършен и 0елият свят възниква по изор. -едоп(стимо е да се намесваш в
изора, както и да го поставяш под съмнение. A осоено недоп(стимо е да го осъждаш.
#од'одя*о е да го налюдаваш и след това да сториш каквото е възможно, за да
подпомогнеш д(шата в не1ното търсене и правене на по,висш изор. Следователно, ъди
дителен към изорите на др(гите, но не съди. Зна1, че те'ният изор е идеален за тя' в
настоя*ия момент. Съ*евременно ъди готов да и помогнеш, ако до1де миг, в ко1то да
потърсят нов, различен изор Q по,висш изор.
-асочи се към д('овна връзка с д(шите на др(гите Q тогава и 0елите, и намеренията
им *е ти станат ясни. &ова направи Eристос с онези, които излек(ва, и с всички, до чиито
живот се докосна. Eристос с онези, които излек(ва, и с всички, до чи1то живот се докосна.
Eристос излек(ва тези, които до1до'а при него или изпрати'а др(ги да го помолят за тя'.
&о1 не лек(ваше сл(ча1но и езразорно. Да направи подоно не*о и значело да нар(ши
све*ения Закон на Вселената/ #озволи на всяка д(ша да извърви пътя си.
,Значи ли това, че не трява да помагаме на никого, освен ако не ни е помолил"
3азира се, че не Q иначе не и'ме могли да помогнем на глад(ва*ите де0а в !ндия, на
измъчваните 'ора в A$рика или на едните и потъпканите където и да ило. Всяко '(манно
(силие и ило заг(ено и всяка лаготворителност и ила заранена. &рява ли да
чакаме няко1 да проплаче в отчаяние или 0яла на0ия да помоли за помо*, преди да можем
да сторим това, което очевидно е правилно"
,Виж как въпросът сам се отговаря. Aко не*о е очевидно правилно, стори го. -о
помни да пре0еняваш строго кое наричаш OправилноP и кое OпогрешноP.
-е*о е правилно или погрешно само за*ото ти казваш, че е такова. &о оаче не е
правилно или погрешно в съ*ността си.
,-е е ли"
,O#равилноP или OпогрешноP не са съ*ностни състояния, а с(ективна пре0енка в
нечия лична сто1ностна система. Чрез с(ективните си пре0енки ти създаваш Сее си, чрез
личните си сто1ности определяш и показваш ;о1 Си.
Светът съ*еств(ва такъв какъвто е, точно за да можеш да направиш тези пре0енки.
Aко светът еше идеален, жизненият ти про0ес на Сее,сътворяване и ил прекратен.
#росто и свършил. ;ариерата на адвоката и свършила (тре, ако вече няма съдени дела.
;ариерата на лекаря и свършила (тре, ако вече няма олести. ;ариерата на $илосо$а и
свършила (тре, ако вече няма въпроси.
izvorite.com 9:
,! кариерата на Бога и свършила (тре, ако вече няма пролеми%
,&очно така. ;аза го ч(десно. Всички ние *е сме приключили със сътворяването, ако
вече няма какво да се сътворява. Всички ние имаме ез(словен интерес да поддържаме
играта в де1ствие. ;олкото и всички да казваме, че и'ме искали да разрешим всички
пролеми, не дръзваме да ги разрешим всичките, за*ото няма да остане ни*о, което да
правим.
Вашата военно,инд(стриална система го разира много доре. =то за*о могъ*о се
противопоставя на всеки опит да ъде (становено където и да ило правителство, което не
приема во1ната.
Системата на здравеопазването ви го разира съ*о доста доре. Затова твърдо се
противопоставя.просто трява да го прави в името на соственото си о0еляване2 на всяко
ново ч(дотворно лекарство или начин на лечение Q да не говорим за възможността за
ч(деса по прин0ип.
3елигиозните ви о*ности съ*о са наясно. Затова и системно атак(ват всяко
определение на Бога, което не включва стра', присъда и възмездие, както и всяко
определение на Jичността, което не включва тя'ната идея за единствения път към Бога.
Aко ти кажа, че ти си Бог, какво остава за религията" Aко ти кажа, че си излек(ван,
какво остава за на(ката и меди0ината" Aко ти кажа, че *е живееш в мир, какво *е остане
за миротвор0ите" Aко ти кажа, че светът е оправен, какво остава за света"
A за водопроводчи0ите"
Светът е пълен с две гр(пи 'ора/ тези, които ти дават не*ата, които желаеш, и онези,
които поправят не*ата. Всъ*ност дори тези, които ти дават не*ата, които искаш Q
месарите, 'леарите, производителите на све*и Q съ*о поправят. За*ото да имаш желание
за не*о, често значи да имаш н(жда от него. Затова и на англи1ски се казва, че
наркоманите се н(ждаят от OпоправкаP, когато имат н(жда от наркотика си. Следователно,
внимава1 желанието да не се превърне в пристрастяване.
,!скаш да кажеш, че светът винаги *е има пролеми" !маш предвид, че ти
всъ*ност така го искаш"
,!скам да кажа, че светът съ*еств(ва, както си съ*еств(ва, тъ1 както една снежинка
си съ*еств(ва, както си съ*еств(ва Q точно по план. -ие сте го сътворили така,по съ*ия
начин, както сте сътворили живота си такъв, какъвто е.
Aз искам онова, което вие искате. В деня, в ко1то наистина поискате да се сложи
кра1 на глада, няма да има повече глад. Дал съм ви всички нео'одими средства, за да го
сторите. !мате всички инстр(менти, с които да направите този изор. ! не сте го
направили. -е за*ото не можете. Светът може да прекрати световния глад (тре. Вие
изирате да не го направите.
&върдите, че има основателни причини по @8 888 д(ши на ден да (мират от глад.
-яма основателни причини% Докато казвате, че ни*о не можете да направите, за да
предотвратите гладната смърт на @8 888 д(ши дневно, всеки ден раждате по о*е D8888
д(ши, започва*и нов живот. ! наричате това люов. -аричате това Oпланът на БогаP. &ози
план е напълно лишен от логика и раз(м, а да не говорим за съч(вствие.
#оказвам ви с асолютни понятия, че светът съ*еств(ва такъв, какъвто е, за*ото
izvorite.com 97
вие такъв сте го израли. Вие систематично пог(вате соствената си околна среда, след
което сочите така наречените природни едствия като доказателства за жестоката измама
на Бога или за с(ровия под'од на #риродата. вие разигравате тази измама и вашият под'од
е жесток.
-и*о, повтарям ни*о не е по,деликатно от #риродата. ! ни*о, повтарям ни*о не е
ило по,жестоко към #риродата от човека. -о вие се отдръпвате от всякаква ангажираност
и отричате каквато и да ило отговорност за това. ;азвате, че вината не е ваша и за това сте
прави. -е е въпрос на вина, а въпрос на изор.
5ожете о*е (тре да прекратите пог(ването на дж(нглите. 5ожете да изерете да
спрете изто*аването на озоновия сло1 около планетата ви. 5ожете да изерете да спрете с
непрестанните си (дари сре*( екосистемата на Земята. 5ожете да насочите стремежа си
към възстановяването на снежинката или поне към спирането на не(молимото 1 стопяване
Q но *е го направите ли"
#о съ*ия начин можете о*е (тре да спрете всички во1ни. #росто и лесно. Всичко,
което ви е нео'одимо.и което някога ви е ило нео'одимо2, е всички вие да постигнете
о*о съгласие. A ако не можете да постигнете о*о съгласие за не*о толкова
елементарно, като това да престанете да се изивате един др(г, как можете да се заканвате
към неето с юмр(0и и да искате то да ви оправи живота"
Aз няма да направя за вас ни*о, което вие не и'те направили за сее си. &ова е
законът и пророчеството.
Светът е в състоянието, в което е, заради вас и изорите, които сте направили.или не
сте (спели да направите2. Да не решиш съ*о е решение.
,O&а аз не съм си изирал да ме лъсне камион% -е съм изирал да ме оере краде0 или да
ме изнасили няко1 маниакP. #о света има 'ора, които и'а казали това.
,? всички вас се корени причината за съ*еств(ването на (словията, които пораждат (
краде0а желанието или н(ждата да краде. Всички вие сте сътворили съзнанието, което
прави възможно изнасилването. =два когато видите ( самите сее си онова, което
причинява престъпленията, *е започнете.на1,сетне2 да лек(вате и (словията, които ги
пораждат.
-а'ранете гладните си, (важете досто1нството на едните. Да1те възможност на по,малко
честитите. 4ткажете се от предразсъдъ0ите, които държат масите тълпя*и се и гневни, ез
да имат ко1 знае какво ое*ание за по,доро (тре. 4тстранете езсмислените си та(та и
ограничения около секс(алната енергия и помогнете на др(гите истински да разерат
ч(десата 1 и да я използват доре. -аправете всичко това и *е видите, че се долижавате
до према'ването на кражите и изнасилванията завинаги.
A колкото до така наречената Oзлопол(каP.връ'лита*ия иззад ъгъла камион, пада*ата
т('ла2, на(чете се да приветствате всеки такъв сл(ча1 като малка части0а от голямата
моза1ка. Вие сте дошли т(к да израотите своя личен план за соственото си спасение. -о
спасение не означава да се спасите от примката на дявола. -яма такова не*о като дявол и
адът не съ*еств(ва. Вие се спасявате от заравата на не,осъзнаването.
-е можете да заг(ите в тази итка. -яма как да претърпите провал. Следователно тя
изо*о не е итка, а просто про0ес. -о ако не го знаете, *е ви се стр(ва като постоянна
izvorite.com 99
ора. 5оже даже да повярвате в ората достатъчно продължително, че да създадете 0яла
религия около нея. &ази религия *е проповядва, че ората е смисълът на всичко. -евярно
(чение% #ро0есът се предвижда, когато няма напъни и ора. #оедата се печели, когато се
предадеш.
Злопол(ките, се сл(чват, за*ото се сл(чват. -якои елементи на жизнения про0ес са се
сърали по определен начин, на определено място, с определени рез(лтати Q рез(лтати,
които ти по свои си причини изираш да наречеш зло*астни. A те може изо*о да не са
зло*астни, ако се вземе предвид планът на д(шата ти.
Bе ти кажа следното/ няма съвпадения и ни*о не се сл(чва сл(ча1но. Сам ти си призовал
при сее си всяко съитие и всяко приключение в такава последователност, в която да
можеш да сътвориш и изживееш ;о1 Си &и -аистина. Всички д('овни (чители го знаят.
Затова и големите мисти0и остават непоклатими по време на Oна1,(жаснитеP жите1ски
изпитания.както ти и ги нарекъл2.
Великите (чители на вашата Eристиянска религия разират това. &е знаят, че Eристос не е
ил оезпокоен от разпятието, а го е очаквал. 5ожел е да си отиде, но не го е направил.
5ожел е да спре про0еса във всеки един момент. !мал е силата, но не го е сторил. Eристос
се е оставил да ъде разпнат, за да може да остане като вечно спасение за 'ората.
#огледнете Q каза то1 Q какво мога да направя. Вижте кое е истина. ! зна1те, че всичко
това и повече от не*о, вие съ*о *е правите. За*ото не съм ли казвал, че ви сте огове" -о
вие не вярвате. Aко не можете да повярвате в сее си, тогава повярва1те в мен.
Eристовото съч(вствие еше такова, че то1 се помоли да намери път.и го сътвори2, по
ко1то да повлияе на света така, че всички да достигнат рая.=е,осъзнаването2 ако не по
др(г начин, то чрез него. За*ото то1 надви ни*етата и смъртта. ! вие можете да го
направите.
-а1,великото, на което Eристос ви (чи, не е, че *е имате вечен живот, а че вече го имате)
не е, че *е ъдете в ратство с Бога, а че вече сте) не е, че *е имате каквото поискате, а че
вече го имате.
=динственото, което се изисква от те, е да го знаеш. За*ото ти си създателят на своята
де1ствителност и животът може да ти се разкрие само така, както мислиш, че *е ти се
разкрие.
С мисълта си ти го довеждаш на ял свят. &ова е първата стъпка към творението. Бог 4те0
е мисълта. 5исълта е родителят, ко1то дава живот на всичко.
,&ова е един от законите, които да запомним"
,Да.
,5ожеш ли да ми кажеш и др(ги"
,;азвал съм ви др(ги. ;азвал съм ви ги всичките о*е от началото на света. 4тново и
отново съм ви ги повтарял. !зпра*ал съм ви (чител след (чител. -о вие не сл(шате
(чителите ми. Вие ги (ивате.
,-о за*о" За*о (иваме на1,светите сред нас" ?иваме ги или ги оезчестяваме.което е
съ*ото2. За*о"
,За*ото те се изправят сре*( всяка ваша мисъл, която и 5е отрекла. A вие 5е отричате,
ако отречете Сее си.
izvorite.com 9@
,За*о и' отрекъл &е или сее си"
,За*ото се стра'(ваш. ! за*ото 5оите ое*ания са твърде '(ави, за да ъдат истински.
За*ото не можеш да приемеш на1,великата !стина. ! затова трява да се принизиш до
д('овност, която те (чи на стра', зависимост и нетолерантност вместо оич, сила и
приемане.
Вие сте изпълнени със стра' Q и на1,големият ви стра' е, че на1,голямото 5и ое*ание
може да се окаже на1,голямата лъжа в живота. &ака създавате и на1,голямата измисли0а,
която можете, за да се раните от този стра'. &върдите, че всяко ое*ание, което ви дава
сила и ви гарантира оичта на Бога, трява да е лъжливо ое*ание, идва*о то дявола. Бог
никога не и дал такова ое*ание, си казвате Q само дяволът и го направил, за да ни
примами да се отречем от истинската съ*ност на Бога, която е/ страшен, ревнив,
отмъстителен, съде* и наказва*.
Въпреки, че това описание пасва по,доре на определението за дявол.ако имаше такъв2,
вие сте придали дяволски черти на Бога, за да (едите сее си да не приемете
Божествените ое*ания на Създателя си, както и ожествените качества ( Сее си.
&акава сила е стра'а.
,4питвам се да оставя стра'овете си зад гъра си. Bе ми кажеш ли.отново2 о*е някои от
законите"
,#ървият Закон е, че можеш да ъдеш, да правиш и да имаш всичко, което си спосоен да
си представиш. Вторият Закон е, че привличаш онова, от което се стра'(ваш.
,За*о е така"
,Ч(вството е силата, която привлича. Bе изживееш онова, от което на1,силно се
стра'(ваш. =дно животно, което ти считаш за по,нисша $орма на живот.въпреки че
животните де1стват по,0ялостно и с повече последователност от 'ората2, разира веднага
дали се стра'(ваш от него. 3астенията, които считаш за о*е по,нисша $орма на живот,
реагират далеч по,доре на 'ора, които се отнасят към тя' с люов, отколкото на такива,
които са езразлични.
-ито едно от тези не*а не е сл(ча1ност. Във Вселената не съ*еств(ват сл(ча1ности, а
единствено една велика стр(кт(ра,една невероятна OснежинкаP.
Ч(вството е енергия в движение. ;огато задвижваш енергия, създаваш материя. 5атерията
е сгъстена енергия Q разместена и след това сърана нак(п. Aко манип(лираш енергия
достатъчно дълго, *е пол(чиш материя. Всеки ?чител разира този закон. В него е
ал'имията на Вселената. В него е та1ната на 0елия живот. 5исълта е чиста енергия. Всяка
мисъл, която имаш, някога си имал или някога *е имаш в главата си, е творческа.
=нергията на мисълта ти никога не (мира. -икога. &я нап(ска съ*еството ти и се отправя
към Вселената, продължава1ки във вечността. 5исълта е вечна.
Всички мисли се сгъстяват) сре*ат се с др(ги мисли, преплита1ки се в невероятен
лаиринт от енергия, $ормира*и една вечно променя*а се компози0ия от неопис(ема
красота и невъоразима сложност.
=нергията привлича подона на сее си енергия и ораз(ва.да използваме по,прости д(ми2
PгроздовеP от подона енергия. ;огато достатъчно подони OгроздовеP се слъскат един с
др(г, те се OслепватP един за др(г да използваме о*е една по,проста д(ма2. -ео'одимо е
izvorite.com 9D
невъоразимо голямо количество OслепенаP подона енергия за ораз(ването на материя.
-о материя *е се ораз(ва от чиста енергия. Всъ*ност това е единственият начин, по
ко1то материята може да се ораз(ва. Bом веднъж енергията е станала материя, тя си
остава материя за много дълго време, освен ако констр(к0ията 1 ъде нар(шена от
различна или противоположна енергия. &ази различна енергия, възде1ства*а на материята,
всъ*ност я разпокъсва, освоождава1ки с(ровата енергия, от която материята е ила
съставена.
&ова е теорията в основата на атомната ви ома, ояснена с по,елементарни понятия.
A1н*а1н, повече от ко1то и да ило др(г човек, се долижи до откритието, ояснението и
използването на творческата та1на на Вселената.
Вече и трявало да разираш по,доре как 'ора с подоно мислене могат да раотят
заедно вър'( сътворяването на лагоприятна де1ствителност. Uразата O;огато двама или
повече се съерат в 5ое !меP придоива повече смисъл.
3азира се, когато 0ели о*ества мислят по определен начин, често се сл(чват (дивителни
не*а Q не оезателно всички от тя' желателни. -апример о*ество, живее*о в стра',
много често.всъ*ност немин(емо2 създава в плът и кръв онова, от което се стра'(ва на1,
много.
#о подоен начин големи о*ности често откриват в оединеното мислене сила,
произвежда*а ч(деса. -якои 'ора я наричат о*а молитва.
&рява да ъде ясно, че даже отделни индивиди могат самостоятелно да предизвикат
такива рез(лтати, ако мисълта им.молитва, надежда, желание, мечта, стра'2 е (дивително
силна. Eристос редовно го е правил. &о1 е разирал как да възде1ства на енергията и
материята, как да ги пре(стро1ва, как да ги преразпределя и как да ги контролира напълно.
5ного ?чители са го знаели. 5нозина го знаят и сега.
&и можеш да го знаеш. Сега веднага.
&ова е знанието на дорото и злото, от което са вк(сили Aдам и =ва. #реди да го разерат,
не е ило възможно да има живот такъв, какъвто го познавате. Aдам и =ва.митичните
имена, с които сте израли да назовете #ървия 5ъж и #ървата +ена2 са или Ба*ата и
5а1ката на човешкото изживяване.
4писаното като Oпадение на AдамP е ило всъ*ност неговото извисяване Q на1,великото
единично съитие в историята на човечеството. За*ото ез него светът на относителността
не и съ*еств(вал. !стината е, че стореното от Aдам и =ва не е ило първороден гря', а
първородна лагословия. &рява да сте им лагодарни от дъното на д(шата си, за*ото
праве1ки първия OпогрешенP изор, Aдам и =ва създават възможността изо*о да се прави
изор.
В митологията си сте направили =ва OлошатаP Qизк(сителката, която изяжда
яълката.знанието на дорото и злото2 и свенливо поканва Aдам да се присъедини. &ази
митологична постановка ви е позволила отт(к нататък да изкарвате жената Oпадение на
мъжаP, което довежда до всякакви изопачени разирания, да не говорим за изкривени
секс(ални възгледи и оърквания..;ак можете да се ч(вствате толкова доре при не*о
толкова лошо"2
&ова , от което се оите на1,много, то на1,вече *е ви настигне. Стра'ът *е го привлече
izvorite.com 9F
като магнит. Всичките ви свети писания във всички религиозни (еждения и тради0ии,
които сте създали, съдържат ясния съвет/ O-е се стра'(ва1P. 5ислиш ли, че това е
сл(ча1но"
Законите са много прости/
:. 5исълта е творческа.
7. Стра'ът привлича енергия, подона на сее си.
9. 4ичта е всичко, което съ*еств(ва.
,4ърка ме с тази теория. ;ак може оичта да е всичко, което съ*еств(ва, ако стра'ът
привлича енергия, подона на сее си"
,4ичта е кра1ната де1ствителност. ! единствената. Hялото. Ч(вството на оич е начинът,
по ко1то изпитваш Бога.
В на1,висшата !стина оичта е всичко, което съ*еств(ва, което съ*еств(вало и което
някога *е съ*еств(ва. ;огато преминеш в асолютното, преминаваш в оичта.
Светът на относителното еше създаден, за да мога Aз да изживея Сее Си. &ова вече ти
еше ояснено. &о оаче не прави светът на относителното истински. Светът на
относителното е сътворена де1ствителност, която ти и Aз сме изоретили и продължаваме
да изоретяваме, за да можем да познаем сее си чрез изживяване.
Все пак творението може да изглежда много истинско. #редназначението м( е да ни се
стр(ва толкова истинско, че да го приемем за де1ствително съ*еств(ва*о. #о този начин
Бог е (спял да създаде Oне*о др(гоP, различно от Сее Си.въпреки че строго погледнато
това е невъзможно, за*ото Бог = Q Aз СV5 Q Всичко =2.
Сътворява1ки Oне*о др(гоP.светът на относителното2, Aз съм създал среда, в която ти
можеш да изереш да ъдеш Бог вместо просто да ти ъде казано, че си Бог) в която можеш
да изпиташ Бог като акт на сътворяване вместо като кон0еп0ия) в която малката све*и0а
може да познае сее си като светлината.
Стра'ът е оратното на оичта. &ази е главната полярност. #ри създаването на света на
относителното, на1,напред направи' противоположното на Сее Си. В света, в ко1то вие
живеете на $изическо ниво, има само две положения на съ*еств(ване/ стра' и оич.
5исли, породени от стра', *е предизвикат един вид проява на $изическо ниво. 5исли,
основани на оич, *е предизвикат др(г.
Д('овните ?чители, които са оикаляли планетата, са онези, които са открили та1ната на
относителния свят и са отказали да признаят истинността м(. -акратко/ (чителите са
онези, които са израли само оич. Във всеки миг. Във всеки момент. #ри всякакви
(словия. Даже когато са или (ивани, са оичали (и10ите си. Даже когато са или
преследвани, са оичали подтисни0ите си.
&р(дно ти е да го разереш, като ли да им подражаваш. -о това е, което всеки ?чител
някога е правил. Без значение в коя $илосо$ия, в коя тради0ия, в коя религия Q всеки
?чител го е правил.
&ози пример и (рок са ви или илюстрирани толкова ясно. #оказвани са ви или отново и
отново. #рез вековете и навсякъде. #рез всичките животи и във всеки момент. Вселената е
използвала всяко средство, за да постави тази !стина пред очите ви. В песен и приказка, в
поезия и тан0, в д(ми и движение, във $илми и в колек0ии от д(ми, които наричате книги.
izvorite.com 9G
! ила е провъзгласявана от на1,високата планина и шепотът 1 е достигал до на1,
дълоката долина. #рез коридорите на 0ялото човешко изживяване е'ото е провъзгласявало
тази !стина/ оичта е отговорът. -о вие не сте сл(шали.
Сега си стигнал до тази книга, пита1ки Бога отново за онова, което ти е казвал езро1
пъти по езро1 начини. -о Aз пак *е ти кажа Q т(к в контекста на тази книга. Bе 5е
сл(шаш ли този път" Bе ч(еш ли наистина"
;акво мислиш, кое те е довело до този текст" ;ак стана така, че го държиш в ръ0ете си"
5ислиш ли, че не знам какво правя"
Във Вселената не съ*еств(ват съвпадения.
Ч(' плаче*ото ти сър0е. Видя' търсенето на д(шата ти. Знам колко дълоко си пожелал
!стината. #ризовавал си я и в олка, и в радост. Безспирно си 5е (молявал да покажа Сее
Си, да оясня Сее Си, да открия Сее Си. #равя го т(к Q с толкова ясни д(ми, че да няма
как да 5е разереш погрешно. -а толкова прост език, че да не можеш да се оъркаш. С
толкова оикновен речник, че да не се заг(иш в многословието.
Eа1де, дава1 сега. #ита1 ме не*о. ;аквото и да е. Aз *е съ(мея да те (пътя как да
намериш отговора. Bе използвам 0ялата Вселена, за да го сторя. &ака че ъде на*рек. &ази
книга далеч не е единственото 5и средство. 5оже да 5и зададеш въпрос и след това да
оставиш книгата настрана. -о налюдава1. Сл(ша1. Д(мите на следва*ата песен, която
ч(еш. !н$орма0ията в следва*ата статия, която прочетеш. !сторията в следва*ия $илм,
ко1то гледаш. Сл(ча1но промълвените д(ми на следва*ия човек, когото сре*неш. !ли
шепота на следва*ата река, следва*ия океан, следва*ия риз, които погалят ('ото ти Q
всичките тези средства са 5ои, всичките тези пъти*а са отворени за 5ен. Bе ти говоря,
ако *е сл(шаш. Bе до1да при те, ако ме поканиш. &огава *е ти покажа, че винаги съм
ил т(к. Винаги и по всички начини.
O&и *е ми покажеш пътеката на живота/ в твоето присъствие е пълнотата на радостта) в
дясната ти ръка са (доволствия завинаги.P,псалм :F/::
,Hял живот съм търсил пътя към БогаS
,Знам.
,! сега, като го намери', не мога да повярвам. !мам ч(вството, че съм седнал да пиша на
сее си.
,&очно това правиш.
,-е изглежда като о*(ване с Бога.
,!скаш $ан$ари и араани ли" Bе видя какво мога да направя по въпроса.
,-али знаеш, че има 'ора, които *е нарекат 0ялата тази книга ого'(лство. 4соено ако
продължаваш да се показваш толкова мъдър.
,-ека ти оясня не*о. &и си решил, че Бог се показва само по един начин. &ова е много
опасна идея. Възпира те да видиш Бога навсякъде. Aко си мислиш, че Бог изглежда само
по един начин, зв(чи по един начин или е по един начин, *е ме изп(скаш из поглед денем
и но*ем. Bе прекараш 0елия си живот, търсе1ки Бога, и няма да C намеришS, за*ото
търсиш -его. &ова е просто един пример.
izvorite.com 9I
;азано е, че ако не видиш Бога и в посредственото, и в задълоченото, си изп(снал поне
половината от историята. &ова е великата !стина.
Бог е в тъгата и в сме'а, в горчивото и в сладкото. Божественото намерение стои зад всичко
Q следователно и Божествено присъствие има във всичко.
,Веднъж я' започнал да пиша книга, озаглавена OБог е сандвич със саламP.
,Bеше да стане много '(ава книга. Aз ти дадо' вдъ'новението за нея. За*о не я написа"
,Стори ми се ого'(лство. !ли в на1,дория сл(ча1 (жасно непочтително.
,!скаш да кажеш ч(десно непочтително% 4ткъде ти 'р(мна, че Бог е само OпочтителенP"
Бог е и горе, и дол(. ! горе*о, и ст(дено. ! ляво, и дясно. ! почтителното, и
непочтителното%
5ислиш, че Бог не може да се смее" #редставяш си, че Бог не се радва на '(ава шега"
3ешил си, че Бог няма ч(вство за '(мор" Aз пък ти казвам, че Бог изорети '(мора.
-има трява да шептиш, когато 5и говориш" -има жаргонът и (личният език не са ми
познати" ;азвам ти/ можеш да разговаряш с 5ен, както и разговарял с на1,дория си
приятел.
Да не мислиш, че съ*еств(ва д(ма, която не съм ч(вал" !ли гледка, която не съм виждал"
!ли зв(к, ко1то не знам"
Смяташ, че някои от тя' презирам, а др(ги оичам" ;азвам ти/ Aз не презирам ни*о. -яма
не*о, което да е отлъсква*о за 5ен. &о е живот и животът е подаръкът, неопис(емото
съкрови*е, на1,святото от всички свети не*а.
Aз съм животът, за*ото Aз съм онова, от което то1 е направен. Всеки аспект на живота има
ожествено предназначение. -и*о не съ*еств(ва, ни*о%, ез разрана и (твърдена от Бога
причина.
,;ак е възможно" ;акво да кажем тогава за злото, създадено от човека"
,-е можеш да създадеш ни*о.предмет, съитие или каквото и да е изживяване2 извън
Божия план. За*ото Божият план е ти да сътвориш не*о Q всичко, каквото поискаш. В тази
своода се състои изживяването на Бога да ъде Бог и това е изживяването, заради което
създадо' ВасS и живота.
Зло е онова, което наричате зло. Даже към него изпитвам оич, за*ото само чрез онова,
което наричате зло, можете да познаете дорото) само чрез онова, което наричате раота на
дявола, можете да познаете и да свършите раотата на Бога. Aз не оичам топлото повече
от ст(деното, високото повече от ниското, лявото повече от дясното. Всичко е относително.
! всичко е част от нова, което съ*еств(ва.
Aз не оичам OдоротоP повече, отколкото оичам OзлотоP. Eитлер отиде на неето. ;огато
разереш това, *е си разрал и Бога.
,-о аз съм възпитан с вярата, че дорото и злото съ*еств(ват, че правилно и погрешно са
противоположности, че някои не*а са нередни и неприемливи в очите на Бога.
,Всичко е OприемливоP в очите на Бога, за*ото как може Бог да не приеме онова, което е"
Да от'върлиш не*о е все едно да отречеш, че то съ*еств(ва. Да кажа, че не*о е нередно,
значи да кажа, че то не е част от 5ен Q а това е невъзможно.
! все пак запази (ежденията си, и остани верен на сто1ностите си, за*ото те са
сто1ностите на родителите и прародителите ти, на приятелите ти и на о*еството ти. &е
izvorite.com 9>
$ормират стр(кт(рата на живота ти и да ги заг(иш и значело да разплетеш тъканта на
изживяването си. -о ги подложи на проверка една по една. #регледа1 ги части0а по
части0а. -еде1 разр(шава къ*ата, но огледа1 всяка т('ла и смени онези, които изглеждат
строшени, и които вече не подкрепят стр(кт(рата.
!деите ти за редно и нередно са просто това Q идеи. &е са мислите, които ораз(ват
$ормата и създават съ*ността на това ;о1 Си &и. 5оже да има само една причина и една
0ел за промяна на някоя от тя'/ ако ти не си доволен от ;о1 Си.
Само ти можеш да знаеш дали си доволен. Само ти можеш да кажеш за живота си/ O&ова е
моето творение, от което съм доволенP.
Aко сто1ностите ви сл(жат, задръжте ги. 4тстоява1те ги. Борете се да ги за*итите.
-о се стремете да се орите по начин, ко1то не вреди на никого. Вредата не е нео'одим
елемент в из0еряването.
,;азваш Oзапазете сто1ностите сиP и в съ*ото време казваш, че всички наши сто1ности са
погрешни. #омогни ми да разера.
,-е съм казал, че сто1ностите ви са погрешни. -ито пък, че са правилни. &е са просто
пре0енки. 40енки. 3ешения. #о,голямата част от тя' са решения, взети не от вас, а от
няко1 др(г. 4т родителите ви може и. 4т религията ви. 4т (чителите, истори0ите,
полити0ите ви.
5ного малко от пре0енките, които сте включили в !стината си, са пре0енки, които сте
направили сами въз основа на личното си изживяване. A това, за което до1до'те т(, е
изживяването и от изживяването *я'те да сътворите сее си. Вместо това вие сте
сътворили сее си от изживяването на др(ги.
Aко съ*еств(ваше такова не*о като гря', то1 и ил точно това/ да позволиш да станеш
този, ко1то си, въз основа на преживяното от др(ги. &ози е Oгре'ътP ко1то си извършил.
!звършили сте всички вие. -е изчаквате соственото си изживяване, приемате
изживяването на др(гите за евангелие.(квално%2 и като се слъскате за пръв път с
истинското изживяване, наслагвате вър'( него онова, което си мислите, че вече знаете.
Aко не я'те правили това, може'те да имате съвсем различно изживяване Q изживяване,
което и могло да покаже, че първоначалният ви ?чител или източник не е ил прав. В
повечето сл(чаи вие не искате да изкарате, че родителите ви, (чили*ата ви, религиите ви,
тради0иите и светите ви писания не са прави Q затова отричате соственото си изживяване
в полза на онова, което са ви казвали да мислите.
-яма по,доър пример за това от отношението ви към човешката секс(алност.
Всеки знае, че секс(алното преживяване може да ъде на1,оичното, на1,въз(жда*ото,
на1,силното, на1,радостното, на1,оновява*ото, на1,оодрява*ото, на1,положителното,
на1,интимното, на1,оединява*ото и на1,възстановява*ото $изическо изживяване, на
което 'ората са спосони. След така сте го разрали от опит, сте израли да приемете
вместо него минали о0енки, мнения и представи за секса, провъзгласявани от др(ги.лично
заинтересовани от начина, по ко1то мислите2.
&ези о0енки, мнения и идеи противоречат на соственото ви изживяване, но понеже не ви
се *е да изкарате (чителите си неправи, (еждавате сее си, че вашето изживяване и
трявало да е погрешно. съкр(шителния рез(лтат е, че предавате своята чиста !стина по
izvorite.com @8
този въпрос.
Съ*о сте направили и с парите. Всеки път в живота си, когато сте имали много пари, сте се
ч(вствали ч(десно. Ч(вствали сте се ч(десно, да ги пол(чите, ч(вствали сте се ч(десно и да
ги из'арчите. В това не е имало ни*о лошо, ни*о по съ*ество OпогрешноP. ! все пак
толкова дълоко сте ги втълпили (ченията на др(гите по този въпрос, че от'върляте
изживяването си в полза на O!стинатаP
#риема1ки тази OистинаP за своя соствена, сте $ормирали около нея и мисли Q мисли,
които са творчески. #о този начин сте създали около парите и лична де1ствителност, която
ги отлъсква от вас, за*ото/ как и'те се стремили да привличате онова, което не е
OдороP"
-евероятно е, но сте създали съ*ото противоречие и около представата си за Бога. Всичко,
което сър0ето ви изпитва от Бога, ви казва, че Бог е доър. Всичко, на което (чителите ви
(чат за Бога, ви казва, че Бог е лош. Сър0ето ви казва, че Бог се оича ез стра'. ?чителите
ви (чат да се стра'(вате от Бога, за*ото &о1 е отмъстителен. ;азват ви, че трява да
живеете в стра' от Божия гняв. &рява да треперите в -еговото присъствие. #рез 0елия си
живот трява да се оите от присъдата на Бог. OЗа*ото Бог е справедливP ви е казано. ! *е
сте в еда, ако се противопоставите на стра'овитото правосъдие на Бога. Следователно
ъдете OпокорниP на Божиите заповеди, иначеS
! на1,вече не ива да задавате логични въпроси като този/ ако Бог искаше стриктно
покорство пред Законите Си, за*о е създал възможността за нар(шаването на съ*ите тези
Закони" ?чителите ви казват/ за*ото Бог пожела да имате Oсвооден изорP. -о какъв
свооден изор е това, когато да предпочетеш едно не*о пред др(го води до пори0ание"
;ак *е е своодна Oсвоодната воляP, *ом тя не е твоята, а нечия ч(жда воля, която трява
да изпълниш, ;о1то те (чи на това, превръ*а Бога в ли0емер.
;азано ви е, че Бог е прошката и съч(вствиетоS оаче ако не помолите за тази прошка по
Oправилния начинP, ако не до1дете при Бога Oкакто м( е редътP, молата ви няма да ъде
ч(та, зовът ви *е остане незаелязан. Даже и това не и ило толкова лошо, ако имаше
само един правилен начин, но Oправилните начиниP, които се преподават са толкова,
колкото и (чителите, които ги преподават.
#овечето от вас следователно прекарвате по,голямата част от живота си, след като
праснете, в търсене на OправилнияP път да оготворите, да се покорявате и да сл(жите на
Бога. !ронията в 0ялата раота е, че Aз не ви искам оготворенето, не се н(ждая от
покорството ви и не е нео'одимо да 5и сл(жите.
В исторически план такова поведение са налагали на подани0ите си монарси Q оикновено
вманиачено егоистични, несиг(рни в сее си, тиранични монарси. &ова по никакъв начин
не са лагочестиви Божии изисквания и е направо впечатлява*о, че светът досега не е
стигал до извода, че такива изисквания са подправени и нямат ни*о о*о с н(ждите и
желанията на Бога.
Бог няма н(жди. Всичко, ;оето = точно това/ всичко, което е. &о следователно по
де$ини0ия ни*о не иска и ни*о не м( липсва.
Aко изирате да вярвате в Бог, ко1то някак си се н(ждае от не*о и е тъ1 засегнат, ако не го
пол(чи, че наказва онези, от които го е чакал, значи изирате да вярвате в Бог, много по,
izvorite.com @:
малък от 5ен. Вие наистина сте Де0а на #о,5алък Бог.
-е, де0а мои, позволете ми, моля ви, да ви (веря отново с тези редове, че Aз нямам н(жди.
Aз не изисквам ни*о.
&ова не значи, че нямам желания. +еланията и н(ждите не са едно и съ*о.въпреки че
много от вас са ги (еднаквили в сегашния си живот2.
+еланието е началото на 0ялото творение. &о е първоначалната мисъл. &о е велико ч(вство
вътре в д(шата. &о е Бог, ко1то изира какво да сътвори по,нататък.
! какво е желанието на Бога"
+еланието ми е първо да позная и изживея Сее си в 0ялото си величие Q да знам ;о1 Съм.
#реди да създам вас и всички светове във Вселената, 5и еше невъзможно да го сторя.
Второ, желая вие да познаете и да изживеете Де1ствително ;ои Сте чрез силата, която съм
ви дал да създавате и изпитвате сее си по какъвто начин си поискате.
&рето, желая 0елия про0ес на живота да ъде изживяване на постоянна радост, вечно
продължава*о творение, непрекъснато разширяване и развитие и асолютно
(довлетворение във всеки момент, наречен OсегаP.
?становил съм съвършена система, в която тези желания да могат да се осъ*ествят. &е се
осъ*ествяват сега, именно в този момент. =динствената разлика межд( вас и 5ен е, че Aз
го знам.
В мига на пълното си знание.ко1то може да настъпи за вас по всяко време2 вие съ*о *е се
поч(вствате както Aз винаги се ч(вствам/ асолютно радостни, оича*и, приема*и,
лагославя*и и лагодарни.
&ова са #етте #од'ода на Бога и, преди да сме приключили този разговор, *е ти покажа
как приложението им в сегашния ти живот може да те доведе.и *е те доведе2 до
Божественото.
Всичкото това е много дълъг отговор на доста кратък въпрос.
Да, запази сто1ностите си дотогава, докато ч(встваш, че ти сл(жат. В съ*ото време
налюдава1 и виж дали сто1ностите, на които сл(жиш с мислите, д(мите и де1ствията си,
носят в пространството на изживяването ти на1,висшата и на1,дората представа, която
някога си имал за сее си.
#ро(чи сто1ностите си една по една. !зложи ги на светлината на подроен о*ествен
оглед. Aко можеш да кажеш на света ко1 си и в какво вярваш, ез да се спреш и ез да се
поколеаеш, значи ти си *астлив и доволен от сее си. -яма причина да продължаваме ко1
знае колко по,вече този разговор с 5ен, за*ото ти си сътворил Сее си и живот за Сее си,
които не се н(ждаят от подорение. Достигнал си съвършеното. 5ожеш да оставиш
книгата настрана.
,+ивота ми не е съвършен, дори и не се долижава до съвършенство. -ито пък аз съм
свършен. Всъ*ност аз съм едни вързоп от недостатъ0и. =', да може'.понякога си го
пожелавам с 0ялото си сър0е2 да го коригирам, да разера какво предизвиква поведението
ми, какво о(славя паденията ми, какво постоянно ми се изпречва на пътя. #редполагам, че
затова до1до' при &е. Досега не съм (спял да намеря отговорите сам.
,Доволен съм, че до1де. Aз винаги съм ил т(к, за да ти помогна. &(к съм и сега. -е е
нео'одимо да намираш отговорите сам. ! никога не е ило нео'одимо.
izvorite.com @7
,! все пак изглежда толковаS самонадеяноS просто така да седна и да си приказвам с
&е, а о*е повече и да си представя, че &и Q Бога, ми отговаряшS искам да кажа това е
л(дост.
,A'а. Всички автори на Билията са или нормални, а ти си л(д.
,Aвторите на Билията са или свидетели на живота на Eристос и достоверно са записали
каквото са ч(ли и видели.
,;орек0ия% #овечето от авторите на -овия Завет никога през живота си не са сре*али или
виждали Eристос. &е живя'а много години след като !с(с нап(сна Земята. &е не и'а
разпознали !с(с от -азарет, ако се слъскат с него на (ли0ата.
,AмаS
,Aвторите на Билията я'а велики вярва*и и истори0и. &е съра'а разказите, стигнали до
тя' и до приятелите им от др(ги 'ора Q по,възрастни, пол(чили ги на сво1 ред от по,
възрастни, докато накрая о$орми'а писмен док(мент.
! не всичко, написано от авторите на Билията, еше включено в кра1ния док(мент.
Вече се я'а появили O0ърквиP около (ченията на Eристос и както се сл(чва, когато и
където са се сърали гр(па 'ора около могъ*а идея, в тези 0ъркви имаше определени ли0а,
които решава'а коя част от историята за Eристос да ъде разказвана и как. &ози про0ес на
подор и редактиране продължи и по време на съирането, написването и издаването на
евангелията и Билията.
Даже няколко века след написването на оригиналните свети писания, Велик Hърковен
Съор о*е веднъж взе решение за това кои доктрини и истини да ъдат включени в
тогавашната о$и0иална Билия и кои от тя' и ило OнездравословноP или
OпреждевременноP да ъдат разкривани на 'ората.
!мало е и др(ги свети писания Q всяко от тя' написано в мигове на вдъ'новение от иначе
оикновени 'ора, нико1 от които не е ил по,л(д от те.
,Да не и да искаш да кажеш Q не се опитваш да намекнеш, нали Q че тези писания могат
един ден да станат Oсвети писанияP"
,Дете 5ое, всичко в живота е свято. #о тази мярка да, това са свети писания. -о няма да си
играя с тее на д(ми, за*ото знам какво имаш предвид.
-е, не намеквам, че този ръкопис един ден *е стане свето писание. #оне не в следва*ите
неколкостотин години или докато езикът м( не излезе от мода.
Виж сега, пролемът е, че езикът т(к е твърде разговорен, твърде съвременен. Eората
приемат, че ако Бог и разговарял пряко с те, речта м( не и зв(чала като че говори
съседът ти отсре*а. Би трявало да има някаква оединява*а, даже оожествява*а
стр(кт(ра на езика. Досто1нство. -якакво (се*ане на Божественост.
;акто каза' и по,рано, това е част от пролема. Eората имат (се*ането, че Бог Oсе показваP
само в една $орма. -а всичко, което не съвпада с тази $орма, се гледа като на ого'(лство.
,;акто каза' по,рано.
,;акто каза по,рано.
-о 'а1де да погледнем сър0евината на въпроса ти. За*о мислиш, че е л(дост да имаш
възможност да разговаряш с Бога" -е вярваш ли в молитвите"
,Да, но то е различно. 5олитвата за мен винаги е ила еднопосочна. Aз се моля, а Бог
izvorite.com @9
остава непроменен.
,Бог никога не е отговорил на молитва"
,4, да, но никога (стно, разираш ли. В живота ми са се сл(чвали всякакви не*а, за които
съм (еден, че са отговор.съвсем пряк отговор2 на молитва. -о Бог никога не е говорил с
мен.
,Cсно. Значи този Бог, в ко1то вярваш, може да направи всичко. Само не може да говори.
,=стествено, че Бог може да говори, ако поиска. #росто не изглежда вероятно, че Бог и
пожелал да говори с мен.
,В това се корени всеки пролем, с ко1то се слъскваш в живота си Q че не се смяташ за
достатъчно достоен, за да ти говори Бог.
4 нееса, как можеш тогава изо*о да очакваш някога да ч(еш гласа 5и, ако не можеш
даже и да си представиш, че засл(жава ваш да ти се говори"
Bе ти кажа следното/ В настоя*ия миг правя ч(до. За*ото говоря не само на те, но и на
всеки, ко1то е взел в ръ0е тази книга и чете тези д(ми.
-а всеки от тя' говоря в момента. Знам ко1 е всеки един от тя'. Знам ко1 *е намери пътя
до тези д(ми и знам, че .точно както става и с др(гите ми послания2 някои *е съ(меят да
ч(ят, а др(ги само *е сл(шат, но няма да ч(ят ни*о.
,Aми това повдига следва*ия въпрос. 4*е отсега, докато пиша този материал, аз вече
замислям издаването м(.
,! какво OлошоP има в това"
,-е може ли да се сметне, че създавам 0ялото това заради печала" -яма ли всичко да
изглежда подозрително"
,&ова ли е намерението ти Q да напишеш не*о, за да спечелиш много пари"
,-е. -е затова започна' да пиша. Започна' този разговор на 'артия, за*ото от три1сет
години съзнанието ми е претъпкано с въпроси Q въпроси, за чи1то отговор съм жад(вал
дълго. !деята да превърна всичкото това в книга до1де по,късно.
,4т 5ен.
,4т &е"
,Да. Да не мислиш, че *я' да те оставя да пропилееш всичките тези ч(десни въпроси и
отговори"
,-е съм се замислял над това. В самото начало просто иска' отговор на въпросите, иска'
да свършат разочарованията и постоянното търсене.
,Доре. Спри да подлагаш мотивите си на съмнение.правиш го постоянно2 и 'а1де да
продължаваме нататък.
,Че аз имам сто въпроса. Даже 'иляда. 5илион. ! пролемът е, че понякога не знам откъде
да започна.
,#росто изреди въпросите. Започни отнякъде. Дава1. !зро1 онези, които ти идват на(м.
,Доре. -якои от тя' изглеждат доста анални.
,Стига си правил пре0енки сре*( сее си. #росто изро1 въпросите.
,Доре. =то някои, които ми идват на(м в момента/
izvorite.com @@
:. ;ога на1,после животът ми *е потръгне" ;акво е нео'одимо, за да се справя и да
постигна поне минимален (спе'" Бората *е свърши ли някога"
7. ;ога *е на(ча достатъчно за личните взаимоотношения, така че да вървят гладко" !ма
ли начин да ъдеш *астлив в една интимна връзка" &я винаги ли трява да ъде 0яло
предизвикателство"
9. За*о изглежда, че никога в живота си не мога да привлека при сее си достатъчно пари"
&акава ли ми е съдата, че да спестявам и да се ограничавам докато съм жив" ;акво ме
възпира да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари"
@. За*о в живота не мога да правя онова, което наистина искам и съ*евременно с това да
си изкарвам пре'раната"
D. ;ак да реша някои от здравните пролеми, пред които съм изправен" Eроничните
заолявания, на които съм жертва, са толкова много, че могат да запълнят 0ял един живот.
За*о ги имам точно сега"
F. ;акъв е кармичният (рок, ко1то трява да на(ча т(к" ;акво се опитвам да овладея"
G. Съ*еств(ва ли прераждане" ;олко минали живота съм имал" ;акво съм ил в тя'"
Съ*еств(ва ли Oкармичен дългP"
I. #онякога се ч(вствам като ясновиде0. Възможно ли е Oда ъдеш ясновиде0P" аз такъв ли
съм" Eората, които твърдят, че са ясновид0и, Oс дявола ли си имат раотаP"
>. Доп(стимо ли е да се взимат пари за сторено доро" Aко си изера да стана лечител,
мога ли да върша тази Божа раота и съ*евременно да имам $инансово изоилие" !ли
двете взаимно се изключват"
:8. Доп(стим ли е сексът" ;аква е !стината за това човешко изживяване" Дали
единствената 0ел на секса е продължение на рода, както твърдят някои религии" Дали
истинската святост и просветление се достигат чрез въздържание или чрез преораз(ване
на секс(ална енергия" Доп(стим ли е сексът ез люов" 5оже ли $изическото (се*ане от
него да ъде достатъчно дора причина за изживяването м("
::. За*о си направил секса толкова '(аво, грандиозно и силно човешко изживяване, ако
трява да го изягваме, колкото се може повече" В тази връзка за*о всички (доволствия са
или OнеморалниP, или OнезаконниP, или OвредниP"
:7. !ма ли живи съ*ества на др(ги планети" Били ли сме посе*авани от тя'" В момента
налюдавани ли сме" Bе видим ли, докато сме живи, неоспоримо доказателство за
извънземен живот" Всяка $орма на живот сво1 Бог ли си има" &и ли си Богът на Всичко"
:9. Bе до1де ли някога на Земята 0арството неесно"
Bе се покаже ли някога Бог на земните 'ора, както е ое*ано" Съ*еств(ва ли Второ
#ришествие" Bе има ли някога кра1 на света или апокалипсис, както гласят пророчествата
в Билията" !ма ли една единствена религия" Aко има, тя коя е"
&ова са само някои от въпросите ми. ;акто каза', имам поне о*е стотина. -якои от тя' ме
карат да се изчервя Q зв(чат тъ1 по (ченически. 5оля те оаче, отговори ми Q един по един
Q и 'а1де да OпоговоримP за тя'.
, Доре. Стигна'ме и до тя'. -еде1 се извинява за W въпросите си. &ова са въпроси,
задавани от жени и мъже в % продължение на стоти0и години. Aко я'а толкова гл(пави,
)
izvorite.com @D
нямаше да ъдат задавани отново и отново от всяко след, ) ва*о поколение, Да минем към
първия въпрос.
Във Вселената съм създал Закони, които ти позволя- • ват да имаш, т.е. да сътвориш
точно каквото си избереш. Тези Закони не могат да бъдат нито нарушавани, нито
пренебрегвани. Ти ги следваш дори в момента, докато четеш. Няма как да не следваш
Закона, заото такъв е начинът, по ко!то "унк#ионират неата. Няма как да го
прекрачиш, не мо$еш да де!стваш извън него.
Във всяка мин(та от живота си де1ствал вътре в него и така си сътворявал всичко, което
някога си изживял. &и си в съдр(жие с Бога. -ие с те споделяме едно вечно съглашение.
5оето ое*ание към те е винаги да ти давам онова, за което помолиш. &воето ое*ание е
да молиш и да разереш про0еса на мола и отговор. Aз веднъж вече ти го оясни'. Bе го
направя пак, за да тя ъде X съвсем ясно.
&и си съ*ество с три части. Състоиш се от тяло, разум и ду%. -аричаш ги о*е и
материално, нематериално мета"изично. Това е &ветата Трои#а, наричана и с много X
други имена,
Aз съм съ*ото, което си ти. #роявявам се като &ри,единство , &ри В =дно. -якои от
теолозите ви са го нарекли 4те0, Син и Свети Д('.
Uилосо$ите ви съ*о разпознават този три(мвират и X го наричат съзнание, подсъзнание и
свръ' съзнание. #си'иатрите ви са го нарекли &о, его и свръ'его. -а(ката го нари, L ча
енергия, материя и антиматерия. #оетите говорят за раз(м, сър0е и д(ша. 5ислителите на
YZ[ \]Z споменават в тяло, съзнание и д(ша.
Времето ви е разделено на минало, настоя*е и ъде*е. 5оже ли това да не е съ*ото като
подсъзнание, съзнание и свръ' съзнание"
#ространството се дели по подоен начин на три части/ т(к, там и мястото по средата.
4писанието на това ^място по средата6 е тр(дно и оърква*о. В момента, в ко1то
започнеш да го определяш, то става или ^т(к6, или ^там6. ! все пак знаем, че
^пространството по средата6 съ*еств(ва. &о държи ^т(к6 и ^там6 на местата им , точно
както вечното ^сега6 държи ^преди6 и ^после6 на местата им.
&ези три аспекта ( те всъ*ност са три енергии. 5ожеш да ги наречеш мисъл, дума и
де!ствие. &рите, взети заедно, създават резултат, ко1то на тво1 език и по твое разиране
се нарича ч(вство или изживяване.
'ушата ти .подсъзнанието, &о, д('ът, миналото и пр.2 е сумата от всички чувства, които
някога си имал .сътворил2. Съзнанието ти за някои от тези ч(вства се нарича ^твоя памет6.
;огато проникнеш в паметта си, се казва, че си спомняш. &ова означава да реконстр(ираш,
да съереш частите оратно.
;огато съереш оратно всички части от сее си, *е си спомниш ;о1 Си В
Де1ствителност.
#ро0есът на сътворяване започва с мисъл - идея, кон#еп#ия, представа. Всичко, което
виждаш наоколо, някога е ило нечия идея. В твоя свят няма не*о, което на1,напред да не
е съ*еств(вало като чиста мисъл.
Съ*ото важи и за Вселената.
(исълта е първото ниво на сътворяване.
izvorite.com @F
След това идва думата. Всичко, което казваш, е изразена мисъл. &я е творческа и изпра*а
творческа енергия във Вселената. Д(мите са по,динамични .и могло да се каже по,
творчески2 от мисълта, за*ото се намират на различно вира0ионно ниво от мисълта. &е
променят .влияят на2 Вселената с по,голяма сила.
Д(мите са второто ниво на сътворяване.
След тя' идва де!ствието.
'е!ствията са думи в дви$ение. 'умите са изразени мисли. (ислите са "ормираи се
идеи. )деите са обединяваи се енергии. *нергиите са освободени сили. &илите са
съествуваи елементи. *лементите са части#и от. +ога, късчета от ,ялото, от
което е направено всичко.
-ачалото е Бог. ;раят е де1ствие. Де1ствието е/ Бог, сътворява* или Бог, поч(встван.
5исълта ти за сее си е, че не си достатъчно доър и достатъчно езгрешен, за да ъдеш
част от Бога и в съдр(жие с Бога. &олкова дълго си отричал ;о1 Си, че чак си го забравил.
&ова не е станало сл(ча1но. -е се е сл(чило просто така. Всичко е част от ожествения
план, тъ1 като ти не и могъл да сътвориш, да изживееш и да претендираш, че си, ;о1то
Си, ако вече си го постигнал. -аложи се на1,напред да се освоодиш от връзката си с 5ен
.да я отречеш, да я заравиш2, за да можеш да я изпиташ пълно0енно, като я сътвориш
из0яло и като я извикаш на преден план. За*ото на1,голямото ти желание .което е и 5оето
на1,голямо желание2 еше да се поч(встваш част от 5ен. Следователно, ти се намираш в
про0ес на изживяване на сее си, сътворява1ки се отново във всеки момент. &ака, както
съм и Aз ,чрез те.
Сега виждаш ли къде е съдр(жието" Долавяш ли значението м(" Nоворим за едно свято
сътр(дничество , истинско свето причастие.
+ивотът ти следователно *е ^потръгне_`, когато изереш то1 да потръгне. &и о*е не си
направил изора. 4тлагал си, протакал си, протестирал си. Сега е време да провъзгласиш и
да създадеш, каквото ти е ило ое*ано. За да го сториш, трява да повярваш на
ое*анието и да го живееш. Трябва да $ивееш обеанието на +ога.
4е*анието на Бога е, че ти си -егов син. -е1но дете. -егово подоие. -е1на равна.
A,а ... ето къде г(иш връзката. 5ожеш да приемеш ^-егов син6, ,дете6, ^подоие6, но
трепваш от това да ъдеш наречен ^-егов равен6. Стр(ва ти се твърде много, за да го
приемеш. &върде много грандиозност, твърде много поч(да и твърде много отговорност.
За*ото, ако си равен на Бога, това значи, че нико1 не ти прави не*о на те, а че всичко е
сътворено от те. Така вече не съествуват $ертви и злодеи, а само рез(лтати от
мисълта ти за не*о.
-азвам ти. всичко, което ви$даш в собствения си свят, е плод на представата ти за
него.
!скаш ли животът ти истински да ^потръгне6" &огава промени представата си за него.
#редставата си за сее си. 5исли, говори и де1ств(ва1 като +ога, -о!то &и.
3азира се, това *е те откъсне от много , на1,вече от човешките ти съратя. Bе те нарекат
л(д. Bе ти кажат, че ого'(лстваш. =вент(ално *е им до1деш до г(ша и *е се опитат да те
разпънат.
izvorite.com @G
Bе го направят не за*ото мислят, че живееш в соствения си свят на илюзии .повечето
'ора са достатъчно сниз'одителни да ти позволят личните ти заавления2, а за*ото рано
или късно др(ги *е се поч(встват привлечени от твоята истина заради ое*анията в нея,
които се отнасят до тя%.
=то къде приятелите ти, 'ората, *е се намесят, за*ото именно т(к *е започнеш да ги
застрашаваш. &воята простичка истина, простичко живяна, *е им предлага повече красота,
повече (доство, повече споко1ствие, повече радост и повече оич към сее си и др(гите,
отколкото което и да ило от онова, което земните ти приятели и'а могли да измислят.
?свояването на тази истина и означавало края на те'ния под'од. Би означавало края на
омразата и стра'а, на $анатизма и во1ната) края на пори0анието и (и1ствата, които все
о*е продължават в (ое име/ края на идеята, че ^могъ*ият е прав6) края на к(п(ването
чрез сила) края на лоялността и почитта, почива*и на стра') края на света такъв, какъвто
го знаят и какъвто всички вие сте го създали.
&ака че приготви се, дора д(ша. За*ото от мига, в ко1то приемеш осъзнаването на Сее
си за своя свята ка(за, *е ъдеш о'(лена, заплюта, наречена с оидни имена, нап(сната, а
на1,накрая и *е те овинят, осъдят и пори0аят .всеки по сво1 начин2.
&огава за*о да го правиш"
За*ото вече не те интерес(ва дали светът те приема и одорява. Вече не си доволен от
това, което този свят ти е дал. Вече не си (довлетворен от това, което е дал на др(гите. &и
искаш олката, страданието и илюзията да свършат. До г(ша ти е дошло от света такъв,
какъвто е сега. &и търсиш нов свят.
Не го търси повече. #овика1 го наяве.
- Можеш ли да ми помогнеш да разбера по-добре как да го направя?
, Да. -а1,напред проникни в -а1,Величествената си 5исъл за сее си. #редстави си се
такъв, какъвто и ил, ако всеки ден живееше тази мисъл. #редстави си какво и мислил,
правил и казвал и как и реагирал на онова, което др(гите правят и казват.
Виждаш ли разлика межд( тази представа и не*ата, които мислиш, правиш и казваш в
момента"
- Да. Виждам огромна разлика.
, Доре. Би трявало да я заелязваш, за*ото знаем, че в момента не живееш в 'армония с
на1,висшата си представа за сее си. ! така, след като си видял разликите межд( това, къде
се намираш и къде и искал да ъдеш, започни да променяш, съзнателно да променяш
мислите, д(мите и де1ствията си, докато съвпаднат с на1,висшата ти представа.
Процесът ще изисква огромни умствени и физически
(силия. Bе е нео'одимо непрекъснато .ежемин(тно2 налюдение на всяка мисъл, д(ма и
де1ствие. Bе е нео'одимо постоянно да взимаш решения , съзнателно% &ози про0ес
всъ*ност е едно значително придвижване към съзнанието. 4нова, което *е разереш, ако
приемеш 0ялото това предизвикателство, е, че си прекарал половината от $ивота си в
безсъзнание. !наче казано, изборите, които си правил чрез мислите, д(мите и делата си, не
са ти или ясни дотогава, докато не си изпитвал последи0ите от тя'. A когато си изпитвал
последи0ите, си отричал, че имат не*о о*о с мислите, д(мите и делата ти.
izvorite.com @I
Това е покана да спреш този несъзнателен начин на $ивот - предизвикателство, към
което душата ти те зове откра! време.
- Струва ми се, че продLлжителното умствено наблkдение µе е ужасно
изтоµително.
, 5оже и да ъде, докато не ти стане втора природа. &о всъ*ност ти е втора природа.
#ървата ти природа е да оичаш ез(словно. Втората ти природа е да изявяваш първата
.истинската си природа2 , по сво1 изор и съзнателно.
- Rроµаваù, но няма ли подобно непрекLснато редактиране на всичко, което
мисля, казвам и правя да ме превLрне в безчувствен и безинтересен човек?
, -икога. 3азличен, да. -о не езч(вствен и езинтересен. -има Eристос е ил
езинтересен" -е мисля, че е ил. -има Б(да е ил ск(чен" Eората са се тълпили, молели
са се да ъдат в присъствието м(. -ико1, ко1то е достигнал ^ма1сторство6, не е
езч(вствен и езинтересен. -еоичаен , може и. !зключителен , възможно. -о никога
езч(вствен и езинтересен.
! тъ1, искаш ли животът ти да потръгне" Започни веднага да си го представяш такъв,
какъвто искаш да бъде и влез в тази представа. 0ровери всяка мисъл, дума и де!ствие,
които не са в %армония с него. 1тдръпни се от тя%.
5ине ли ти през (ма мисъл, която не съответства на на1,висшата ти представа, веднага я
замени с друга мисъл. ;ажеш ли не*о, което не съответства на на1,висшата ти идея,
запомни вече никога да не го повтаряш. Сториш ли не*о, което не съответства на на1,
дорите ти намерения, вземи решение да си го направил за последен път. ! ако можеш,
направи така, че да ъде доре и за др(г, ако е ил въвлечен.
- H преди сLм чувал сLµото и винаги сLм му се противопоставял, заµото ми се
струва, че е толкова неискрено. Hмам предвид, ако си болен като куче, не бива ли
да го признаеш? Aко си без пукнат грош, не бива ли да го казваш? Aко си ядосан
чак до небесата, не бива ли да го показваш? Hапомня ми на един виu, в коùто
трима са изпратени в ада - един католик, един евреин и един представител на
течението New Age. ДяволLт казал на католика подигравателно: ,E, как ти xаресват
пламLuите? KатоликLт промLлвил: ,Rринасям се в жертва." Tогава дяволLт
попитал евреина: ,E, как ти xаресват пламLuите?" EвреинLт отговорил: ,Kакво
друго мога да очаквам освен оµе по-голям ад?" Hаù-накрая дяволLт отишLл при
този от New Age и му задал сLµия вLпрос. ,RламLuи ли?", отвLрнал тоù ,Kакви
пламLuи?"
, E(ав ви0. -о Aз не казвам, че трява да пренерегнеш пролема или да се престориш, че
то1 не съ*еств(ва. ;азвам ти да огледаш остоятелствата и след това да изразиш на1,
висшата си истина по отношение на тя'.
Aко си ез п(кнат грош, ез п(кнат грош си. Безпредметно е да излъжеш, че не така.
4тделно, че е и изто*ително да се опитваш да скалъпиш някаква история, само и само да
не си го признаеш. Соствените ти мисли по въпроса .6Jошо е да си ез п(кнат грош6,
^&ова е (жасно6, ^-е ме ива за ни*о, за*ото кадърните и раотливи 'ора, никога не
остават ез п(кнат грош6 и т.н.2 определят как *е изпиташ състоянието ^да ъдеш ез
п(кнат грош6. Д(мите ти по въпроса .63азорен съм6, ^-ямам п(кнат грош6, ^Съвсем съм
izvorite.com @>
ез пари62 дикт(ват до кога *е останеш ез п(кнат грош. Де1ствията ти .да се само
съжаляваш, да седиш оезк(ражен, да не се опитваш да намериш из'од, за*ото е ез,
предметно2 създават де1ствителността ти занапред.
#ървото, което и ти ило полезно да разереш за Вселената, е, че никое остоятелство не
е ^доро6 или ^лошо6. &о просто е. &ъ1 че престани да правиш сто1ностни пре0енки.
Второто, което е полезно да знаеш, е, че всички условия и обстоятелства са временни.
Нио не остава непроменено, нио не стои неподви$но. 0о какъв начин е се променят
неата, зависи от теб.
- Rроµаваù, но трябва да те прекLсна отново. Kакво µе кажеш тогава за някоù,
коùто е болен, но има вяра, че µе може да премести планини, коùто мисли, казва и
вярва, че µе се оправи ... и само след шест седмиuи умира? Kак би се вместило
това в uялата тази история за положителното мислене и утвLрдителното
поведение?
, 5ного доре. Задаваш тр(дните въпроси. Ч(десно. -е е като да взимаш д(мата 5и
направо за чиста монета. #о,нататък *е до1де време да взимаш д(мите ми и така, на вяра,
за*ото накрая *е разереш, че ти и Aз можем да си осъждаме всичко това до
езкра1ност, докато не ни остане ни*о др(го освен да го опитаме или да го отречем. -о
о*е не сме стигнали дотам. &ака че, да си продължим разговора.
Човекът с вярата, че може да мести планини, ко1то (мира след шест седми0и, е местил
планини през тези шест седми0и. 5оже и това м( е ило достатъчно. 5оже в последния
час на последния ден да е решил/ ^Стига ми толкова. Nотов съм да се запътя към ново
приключение6. &и може и не си знаел за решението м(, за*ото то1 не ти го е казал.
!стината е, че то1 може да е взел това решение доста по,рано .дни, месе0и по,рано2 и да
не ти е казал) да не е казал на никого.
Създали сте о*ество, в което желанието да (мреш е твърде неприемливо , да не се
притесняваш от смъртта е неприемливо. #онеже ти не искаш да (мреш, не можеш да си
представиш, че ко!то и да било друг може да иска да (мре, независимо от остоятелствата
и състоянието м(.
!ма много сит(а0ии, в които смъртта е за предпочитане пред живота .които знам, че
можеш да си представиш, ако се замислиш дори само за момент2. Съ*евременно, като
видиш няко1, ко1то изира да (мре, тези истини ти (ягват .не изглеждат толкова
очевидни2. ! (мира*ата
7
го знае. &я може да поч(вства доколко решението 1 се приема от
останалите в стаята.
Заелязвал ли си някога колко 'ора изчакват докато стаята се изпразни преди да си отидат
от този свят" -якои
'вторът нарочно из!олзва !он"кога #енски$ !он"кога мъ#ки род$ когато
говори за н"кого !о !ринци!% & Бел.прев.
даже трява да кажат на лизките си/ ^-е, 'а1де вървете си. !дете да 'апнете не*о.6 !ли/
^4тидете да поспите. Aз съм доре. Bе се видим на с(тринта.6 ! когато неотлъчната
^о'рана6 си тръгне, тогава си тръгва и д(шата от тялото на ^о'ранявания6.
izvorite.com D8
Aко кажат на съралите се лизки и приятели/, #росто искам да си отида6, те *е го ч(ят и
*е започнат да се тю'кат/ ^4, нали не искаше да кажеш това6, или ^-е говори така6, или
^Сто1, почака16, или ^5оля те, не ме нап(ска16.
Всеки представител на меди0инската про$есия е о(чаван да държи 'ората живи вместо да
им помага да се ч(встват (доно, така че да могат да (мрат с досто1нство.
Заележи, че за лекар или меди0инска сестра смъртта значи провал. За приятел или
роднина смъртта е не*астие. Само за д(шата смъртта е олекчение и изавление.
-а1,големият подарък, с ко1то можеш да дариш (мира*ия, е да го оставиш да си отиде в
мир , ез да е н(жно да мисли, че трява на всяка 0ена да остане, да продължи да страда
или да трява да се тревожи за теб в този решителен за него момент.
5ного често в сл(чаите, когато човекът, ко1то казва, че *е живее, вярва, че *е живее и
дори се моли да живее, в д(шата си то1 вече е променил мнението си по въпроса. ?сетил е,
че е време да остави тялото и да освооди д(шата си за др(ги начинания. ;огато д(шата
вземе такова решение, ни*о, което прави тялото, не може да го промени. -и*о, което
мисли раз(мът, не може да го спре. В момента на смъртта на(чаваме ко1 има решава*ата
д(ма в три(мвирата тяло,раз(м,д(ша.
#рез 0елия си живот си смятал, че тялото ти , това си ти. #онякога смяташ и че раз(мът ти
, това си ти. Смъртта е мигът, в ко1то разираш ;о1 Си Де1ствително.
Съ*еств(ва и положение, при което раз(мът и тялото просто не слушат д(шата. &ова съ*о
и могло да създаде сит(а0ията, която описваш. -а1,тр(дното не*о за 'ората е да ч(ят
соствената си д(ша. .Заележи колко малко от тя' го правят2.
Често се сл(чва д(шата да вземе решение, че е време да нап(сне тялото. &ялото и раз(мът
.винаги подчинени на д(шата2 го ч(ват и про0есът на освоождаване започва. В съ*ото
време раз(мът .егото2 не иска да го приеме. В края на краи*ата това и ил краят на
съ*еств(ванието м(. &ака че, то1 нарежда на тялото да се противопостави на смъртта. &о
го прави с радост, за*ото и то не иска да (мре. 3аз(мът .егото2 и тялото пол(чават сериозна
подкрепа за това от околния свят , светът, ко1то е тя'но творение. ! тъ1 стратегията е
(твърдена.
-а този етап всичко зависи от това, колко е силно желанието на д(шата да си отиде. Aко не
е много спешно, д(шата може да каже/ .,Доре вие печелите. Bе остана о*е малко6. -о ако
д(шата е наясно, че оставането 1 не сл(жи на по,висшите 1 намерения и че няма повече
накъде да евол2ира чрез това тяло, тя *е си тръгне и ни*о няма да я спре .ни*о не и
трявало дори да се опитва2.
Д(шата е съвсем наясно, че 0елта 1 е еволю0ия. &ова е единственото 1 предназначение
9
.
&я не се интерес(ва от постиженията на тялото или от развитието на раз(ма. &е са ез
значение за д(шата.
Д(шата е наясно, че нап(скането на тялото не е голяма трагедия. В много отношения
трагедията 1 е да се намира в тялото. ! тъ1, трява да разереш, че д(шата гледа на 0ялата
история около смъртта по различен начин. &я естествено гледа и на 0ялата жите1ска
история различно ,което е и източникът на повечето от притесненията и разочарованията,
които 'ората изпитват. #ритесненията и разочарованията настъпват от не всл(шване в
д(шата.
izvorite.com D:
'
(гра на думи) на английски *+о,е ри-ро.е/ значи *единствено !редназначение/$ а
*+о0, ри-ро.е/ значи *!редназначение на душата/% & Бея. прев.
- Kак мога наù-добре да се вслушвам в душата си? Aко душата деùствително е
рLководителят, как да осигуря получаването на разпоредбите пряко от ,кабинета
му"?
, #ървото не*о, което можеш да сториш, е да си изясниш към какво се стреми д(шата. !
престани да 1 поставяш о0енки.
- Rоставям оuенки на собствената си душа?
, -епрекъснато. &ок(,*о ти показа' как поставяш о0енки на желанието да (мреш. &и
поставяш о0енки и на желанието да живееш , истински да $ивееш. -епрекъснато
о0еняваш сее си във връзка с желанието си да се смееш, да плачеш, да спечелиш, да
заг(иш, заради желанието си да изпиташ радост и оич , особено заради тя'.
- Tака ли?
, 4тнякъде си изровил идеята, че да се лишаваш от радости е лагочестиво и че да не
въз'валяваш живота е наожно. Jишението , казал си , е на1,дорото.
- Hскаш да кажеш, че е лошо?
, -ито е доро, нито е лошо , просто е лишение. Aко се ч(встваш доре, след като си се
лишил, тогава в твоя свят то е на1,дорото. Aко се ч(встваш зле , то е лошо. #рез повечето
време не можеш да решиш. Jишаваш се от това или онова, за*ото си казваш, че така
трява. #осле 'ем си доволен, че си го направил, 'ем се ч(диш за*о не се чувстваш доре.
! така, първата стъпка е, да спреш да си правиш отри0ателни само о0енки. -а(чи какво е
желанието на д(шата ти и върви с него. Върви с д(шата.
Д(шата търси на1,висшето ч(вство на оич, което можеш да си представиш. &ова е
желанието на д(шата. &ова е 0елта 1. Д(шата търси ч(вството. -е знанието, а ч(вството. &я
вече има знанието, но то е кон0епт(ално. Ч(вството се изпитва. Д(шата иска да изпита сее
си и така да познае сее си в собственото си из$ивяване.
-а1,висшето ч(вство е изживяването на единство с Всичко, ;оето =. &ова е великото
завръ*ане при !стината, за което копнее д(шата. &ова е ч(вството на съвършена оич.
Съвършената оич е за ч(вствата онова, което съвършеното яло е за 0ветовете. 5нозина
смятат, че ялото е отсъствието на 0вят. -е е така. &о е оединение на всички 0ветове.
Бялото е всеки #вят, ко!то съествува -оединен.
#о съ*ия начин и оичта не еa отсъствие на някои емо0ии .омраза, ярост, по'от, ревност,
алчност2, а сор на всички ч(вства. &я е 0ялото. Съвк(пността. Всичкото.
&ака че, за да може д(шата да изпита съвършената оич, тя трява да изпита всяко човешко
чувство.
;ак мога да изпитам състрадание към онова, което не разирам" ;ак мога да простя на
някого не*о, което никога не съм изживявал в Сее Си" -али виждаш и простотата, и
главозама1ва*ите измерения в пътешествието на д(шата. -а1,после разираш накъде се е
запътила/ 0редназначението на човешката душа е да изпита всичко, за да мо$е да бъде
всичко.
;ак може да ъде горе, ако никога не е ила дол( и отляво, ако никога не е ила отдясно"
;ак може да 1 е топло, ако не познава ст(да, и да ъде дора, ако отрича злото" 4чевидно е,
izvorite.com D7
че д(шата не може да изере да ъде не*о, ако няма нио, от което да избира. За да може
д(шата да изпита величието си, тя трява да знае какво е величие. A не може да го (знае,
ако не съ*еств(ва ни*о др(го освен величие. ! така, д(шата осъзнава, че величието
съ*еств(ва само в пространството на онова, което не е величествено. Следователно д(шата
никога не осъжда онова, което не е величествено, а го лагославя, вижда1ки в него част
от себе си, която трябва да съествува, за да може др(га част от нея да се прояви.
Задачата на д(шата, разира се, е да ни помогне в изора на величественото , в изора на
на1,дорото от това ;о1 Си -аистина, ез да осъждаш онова, което не изираш.
&ова е голяма задача, за която тряват много живота, за*ото вие имате навика да съдите ,
да наричате не*о ^погрешно6, ^лошо6 или ^недостатъчно6, вместо да лагословите онова,
което не изирате.
#равите и не*о по,лошо .от осъждането2 , търсите начин да нараните онова, което не сте
израли. Стремите се да го разр(шите. Aко има човек, място или не*о, с което да не сте
съгласни, вие го атак(вате. Aко има религия, противоположна на вашата, я наричате
^погрешна6. Aко има мисъл, противоположна на вашата, я осмивате. Aко има идея,
различна от вашата, я от'върляте. =то в това грешите, за*ото създавате само половин
Вселена. A когато сте от%върлили др(гата, не можете да разерете дори вашата половина.
- Всичко това е много задLлбочено и аз ти благодаря. Hикоù досега не ми е казвал
тези неµа. Rоне не толкова просто. H аз се опитвам да разбера. Hаистина. H все
пак с някои неµа ми е трудно да се преборя. Tи маù каза например, че би
трябвало да обичам .погрешното", за да мога да позная ,вярното". 3начи ли, че
трябва, тLù да се каже, да прегLрна дявола?
, ;ак др(гояче да го излек(ваш" =стествено, истински дявол не съ*еств(ва, но Aз ти
отговарям с израза, ко1то подра.
Jечението е про0ес, в ко1то приемаш всичко и след това изираш на1,дорото. 3азираш
ли" -е можеш да избереш да ъдеш Бог, ако няма ни*о др(го, от което да изираш.
- Oпаа, задрLж! Kоù говори за избора да бъда Бог?
- -а1,висшето ч(вство е съвършената оич, нали"
-Да, така мисля.
, 5ожеш да намериш по,доро описание на Бога ли"
- Hе, не мога.
, Значи д(шата ти се стреми към на1,висшето ч(вство. Стреми се да изпита , да бъде -
съвършена оич.
&я е съвършена оич и го знае. -о д(шата иска да направи нео повече от това да го знае.
&я иска да бъде съвършена оич в из$ивяването си.
*стествено, че се стремиш да ъдеш Бог% ;акво др(го си си мислил, че правиш"
- Hе знам. Hе сLм сигурен. Rредполагам, че никога не сLм го мислил по такLв
начин. Rросто ми се струва, че в това има неµо богоxулно.
, -е е ли интересно, че не намираш ни*о ого'(лно в стремежа да ъдеш като дявола, а да
се стремиш да ъдеш като Бога те см(*ава"
- -акаù, чакаù. Kоù се опитва да бLде като дявола?
izvorite.com D9
, &и. Всички вие. Създали сте даже религии, които ви казват, че сте родени в гря' .че сте
грешни#и по ро$дение34 за да можете да (едите сее си в соствената си злина. -о ако ви
кажа, че сте родени от Бога, че сте чисти Богове и Богини по рождение 5чиста л2бов3, *е
го от'върлите. #рекарали сте 0елия си живот, (еждава1ки сее си, че сте лоши. -е само,
че вие сте лоши, но и не*ата, които искате, са лоши. Сексът е лош, парите са лоши,
(доволствието е лошо, силата е лоша, да имаш много е лошо , много от каквото и да било.
-якои от религиите ви са ви накарали да повярвате даже и че тан#уването е лошо,
музиката е лоша, празн(ването на $ивота е лошо. Скоро *е вземете да се съгласите, че и
да се (сми'ваш е лошо, да се смееш е лошо, да обичаш е лошо.
-е, приятелю, може да не си наясно с много не*а, но едно знаеш със сиг(рност/ ти и
повечето не*а, които пожелаваш, сте лоши. След като си направил такава о0енка за сее
си, си решил, че задачата ти е да се поправиш.
-и*о де. #осоката и ез това е една и съ*а , просто има по,ърз начин, по,къс път, по,
кратка пътека.
- Kоято е?
, Да приемеш ;о1 Си в настоя*ия момент и да го изявиш.
&ова е, което направи Eристос. &ова е пътеката на Б(да, пътят на ;ришна и на всеки
д('овен ?чител, ко1то някога е стъпвал на Земята.
! всеки ?чител е носил съ*ото послание/ 4нова което съм аз, сте и вие. 4нова, което мога
да сторя аз, можете да сторите и вие. Bе правите всичко това, дори и повече.
-о вие не сте сл(шали. Вместо това сте си израли далеч по,тр(дната пътека на онзи,
ко!то мисли, че е дяволът и ко1то си представя, че е лош.
;азваш, че е тр(дно да вървиш по пътя на Eристос, да следваш (ченията на Б(да, да
съ'раниш светлината на ;ришна, да ъдеш ?чител. -о Aз *е ти кажа следното/ далеч по,
тр(дно е да отречеш ;о1 Си, отколкото да го приемеш. &и си дорота, милост, съпричастие
и разиране. &и си мир, радост и светлина. &и си прошка, търпение, к(раж, помо*ник в
момент на н(жда, (тешител във времена на тъга, лечител при нараняване, (чител в миг на
оъркване. &и си на1,дълоката мъдрост и на1,висшата истина, на1,великият мир и на1,
величествената оич. &и си всички тези не*а. ! в някои мигове от живота си познал сее
си в тя'.
)збери сега винаги да познаваш себе си в тя%.
- Pеле-е-е, вдLxновяваш ме!
, =, ако Бог не може да те вдъ'нови, ко1 по дяволите мислиш, че може"
- Винаги ли си толкова дLрзLк?
, -яма' предвид да прозв(чи като дързост. #рочети го отново.
- Axа. Pазбраx.
, Да. A и да я' проявил дързост, в това няма ни*о лошо, нали"
- Hе знам. Свикнал сLм моят Eог да е малко по-сериозен.
, Виж какво, направи ми (сл(га , не се опитва1 да 5е съдържаш в сее си. 5ежд( впрочем,
направи съ*ата (сл(га и на сее си.
izvorite.com D@
Сл(чило се е така, че имам доро ч(вство за '(мор. -ео'одимо, и' казал, като се
огледаш какво сте направили всички вие с живота, нали" !скам да кажа, че понякога
трява да го посре*на просто със смя'.
-и*о де, всичко е наред, за*ото знам, че в края на краи*ата всичко *е свърши доре.
- Kакво имаш предвид?
, !мам предвид, че в тази игра няма как да заг(иш. -яма как да съркаш. &о просто не е
част от плана. -яма начин да не стигнеш там, за където си тръгнал. -яма как да проп(снеш
0елта си. Aко 0елта ти е Бог, си късметлия, за*ото +ог е толкова голям, че не мо$еш да го
пропуснеш.
- Pазбира се, точно тази е голямата ни тревога - че някак си µе го сплескаме и
никога няма да Tе видим и да бLдем с Tеб.
, !маш предвид да ^отидете в 3ая6"
- Да. Всички ние се страxуваме да не отидем в ада.
, A'а. Значи направо от самото начало сте се нагласили в него, за да изегнете отиването
там. Eммммм. !нтересна стратегия.
- Eто те отново дLрзLк.
, &р(дно и' могъл да се сдържа. Hялата тази история с ада направо 5е сърква.
- Маùчиuе, Tи си бил uял комедиант.
- &олкова много време ти тряваше да го откриеш, а" Че не си ли поглеждал към света
напоследък"
- Kоето ме навежда на оµе един вLпрос. 3аµо не оправиш света вместо да го
оставяш да отива по дяволите?
, A за*о не го оправиш ти" , Aз нямам силата.
, Nл(пости. !мате силата и спосоностите о*е в тозиL миг да прекратите световния глад и
да излек(вате всичкиL олести. ;ак *е реагираш, ако ти кажа, че соствената виX
меди0инска про$есия задър$а лекарства и отказва да одори алтернативни лечения и
про0ед(ри, за*ото те застрашават стр(кт(рата 1 на ^лечителна6 про$есия" ;ак *е реа,
гираш, ако ти кажа, че правителствата по света не искат да спрат световния глад" Би ли ми
повярвал"
- Tрудно ми е. 3нам, че това е популистката гледна точка, но не мога да повярвам,
че истината е деùствително такава. Hяма нито един лекар, коùто да иска да отрече
лек. Hито един гражданин не иска да види сLотечествениuите си да умират.
, -ито един лекар индивидуално - наистина. -ито един отделен гражданин , да. -о
^доктор(ването6 и правенето на политика са се превърнали в институ#ии и всъ*ност
инстит(0иите се орят сре*( всичко това , орят се понякога доста не(ловимо и понякога
даже несъзнателно..., но неизежно, за*ото за тя' е въпрос на о0еляване.
! за да ти дам един прост и очевиден пример, *е ти кажа, че лекарите от Запада отричат
лечителските спосоности на лекарите от !зтока, за*ото да ги приемат и да признаят, че
определени алтернативни методи могат да лек(ват някои не*а, и значило да разкъсат
съ*ината и стр(кт(рата на соствената си инстит(0ия.
-е и' го нарекъл недорожелателно, а по,скоро коварно. #ро$есията го прави, не за*ото
е зла, а за*ото я е стра'.
izvorite.com DD
Всяка атака е зов за помо*.
- Tова сLм го чел в „Курс по чудеса"
1
.
- Aз го постави' там.
- Eреù, за всичко имаш отговор.
b ;оето ми напомня, че едва започна'ме да отговаряме на въпросите ти. 4съжда'ме как
да вкараме живота ти ^в правия път6. ;ак да го накараме да потръгне. Aз говоре' за
про0еса на сътворяване.
- Да, и аз постоянно Tе прекLсваx.
, -и*о. -о 'а1де да се върнем, където я'ме стигнали, за да не изп(снем нишката на
не*о, което е много важно.
6ивотът е творчество, а не откривателство.
&и живееш всеки ден, не за да откриеш какво съдържа то1 за те, а за да го сътвориш. &и
сътворяваш де1ствителността си във всяка мин(та .вероятно ез да го съзнаваш2.
=то за*о е така и ето как точно става/
:. Aз съм те създал по ораз и подоие Божие.
7. Бог е създателят.
9. &и си три съ*ества сърани в едно. 5ожеш да наричаш тези три аспекта на
съ*еств(ване, както си поискаш/ 4те0, Син и Свети д(') съзнание, тяло и д(')
свръ'съзнание, съзнание и подсъзнание.
@. Сътворяването е про0ес, ко1то започва от тези три части на съ*еството ти. !наче
казано, ти създаваш на три нива. ?редите на сътворяването са/ мисъл, слово и де1ствие.
D. Hялото творение започва с мисъл .6&ръгва от Ба*ата62. След това минава към словото
.6#омоли и *е пол(чиш, изречи го и *е ъде сторено62. -а1,накрая 0ялото творение се
осъ*ествява в де1ствието .6! Словото е превърнато в плът и заживя сред нас62.
F. 4нова, за което мислиш, но след това никога не изричаш, твори на едно ниво. 4нова, за
което мислиш и изричаш, твори на др(го ниво. 4нова, което мислиш, изричаш и правиш се
проявява в де1ствителността ти.
G. Да мислиш, изричаш и правиш не*о, в което не вярваш истински, е невъзможно.
Следователно про0есът на сътворяване трява да включва пълна (вереност .да знаеш2.
&ова значи асолютна вяра. -е просто надежда, а отвъд надеждата. &ова значи да знаеш
със сигурност .6Чрез вярата си *е се излек(вате62. Следователно частта от творението,
наречена дело, винаги съдържа в сее си да знаеш със сиг(рност. &о е да имаш вътрешна
яснота, твърда (еденост, пълно приемане на не*о за де!ствителност.
I. Състоянието, в което ^просто знаеш не*о с дълока (вереност6, е състояние на
изключителна и силна признателност. &о е предварителна благодарност. ! това е може и
на1,значителният ключ към творението/ да ъдеш лагодарен за творението преди
сътворяването м(. Да приемеш не*о за даденост по такъв начин, не само че е доп(стимо,
ами е и ок(ражително. !менно то е сигурният знак за ма!сторство. Всички ?чители
знаят предварително, че делото е сторено.
>. #разн(ва1 и се наслаждава1 на всичко, което създаваш .за*ото ти вече си го създал%2. Да
от'върлиш която и да е част от него, значи да от'върлиш сее си. ;аквото и да е онова,
което в момента се представя за твое творение, приеми го за свое, поиска1 го, лагослови
izvorite.com DF
го, ъди лагодарен за него. -е търси начин да го осъдиш, за*ото да го осъдиш значи да
осъдиш сее си.
:8. Aко съ*еств(ва аспект на творението, на ко1то не се наслаждаваш, лагослови го и
просто го промени. !зери отново. #овика1 нова де1ствителност. #отърси нова мисъл.
;ажи нова д(ма. -аправи ново не*о. -аправи го с величие и останалият свят *е те
последва. #омоли го да те последва. #овика1 го да те последва. -а$и. ^Aз съм +ивотът и
#ътят, следва1 ме6. Така можеш да проявиш Божията воля ^както на -еето, така и на
Земята6.
- Aко всичко е толкова просто, ако тези десет правила са всичко, което ни трябва,
зао с повечето от нас не се получава по този начин?
, За всички ви се пол(чава по този начин. -якои от вас използват ^системата6 в пълно
съзнание, др(ги я използват несъзнателно, ез дори да имат представа какво правят. -якои
от вас вървят в (дно състояние, а др(ги са сомнам(ли. -о всички вие сътворявате
де1ствителността си 5сътворявате я, не я откривате%2, използва1ки силата, която съм ви.
дал, и про0еса, ко1то ток(,*о ви описа'.
! тъ1, попита ме кога животът ти *е ^потръгне6 и Aз ти отговори'. Bе накараш живота си
да ^потръгне6, като на1,напред мислите ти за него се изяснят напълно. 5исли какво искаш
да ъдеш, да правиш и да имаш. 5исли за това често, докато ти стане съвсем ясно. ;огато
си го изясниш напълно,не мисли за.ни*о др(го. -еде1 си представя др(ги възможности.
!з'върли всички отри0ателни мисли от (мствените си построения. 4ткажи се от всякакъв
песимизъм. 4свооди се от всякакви съмнения. 4т'върли всички стра'ове. Дис0иплинира1
раз(ма си да се придържа към първоначалната творческа мисъл.
;огато мислите ти са ясни и твърди, започни да ги изричаш като истини. ;ажи ги на глас.
!зползва1 великата команда, която призовава творческата сила/ ^Aз съм6. !зползва1 ^Aз
съм6 в изявленията си пред др(гите. ^Aз съм6 е на1,силното творческо изявление във
Вселената. ;аквото и да помислиш, каквото и да кажеш след д(мите ^Aз съм6, задвижва
точно тези изживявания, повиква ги, донася ги при те.
-яма др(г начин, по ко1то Вселената да (знае как да де1ства. -яма др(г път, по ко1то да
знае как да мине. Вселената отвръ*а на изявлението ^Aз съм6 така, както д('ът в (тилка
изпълнява желания.
- Kазваш ,Oстави всички сLмнения да си отидат, отxвLрли всички страxове, откажи
се от всякакLв песимизLм" все едно че казваш ,иди ми вземи един xляб". Hо лесно
е да се каже, трудно - да се изпLлни. ,HзxвLрли всички отриuателни мисли от
умствените си построения" звучи като ,изкачи Eверест преди обяд". Eиx го нарекLл
доста голяма зарLка.
, Да о(здаеш мислите си, да (пражниш контрол вър'( тя' не е чак толкова тр(дно, колкото
може и ти изглежда. .! изкачването на =верест не е толкова тр(дно2. Всичко е въпрос на
дис0иплина и на намерение.
#ървата стъпка е да се на(чиш да следиш мислите си) да мислиш за какво мислиш.
;огато се (ловиш, че ти идват отри0ателни мисли ,мисли, които отричат на1,висшата ти
идея за не*о, помисли отново% !скам да го направиш буквално. Aко мислиш, че си
потиснат, че си ^вкиснат6 и че ни*о доро няма да излезеa помисли пак. Aко мислиш, че
izvorite.com DG
светът е лошо място, пълно с отри0ателни съития, помисли отново. Aко мислиш, че
животът ти се разпада на парчета и ако ти изглежда, че никога няма да (спееш да го
подредиш отново, помисли пак.
(о$еш да се тренираш да го правиш. .Виж колко доре си се тренирал да не го правиш%2
- Eлагодаря ти. RроuесLт никога не ми е бил излаган толкова ясно. Ex, да беше
толкова лесно да се направи, колкото е да се каже! Hо сега си мисля, че поне го
разбирам добре.
, Aко ти е н(жно да преговорим, имаме на разположение няколко живота.
D.
- Kоù е истинският пLт кLм Eога? Pишенията ли, както вярват някои ùоги? Hли
страданието? Страдание и служба - те ли са пLтят кLм Eога, както твLрдят много
привLржениuи на вLздLржанието? Дали µе заслужим пLтя си кLм рая, ,като бLдем
добри", както ни учат толкова много религии? Hли сме свободни да деùстваме
както си пожелаем, да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим
настрана традиuионните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си
желания и така да намерим Hирвана, както смятат толкова последователи на
течението New Age? KLде е пLтят? В стриктните морални норми или в ,прави,
каквото си поискаш"? KLде? В традиuионните стоùности или в ,импровизираù в
проuеса на правене"? KLде? В .Десетте Eожи 3аповеди" или в ,Седемте стLпки
кLм Rросветлението"?
, !маш голяма н(жда да ъде по единия или по др(гия начин, нали ... A не може ли да ъде
по всичките"
- Hе знам. Rитам Tе Tебе.
, Bе ти отговоря, както *е можеш да ме разереш на1,доре, но веднага ти казвам, че
отговорът е ( самия тее. ;азвам това на всички, които ч(ват д(мите 5и и търсят !стината
5и.
-а всяко сър0е, което пита сериозно ^;о1 е пътят към Бога"6, м( се посочва пътят. Дава м(
се !стината, която да може да поч(вства вътре в сее си. =лате при 5ен по пътеката на
сър0ето си, а не чрез пътешествието на раз(ма си. -икога няма да 5е откриете в раз(ма си.
За да познаете +ога истински, трябва да излезете извън ума си - 7 без-умни 8.
-о въпросът ти все пак се н(ждае от отговор и Aз няма да го подмина.
Bе започна с твърдение, което *е те сепне и може и *е засегне ч(вствителността на
много 'ора. &акова не*о като Десетте Божи Заповеди не съ*еств(ва.
- Eожичко! Hе сLµествува?!
, Да, не съ*еств(ва. -а кого и' заповядвал" -а Сее си" ! за*о и'а или н(жни такива
заповеди" ;аквото поискам, то е. 9:;<= >; ?@<A
B
За*о *е трява тогава да заповядвам на
когото и да ило"
Дори и да и' издавал заповеди, нямаше ли те да ъдат изпълнявани автоматично" ;ак и'
могъл тъ1 силно да искам не*о да стане по определен начин, че да и' м( заповядал и
после да седя и да гледам, че то не става по начина, по ко1то съм поискал"
;о1 ли 0ар и постъпил така" ;акъв владетел и ил това"
izvorite.com DI
Bе ти кажа оаче следното/ Aз не съм нито 0ар, нито владетел. Aз съм просто .и
вн(шително2 &воре0ът. &воре0ът не владее, а чисто и просто твори, сътворява и продъл,
жава да твори.
Aз съм ви сътворил , лагословил съм ви по 5о1 ораз и подоие. Дал съм определени
ое*ания и съм поел определени задължения към вас. ;азал съм ви с прости д(ми какво
*е стане, когато се свържете с 5ен в неразривно 0яло.
&и търсиш пътя сериозно, както го търсеше и 5о1се1. &о1, точно като тее, застана пред
5ен, моле1ки 5е да отговоря на въпросите м(. ^4, Боже на 4т0ите ми6 ,викаше то1.
^Боже, лаговоли да ми покажеш. Да1 ми знак, че мога да кажа на 'ората си% ;ак да
разерем, че сме израни"6
_ -али" .$р.2, , +ел. прев.
! Aз до1до' при 5о1сея, както сега съм дошъл при те, с ожествено съглашение ,
ое*ание завинаги , твърдо поето задължение. ^;ак мога да съм сиг(рен"6 , жално 5е
запита 5о1се1. ^5ожеш, за*ото Aз ти каза' така6, отговори' м(. ^!маш Д(мата на
Nоспода Бог.6 ! Д(мата на Бога не еше заповед, а съглашение. &ези са тогава ...
Д=С=&&= Б4+! 4Б=BA-!C
Bе познаеш, че вървиш по пътеката към Бога и *е познаеш, че си намерил Бога, за*ото *е
заележиш следните зна0и, следните промени у сее си/
:. Bе оичаш Бога с 0ялото си сър0е, с 0ялото си съзнание и с 0ялата си д(ша. ! няма да
има др(г Бог, поставен преди 5ен. Bе си престанал да оготвориш човешките люов или
(спе', пари или власт, както и всеки те'ен символ. Bе оставиш настрана всичко това, както
детето оставя играчките си. -е за*ото са недосто1ни, а за*ото си ги надрасъл.
! *е познаеш, че си израл пътеката към Бога, за*ото/
7. -яма да използваш напразно името Божие. -ито *е 5е призоваваш за повър'ностни
не*а. Bе разираш силата на словото и мисълта и няма дори да си помисляш да
произнасяш името Божие по нелагочестив начин. -яма напразно да използваш името 5и,
за*ото не мо$еш. За*ото името 5и , Великото ^Aз Съм6 не се (потреява никога
напразно .т.е. ез рез(лтат2, нито някога е се употребява така. ! когато си намерил Бога,
*е го знаеш.
Bе ти дам о*е и следните зна0и/
9. Bе запомниш да запазиш ден за 5ене и *е го
м
наречеш ^свят6 .т.е. празник2 . &ака е, за да не останеш за,
C
-а англи1ски 6cdefghf6 значи празник, което произлиза от ^cdef6 , свят и ^ghf6,ден. , +ел. прев.
дълго в плен. т ил2зията ек, а да успееш да ек спомниш
ко1 си. ! тогава, не след дълго, *е наречеш всеки ден Rаат
9
и всеки момент ^свят6.
@. Bе почиташ ма1ка си и а*а си) и *е знаеш, че си Син на Бога, когато почиташ своя
Бог , 5а1ка и Ба*а във всичко, което казваш, правиш или мислиш. ! почита1ки
5а1катаMБа*а Бог и твоите ма1ка и а*а на Земята .за*ото те са ти дали $ивот3, *е
почиташ и всекиго.
D. Bе познаеш, че си намерил Бога, когато заележиш, че не (иваш .преднамерено, по
желание и ез причина2. -езависимо, че *е разереш как поначало не можеш да
izvorite.com D>
прекъснеш ничи1 живот .0елият живот е вечен2, ти вече няма по сво1 изор да прекратиш и
нито едно отделно превъплъ*ение, нито да превръ*аш една $орма на жива енергия в
др(га, ез да имаш на1,све*ено оправдание за това. -овото ти лагоговение пред живота
*е те накара да почиташ всички негови $орми , в това число растения, дървета и животни
и да им влияеш само в името на на1,висше доро.
Bе ти изпратя о*е и следните зна0и, за да разереш, че вървиш по Божията пътека/
F. -яма да оскверняваш чистотата на оичта с езчестие и измама, за*ото това е измяна.
4е*авам ти, че след като си намерил Бога, няма да извършваш такова прел2боде!ство.
G. -яма да взимаш ни*о, което не е твое, нито *е си сл(жиш с измама, нито *е
заговорничиш, нито *е нараняваш някого, за да пол(чиш не*о, за*ото това и ило
кража. 4е*авам ти, че след като си намерил Бога, няма да крадеш.
-ито *е...
I. ;азваш не*о, което не е истина. -ито *е/
D
Съота ( евреите, неделя ( протестантите) ден за почивка. , +ел. прев.
>. #ожелаваш съпр(га.та2 на съседката .съседа2 си, тъ1 като за*о и го .я2 поискал, когато
знаеш, че всички други са твои съпр(ги .съпр(зи2"
:8. #ожелаваш лагата на съседа си, тъ1 като за*о и ги поискал, след като знаеш, че
всички тези лага могат да ъдат твои и всички твои лага принадлежат на света"
Bе познаеш, че си намерил пътеката към Бога, когато заележиш тези зна0и. За*ото Aз
ое*авам, че нико1, ко1то наистина търси Бога, няма да продължи да върши тези не*а.
#одоно поведение *е ъде невъзможно.
&ова е вашата свобода, а не ограничения. &ова са 5оите обеания, а не заповеди. За*ото
Бог не дава заповеди за това, което вече е създал. Бог просто казва на Божиите чеда/ ^=то
как *е познаете, че си идвате в къ*и.6
5о1се1 питаше сериозно/ ^#о какво мога да позная" Да1 ми знак.6 Задаваше съ*ия
въпрос, ко1то 5и задаваш сега и ти. Съ*ият въпрос е задаван от всички навсякъде, откакто
свят свет(ва. 4тговорът ми си остава съ*ият. -о никога не е ил и никога няма да ъде
заповед. За*ото на кого да заповядвам" ! кого да накажа, ако заповедите 5и не ъдат
изпълнени"
-али съ*еств(вам само Aз.
- 3начи, за да отида в рая, не сLм задLлжен да спазвам Десетте Eожи 3аповеди?
, ^4тиване в рая6 не съ*еств(ва. Съ*еств(ва само знанието, че вече си там. Nоворим за
приемане и разиране, а не за стремеж и ора.
-е можеш да отидеш там, където вече си. За да го направиш, и трявало да нап(снеш
мястото, където си, което и провалило 0елта на път(ването.
!ронията е в (еждението на повечето 'ора, че трява да си тръгнат оттам, където са, за да
отидат там, където искат да ъдат. &ака те нап(скат рая, за да отидат в рая , и минават
през ада.
#росветлението означава разиране, че никъде не трява да се 'оди, ни*о не трява да се
прави и не е н(жно да ъдеш нико1 др(г освен точно този, ко1то си в момента.
&и си на път към никъде.
izvorite.com F8
3аят, както ти го наричаш, е никъде
@
. Да поставим разстояние межд( (квите в англи1ската
д(ма за ^никъде6 и *е видиш, че раят е т(к и сега
D
.
- Всички казват това! Всички казват това! Rодлудявам, като го чуя! Aко ,раят е тук и
сега", заµо Aз не го виждам? 3аµо не го чувствам? H заµо в света uари такава
бLркотия?
, 3азирам негод(ванието ти. Да се опиташ да про(мееш всичкото това може да предизвика
почти толкова негод(вание, колкото и да се опиташ да накараш няко1 да го про(мее.
- Oxо-о! Да не искаш да кажеш, че Eог и негодува?
, A ко1 предполагаш, че е изобретил негод(ванието" #редставяш ли си, че можеш да
изпитваш не*о, което Aз да не мога да изпитвам"
Bе ти кажа следното/ всяко твое изживяване е и 5ое изживяване. -е виждаш ли, че Aз
изживявам Сее Си чрез те" За какво др(го мислиш, че е всичко това"
Aко не сте Вие, Aз не мога да позная Сее Си. Създадо' ви, за да мога да знам ;о1 Съм.
Сега оаче няма да разр(ша всичките ти илюзии по отношение на 5ене в една единствена
глава на книгата, и *е ти кажа, че в на1,възвишената Си $орма, която ти наричаш Бог, Aз
не изпитвам негод(вание.
- Tака е по-добре. 3а момент ме беше изплашил.
E
-а англи1ски ^id[cZjZ6. , +ел. прев.
F
-а англи1ски ^Ykl cZjZ6. , +ел. прев.
, -е изпитвам негод(вание, не за*ото не мога, а просто за*ото така съм израл. 5ежд(
др(гото ти можеш да направиш съ*ия изор.
- Добре, негодуваµ или не аз все оµе се чудя как може раят да е тук и аз да не го
усеµам?
, -е можеш да изпиташ онова, което не знаеш. A не знаеш, че в момента се намираш в
^рая6, за*ото не си го изпитал. Виждаш ли как се озоваваш в омаг<осан кръг. -е можеш
.о*е не си намерил начин2 да изпиташ онова, което не познаваш, а не познаваш онова,
което не си изпитал.
1нова, което 0росветлението те моли да направиш, е да знаеш нео, което не си
изпитал и така да го изпиташ. Знанието отваря вратите към из$ивяването, а ти си
представяш, че е обратното.
&и всъ*ност знаеш много повече, отколкото си изпитал. #росто не знаеш, че го знаеш.
-апример знаеш, че има Бог. -о може да не знаеш, че го знаеш. ! продължаваш да чакаш
изживяването. A през 0ялото време го имаш. -о да го имаш, ез да знаеш за това, е все
едно изо*о да го нямаш.
- Маù се вLртим в крLг, а?!
, Да. A вместо да се въртим в кръг, може и трявало да ъдем самия кръг. -е е нео'одимо
да е омаг<осан. 5оже да е възвишен.
- В истинския дуxовен живот необxодимо ли е да се откажеш от светското?
, Да, за*ото в кра1на сметка Д('ът се отказва от неистинското, а в живота, ко1то водиш,
ни*о не е истинско, освен връзката ти с 5ен. Но отказването в класическия смисъл на
себеотричане не е необ%одим.
=Д!- истински ?чител не се отказва от ни*о. !стинският ?чител просто го оставя
настрана, както и направил с всяко не*о, което вече не използва.
izvorite.com F:
-якои казват, че трява да превъзмогнеш желанията си. Aз казвам просто да ги промениш.
?се*аш първото като с(рова дис0иплина, а второто , като радостно (пражнение.
-якои казват, че за да познаеш Бога, трява да преодолееш всички земни страсти.
Всъ*ност достатъчно е да ги разереш и приемеш. 1нова, на което се съпротивляваш,
става по-упорито. 1нова, към което погледнеш, изчезва.
4нези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често го
правят до такава степен, че то става тя'на страст. &е изпитват ^страст към Бога6 , страст да
Nо познаят. Страстта оаче си е страст и като я замениш с др(га не я према'ваш.
Затова не осъжда1 страстта, която изпитваш. #росто 1 оърни внимание и виж дали ти
сл(жи, като имаш предвид ко1 искаш да ъдеш.
Запомни/ ти постоянно си в про0ес на сее сътворяване. Във всеки миг решаваш ко1 си и
какво си. 3ешаваш го главно чрез изорите, които правиш, за това към какво изпитваш
страст.
Често няко1, ко1то върви по тъ1 наречената от тее д('овна пътека, изгле$да като че ли
се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъ*ност, единственото,
което е направил, е да ги разере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които
вече не м( сл(жат , като съ*евременно изпитва оич към илюзията за това, че м( е донесла
шанса да ъде напълно свооден.
Страстта е оичта към превръ*ането на съ*еств(ването в де1ствие. &я за'ранва двигателя
на творението. &я превръ*а идеите в изживяване.
Страстта е огънят, ко1то ни кара да изразим кои сме в де1ствителност. -икога не отрича1
страстта, за*ото това и значело да отречеш ;о1 Си и ;о1 !скаш да Бъдеш -аистина.
4тказалият се от светското никога не отрича страстта , то1 просто отрича привързаността
към рез(лтатите. Страстта е люов към де1ствието. Де1ствието е съ*еств(ване, но
из$ивяно. A какво се създава често като част от де1ствието" 1чакването.
Да живееш живота си ез очакване, ез н(ждата от спе0и$ични рез(лтати , това е
своодата. &ова е ^Богоподоие6. &ака живея Gз.
- Hе си привLрзан кLм резултатите? .
, -и на1,малко. 3адостта 5и е в сътворяването, а не в последствията. 4тказването от
светското не е решение да ъде отречено де1ствието. 4тказването от светското е решение
да ъде отречена н(ждата от определен резултат, 3азликата е огромна.
- Eи ли обяснил смисLла на твLрдението си: ,Страстта е обичта кLм преврLµането
на сLµествуването в деùствие?
, Да ъдеш е на1,висшето състояние на съ*еств(ване. &о е на1,чистата есен0ия. &о е
проявата на Бога ^сега,не сега6, ^всичко,не всичко6, ^винаги,никога6.
Чистото ^да ъдеш6 е чисто ^да ъдеш Бог6.
! все пак никога не ни е ило достатъчно просто да ъдем. Винаги сме копнели да
изживеем ;акво Сме, а за него се изисква др(га Божествена проява, наречена ^де1ствие6.
Да кажем, че се намираш в сър0евината на великолепното Сее си , или с др(ги д(ми в
сър0евината на ожествената проява, наречена оич. .&ова межд( др(гото е !стината за
те2.
izvorite.com F7
=дно е да бъдеш оич, съвсем др(го е да направиш нео обично. 'ушата копнее да
направи нео от това, което е, за да мо$е да познае себе си в собственото си
из$ивяване. Така тя търси да осъестви на!-висшата си идея чрез де!ствие.
#оривът да го направи се нарича страст. ?ни*ожи страстта и *е (ни*ожиш Бога.
Страстта , това е Бог, ко1то ти ма'а за поздрав.
Заележи оаче/ веднъж направил не*о оично, Бог .или Богът в тее2 е осъзнал Сее Си и
няма н(жда повече от ни*о.
Eората, от др(га страна, често ч(встват н(ждата да получат нео в замяна на
инвести0ията си. Aко *е оичаме някого, ч(десно, но нека и ние получим оич в замяна.
&ова не е страст. &ова е очакване.
4чакването е на1,големият източник на човешко не*астие. &о разделя човека от Бога.
4тказалият се от светското търси как да прекрати &ова разделение чрез преживяване, което
някои източни мисти0и са нарекли <@H@IJK. &ова е единство и оединяване с Бога, сливане
с ожественото.
Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се
отказва от страстта. 3азира се, ?чителят знае по инт(и0ия, че страстта е пътят, пътят към
Сее,осъзнаване.
Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тее няма страст, няма и живот.
- Kаза, че ,онова, на което се сLпротивляваш, става по-упорито и онова, кLм което
погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш?
, -яма как да се съпротивляваш сре*( не*о, на което не си дал възможност да ъде
де1ствителност. Самият акт на съпротивление сре*( не*о значи да м( вдъ'неш живот.
;огато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъ*ност я изправяш пред сее си.
;олкото повече се съпротивляваш на не*о, каквото и да било то, толкова по,реално го
правиш.
;ъм каквото погледнеш, *ом отвориш очи, то изчезва. !ли иначе казано, престава да
задър$а ил2зорната си "орма.
Aко погледнеш не*о, ако наистина го погледнеш, е видиш направо през него и през
всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане ни*о др(го, освен
асолютна реалност. В ли0ето на асолютната реалност твоята илюзия г(и силата си. -е
може дълго да те задържи в изто*ителната си 'ватка. Bе видиш истината за нея и
истината *е те направи свооден.
- Aми ако не искаш това, което гледаш, да изчезне?
, Би трявало винаги да искаш то да изчезне% В твоята де1ствителност няма ни*о, в което е
н(жно да се вкопчваш. ! все пак, ако избереш илюзията на живота си пред асолютната
реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото
начало. #о този начин можеш да имаш в живота си каквото си изереш и да отстраниш от
живота си каквото не искаш повече да изживяваш.
-о никога не се съпротивлява1 на нио. Aко мислиш, че *е го отстраниш със съпротивата
си, помисли отново. Само *е го посадиш по,здраво на мястото м(. -е ти ли каза', че всяка
мисъл е творческа"
- Даже мисLл, която гласи: ,Hе искам неµо"?
izvorite.com F9
, Aко не го искаш, за*о да мислиш за него" Без колеание , повече нито мисъл за него% Aко
все пак трябва да мислиш за него .т.е. ако не можеш да не мислиш за него2, тогава не се
съпротивлява1. #о,скоро погледни право в него, приеми де1ствителността за свое творение
и изери дали да го задържиш или не , както пожелаеш.
- Kакво би продиктувало избора?
, ;о1 и ;акво мислиш, че Си. ;акто и/ ;о1 и ;акво изираш да ъдеш. &ова дикт(ва #елия
изор , всеки изор, ко1то си направил в живота си%66_! ко1то някога е направиш.
- 3начи пLтеката на отказалия се от светското е неправилна?
, &ова не е вярно. Д(мата ^отказал се6 има толкова погрешно значение. В де1ствителност
ти не можеш да се отка$еш от нио, за*ото ако се съпротивляваш на не*о, то става по-
упорито. !стински отказалият се от светското всъ*ност не се отказва, а просто прави
различен избор. &ова е акт на придвижване към не*о, а не изягване на не*о.
-е можеш да изягаш от не*о, за*ото то *е те преследва навсякъде. Следователно не се
съпротивлява1 на изк(шенията, а просто отвърни глава от тя'. 4ърни се към 5ен и
загъри всичко, което не прилича на 5ен.
-о зна1, че неправилен път не съ*еств(ва, за*ото в това пътешествие не можеш да не
стигнеш там, за където си тръгнал.
#росто е въпрос на скорост, т.е. кога *е пристигнеш, но даже и това е илюзия, за*ото не
съ*еств(ва нито 7кога8, нито ^преди6 или ^после6. Съ*еств(ва единствено сега , един
езкраен миг на вечността, в ко1то изпитваш сее си.
- Tогава какLв е смисLлLт? Aко няма начин да не ,стигнеш", какLв е смисLлLт на
живота? 3аµо трябва да се тревожим изобµо за което и да е от неµата, които
правим?
, Aми разира се, че не трябва. -о и сполучил, ако ъдеш налюдателен. #росто оръ*а1
внимание на това ко1 си, какво правиш, какво имаш и проверява1 дали то ти въ*и раота.
&мисълът на $ивота не е да стигнеш някъде, а да забеле$иш, че вече си 5и винаги си
бил3 там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване.
&ледователно смисълът на $ивота е да сътворяваш - ко! и какво си и след това да го
из$ивяваш.
6.
- A какво µе кажеш за страданието? Tо ли е пLтят кLм Eога? Hякои казват, че то е
единственият пLт.
, Aз не 'аресвам страданието и ко1то твърди оратното, не 5е познава.
Страданието не е нео'одим аспект на човешкото съ*еств(ване. -е само че не е
нео'одимо, а е и нераз(мно, не(доно и опасно за здравето ви.
- Tогава заµо има толкова много страдание? ,3аµо Tи (ако Tи си Eога) не му
сложиш кра!, след като не го xаресваш?
, Сложил съм м( кра1. Вие просто отказвате да използвате инстр(ментите, които съм ви
дал, за да го осъзнаете.
Виж, страданието няма ни*о о*о със съитията, а само с реак0ията ти към тези съития.
&лучва се просто това, което се случва. 'руг въпрос е усеането ти за него.
izvorite.com F@
Дал съм ви инстр(менти, с които да отвръ*ате на съитията така, че да намалите и дори да
отстраните олката, но вие не ги използвате.
- Hзвиняваù, но заµо не отстраниш самите събития?
- Ч(десно предложение. За жалост оаче, Aз не ги контролирам.
- "е ги контро#ираш$
, 3азира се, че не. Съитията са сл(чки във времето и пространството, които вие създавате
по изор, и Aз няма никога да се намеся в своодния ви изор. Aко го сторя, и' отстранил
самата причина, поради която ви създадо'. -о това вече ви оясни'.
Вие създавате по своя воля едни от събитията, а др(ги привличате към сее си повече или
по,малко несъзнателно. !ма съития .към тя' спадат големите природни едствия2, които
приписвате на ^съдата6.
Но да$е 7съдбата8 мо$е да се определи като 7резултат от всички мисли навсякъде8.
)ли с други думи тя е съзнанието на планетата.
- ,Fруповото сLзнание".
, &очно така.
- Hма xора, които казват, че светLт сLвсем скоро µе ,отиде на кино". Eкологично
умираме. Rланетата ни е изправена пред значително геоqизично бедствие.
3еметресения. Вулкани. Може би даже и промяна в наклона на оста на 3емята. A
други казват, че колективното сLзнание може да промени всичко това и че можем
да спасим 3емята с мислите си.
, 5исли, вложени в де!ствиеF Aко достатъчно 'ора навсякъде повярват, че не*о трява да
се направи, за да се помогне на природната среда, вие е спасите Земята. -о трява да
де1ствате ързо. &олкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова
дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.
- Hскаш да кажеш, че ако не го направим, е видим 3емята и обитателите ù
униµожени?
, Създал съм законите на материалната Вселена достатъчно ясни и разираеми за всекиго.
#ричинно,следствените връзки в тя' са достатъчно доре разкрити пред $изи0ите и
др(гите ви (чени, а чрез тя' и пред световните ви лидери. -е е нео'одимо отново да
излагаме тези закони т(к.
- ВрLµам се кLм страданието. OткLде изобµо се е взела идеята, че страданието е
неµо добро и че светите xора ,страдат E мLлчание"?
, Светите 'ора наистина ^страдат в мълчание6, но това не значи, че страданието е не*о
'(аво. ?чени0ите в школата по 5а1сторство страдат в мълчание, за*ото разират, че
страданието не е Божият път, а по,скоро , сиг(рен знак, че има о*е какво да научат за
Божия път и че има о*е какво да си спомнят.
)стинският 5а1стор ни на1,малко не страда в мълчание, а само изглежда, че страда, ез
оплаквания. #ричината, че истинският 5а1стор не се оплаква, е, че истинският 5а1стор
не страда, а просто изживява система от съития, които ти и нарекъл непоносими.
=дин практик(ва* 5а1стор не говори за страдание, за*ото ясно разбира силата на
&ловото. =то за*о изира да не промълви и дума за него. -ие превръ*аме в истинско само
izvorite.com FD
онова, на което оръ*аме внимание. 5а1сторът го знае. &о1 се поставя в положение на
изор спрямо това, което *е направи реално.
Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма няко1, ко1то по собствено
решение да не е прогонвал главоолие или да не е направил посе*ението при зъолекаря
по,езолезнено.
5а1сторът взима съ*ото решение, но за по,големи не*а.
- Hо заµо изобµо има страдание? 3аµо сLµествува даже възмо%ността за
страдание?
, -е можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си,
както вече ти оясни'.
- Все пак не разбирам откLде ни е xрумнало, че страданието е неµо добро.
- ?мно е да настояваш с въпроса си. #ървоначалната мъдрост за страдане в мълчание
дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват .дори няколко религии проповядват2, че
страданието е не*о доро, а (доволствието и радостта , лошо. Затова решавате, че ако
няко1 има рак и не казва на никого, то1 е свете0, а ако някоя има .да изерем по,паре*а
тема2 енергична секс(алност и я показва открито, тя е грешни0а.
- Aма ти, братче, наистина избра пареµа тема. H умно промени местоимението от
мLжки на женски род. Hскаше да го подчертаеш ли?
, !ска' да ти покажа предразсъдъ0ите ви. -е оичате да мислите за жени, имаи
енергична секс(алност, о*е по,малко показва*и я открито.
0о-скоро би%те предпочели да видите мъ$., ко!то умира на "ронта без въздишка,
отколкото $ена, която прави л2бов на ули#ата с въздишка.
- A &и не би ли го предпочел?
, Aз не правя пре0енка нито на едното, нито на др(гото. Вие оаче правите всякакъв род
пре0енки и *е ти подскажа, че пре0енките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и
очакванията) пре0енките ви правят не*астни.
Всичко това, взето заедно, е причината за олките ви и от него започва и страданието ви.
- OткLде да знам, че това, което казваш, е вярно? OткLде да знам даже и че чувам
гласа на Eога, а не на сврLx активното си вLображение?
, #опита 5е съ*ото и преди. ! отговорът 5и е съ*ият. ;аква е разликата" Дори и всичко,
което каза', да е ^погрешно6, можеш ли да измислиш по,доър начин да се живее"
-Hе.
, &огава ^погрешно6 е правилно и ^правилно6 е погрешно%
Bе доавя оаче следното, за да ти помогна в соствената ти дилема/ неде1 вярва на нио,
което ти казвам. #росто го $иве!. )зпита! го. #осле изживе1 какъвто искаш др(г
оразе0, ко1то *е си построиш. ! след това огледа1 различните си пре$ивявания, за да
намериш своята истина.
=дин ден, ако имаш доста к(раж, *е заживееш в свят, където правенето на люов се смята
за по,'(аво от воденето на во1на. &ози *е е денят, в ко1то *е изпиташ радост и наслада.
7.
- XивотLт е толкова страшен! H толкова обLркваµ. Ex, да можеше неµата да
бLдат по-ясни!
izvorite.com FF
, -яма ни*о страшно в живота, ако не си привързан към рез(лтатите.
- Hмаш предвид, ако не искаш ниµо.
, !менно. )збира!, но неде1 да искаш.
- Tова е лесно за xора, нямаµи никоù, коùто да зависи от тяx. Kакво µе стане, ако
имаш сLпруга и деuа?
, #ътят на семе1ния винаги е ил изпълнен с много предизвикателства. 5оже и даже с
на1,големите. ;акто отеляза, лесно е да ^не искаш ни*о6, когато се грижиш само за сее
си. ;огато си окръжен от 'ора, които оичаш, естествено е да искаш на1,дорото за тя'.
- Eоли, когато не можеш да им дадеш всичко, което искаш да имат - xубав дом,
прилични дреxи, достатLчно xрана. -увствам се, като че ли сLм се борил uели
двадесет години само за да свLржа двата края. H все оµе нямам с какво да се
поxваля.
, !маш предвид материално огатство"
- Hмам предвид само някои основни неµа, които човек би желал да предаде на
деuата си. Hмам предвид някои от наù-простите неµа, които човек би желал да
осигури на сLпругата си.
, 3азирам. Виждаш жите1ската си сл(жа в осиг(ряването на всички тези не*а. &ака ли
си представяш своята 0ел в живота"
- Hе сLм сигурен, че биx се изразил точно така. Tова не е житеùската ми uел, но
сигурно би било добре да бLде поне вторичен продукт.
- Доре, тогава да се върнем назад. В какво виждаш смисъла и 0елта на живота си"
- ДобLр вLпрос. Hмал сLм множество различни отговори през годините.
, ;о1 е отговорът ти сега"
- -увствам, като че ли имам два отговора на вLпроса: отговорLт, коùто би' иска#
да видя и отговорLт, коùто виждам.
, ;акъв е отговорът, ко1то би искал да видиш"
- Hскам да видя живота си, посветен на еволkuията на душата ми. Hскам да го
видя, посветен на изявата и изживяването на онази част от мен, която обичам наù-
много. -астта от мен, която е сLстрадание и тLрпение, µедрост и помоµ. -астта
от мен, която е мLдра и знае, която проµава и ... обича.
, Зв(чиш като да си чел тази книга%
- Да, книгата е красива на езотерично ниво, но аз все оµе се опитвам да проумея
как да го приложа всичкото това на практика. OтговорLт на вLпроса ти, коùто
виждам реално в живота си, е, че тоù е посветен на оuеляване от ден за ден.
, 4'. ! си мислиш, че едното пречи на др(гото"
-Aми...
, 5ислиш, че езотеричното спъва о0еляването"
- Hстината е, че биx искал да сторя повече от това просто да оuелея. 3анимавал
сLм се сLс задачата за оuеляване през всичките тези години. 3абелязвам, че сLм
все оµе тук. Hо биx искал битката за оuеляване да свLрши. Виждам, че даже
izvorite.com FG
преживяването от днес за утре продLлжава да е борба. Eиx искал да направя неµо
повече от това просто да оuелявам. Eиx желал да преуспея.
- ! какво и нарекъл пре(спяване"
- Да имам достатLчно, за да не се притеснявам откLде µе доùде следваµият ми
долар; да не се чувствам напрегнат и в постоянно стресово сLстояние от това,
дали µе успея да си платя наема или телеqонната сметка. Hскам да кажа ... не ми
е приятно да ставам толкова делничен, но тук говорим за реа#ния %ивот, а не за
дрLн-дрLн дуxовно романтичната картина на живота, която рисуваш в тази книга.
, Cд ли е това, което ч(вам"
- Hе толкова яд, колкото разочарование. В дуxовната игра сLм над 20 години и виж
докLде ме е докарала. Hа една заплата разстояние от приkта за бедни! Tоку-µо
загубиx работата си и изглежда, че притокLт на пари отново секва. Tази битка
истински ме измори. Hа 49 години сLм и биx искал някаква сигурност в живота, за
да мога да отделя повече време на ,Eожиите работи", на ,еволkuията" на душата
и т.н. Eто какво ми лежи на сLрuето, но животLт .ми ме тласка другаде...
, Доста не*а каза и подозирам, че говориш от името на много 'ора, споделя1ки тези
преживявания.
Bе отговоря на истината ти изречение по изречение, за да проследим по,лесно всичко.
6В д('овната игра6 не си от 78 години, а едва си се докоснал до очертанията 1. .&ова межд(
др(гото не е ^плясване по д(пето6, а просто споделяне на истината.2 #ризнавам, че в
продължение на две десетилетия си погле$дал към нея, "лиртувал си с нея,
експериментирал си от време на време ..., но не съм поч(вствал, че истински .на1,
истински2 си се посветил на играта, освен напоследък.
-ека да сме наясно, че 7да бъдеш в ду%овната игра 8 значи да посветиш #ялото си
съзнание, #ялото си тяло и #ялата си душа на про#еса за сътворяване на &ебе си в образа
и по подобието на +ога.
&ова е про0есът на Сее,осъзнаване, за ко1то са писали източните мисти0и. #ро0есът на
спасение, на ко1то е посветена западната теология.
&ова е ежедневен, ежечасов, ежемин(тен акт на вър'овно съзнание. !зиране отново и
отново всеки миг. -епрекъснато творение. &ъзнателно творение. &ворение с #ел. &ова
значи използване на инстр(ментите за творение, които осъди'ме, и то съзнателно
използване с възвишено намерение.
&ова значи ^да играеш в д('овната игра6. Сега ми кажи колко време си ил в нея"
-Даже не сLм и започнал.
, -еде1 отива от едната в др(гата кра1ност и неде1 да ъдеш толкова строг към сее си.
#осветил си се на про0еса и всъ*ност си се занимавал с него повече, отколкото си
приписваш. -о далеч не си го правил в продължение на 78 години. В кра1на сметка колко
дълго си ил свързан с него е ез значение. Занимаваш ли се с него сега" Само това има
значение.
Да минем към следва*ото ти изказване. !скаш да видим ,докъде те е докарала д('овната
игра6 и описваш сее си, като да си на една крачка ^от приюта за едни6.
izvorite.com FI
#оглеждам те и виждам не*о съвсем различно. Виждам личност, която е на една крачка от
огатството% &и имаш (се*ането, че си на една заплата разстояние от заравата, а Aз те
виждам на една заплата разстояние от нирвана. 3азира се, много зависи от това, какво
възприемаш като ^запла*ане6, което пол(чаваш и за какво в кра1на сметка раотиш.
Aко предметът на живота ти е да придоиеш онова, което наричаш сиг(рност, разирам и
виждам за*о се ч(встваш ^на една заплата разстояние от приюта за едни6. -о даже и тази
о0енка може да ъде коригирана. За*ото с 5оето запла*ане всички дори не*а идват при
те , включително изживяването да се ч(встваш сиг(рен в материалния свят.
5оето запла*ане .отплатата, която пол(чаваш, когато ^раотиш за6 5ен2 осиг(рява много
повече от д('овен ком$орт. Lизическото (доство съ*о може да ъде твое. !ронията във
всичко това е, че след като веднъж си изпитал д('овния ком$орт, осиг(рен от 5оята
отплата, последното не*о, за което *е се езпокоиш, е $изическото (доство.
Дори и $изическото (доство за членовете на семе1ството ти вече няма да ти ъде грижа,
за*ото *ом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, *е разереш, че не си
отговорен за никоя др(га човешка д(ша и въпреки че е препоръчително да пожелаеш всяка
д(ша да живее в (доство, всяка д(ша трява да изере 5и избира3 соствената си съда във
всеки настоя* момент.
Cсно е, че не е на1,висш акт преднамерено да оскъриш или да пог(иш др(гиго. Cсно е
съ*о, че е еднакво непод'одя*о да пренерегнеш н(ждите на онези, които си подпомогнал
да станат зависими от те.
Задачата ти е да ги направиш независими/ да ги на(чиш колкото се може по,ързо и по,
пълно0енно как да се справят без теб. &и изо*о не им правиш (сл(га, докато се н(ждаят
от те, за да о0елеят. Благослови ги оаче истински в мига, в ко1то осъзнаят, че ти не си им
н(жен.
#о съ*ия начин на1,великият миг за Бога е мигът, в ко1то вие осъзнаете, че_7mог не ви е
ну$ен.
Знам, знам ... това е антитеза на всичко, което някога са те (чили. ! все пак (чителите ти са
ти разказвали за разярен Бог, за ревнив Бог, за Бог, ко1то има н(жда да се н(ждаят от него.
&ова изо*о не е Бог, а е някакъв невротичен заместител на онова, което и трявало да
ъде ожество.an
N )стински (а!стор Mчител е не онзи, ко!то има на!-много учени#и, а този, ко!то
създава на!-много (а!стори,
)стински водач е не онзи, ко!то има на!-много последователи, а този, ко!то създава
на!-много водачи.
)стински крал е не онзи, ко!то има на!-много подани#и, а този, ко!то заведе на!-много
от тя% до величието.
)стински учител е не онзи, ко!то има на!-много знание, а този, ко!то помогне на на!-
много други да имат знание.
)стински +ог е не онзи, ко!то има на!-много слуги, а Този, ко!то слу$и на!-много,
праве!ки всички други +огове.
Това е едновременно и #елта, и славата на +ога. всички е престанат да (у бъдат
подани#и и всички е знаят +ога не като нео недости$имо, а като нео неизбе$но.
izvorite.com F>
Bе сторя така, че да можеш да го разереш/ *астливата ти съда е неизбе$на. -е можеш
да не ъдеш ^спасен6. -икъде няма ад, освен в незнанието на този $акт.
! така, родители, съпр(ги и лизки и трявало да се стремят да превърнат оичта ти не в
лепило, което слепва, а по,скоро в магнит, ко1то на1,напред привлича и след това се
оръ*а и изтласква, за да не могат онези, които са привлечени, да започнат да вярват, че е
нео'одимо да са залепени за те, за да о0елеят. -и*о не може да ъде по,далеч от
истината. -и*о не може да ъде по,вредно за др(гия.
4стави оичта си да изтласка оичаните от те към света и към пълното изживяване на
това кои са те. &ака *е си оичал истински.
Nолямо предизвикателство е пътеката на семе1ния човек. 4сеяна е с много отклонения и
много светски грижи. -икоя от тя' не езпокои аскета. Донесли са м( 'ляът и водата,
дали са м( скромният одър, на ко1то да почине, и така то1 може да посвети всичките си
часове на молитва, медита0ия и размисъл за ожественото. ;олко лесно е да видиш
ожественото при такива остоятелства% ;аква проста задача% -о да1 на някого съпр(га и
де0а% Виж ожественото в еето, което има н(жда от преповиване в З часа с(тринта. Виж
ожественото в сметката, която трява да ъде платена на всяко първо число от месе0а.
3азпозна1 ръката на Бога в олестта, която отнема съпр(гата ти, в раотата, която си
заг(ил, в треската на детето си, в олката на родител. Сега вече говорим за святост.
3азирам изто*ението ти. Знам, че си изморен от итката. ! все пак ти казвам/ когато 5е
следваш, итката изчезва. +иве1 в своето Божие пространство и съитията *е станат
лагословии , всичките%
- Kак да стигна до Eожието си пространство, когато сLм загубил работата си,
трябва да си платя наема, деuата имат нужда от зLболекар и оставането в моето
просторно qилосоqско пространство изглежда наù-малко вероятният пLт за
излизане от тези проблеми?
, -е се отказва1 от 5ен, когато съм ти на1,н(жен. Сега е часът на на1,голямата ти
проверка. Сега е времето на на1,великия ти шанс. &ова е шансът ти да докажеш всичко,
което е написано т(к.
;огато казвам ^не се отказва1 от 5ен6, зв(ча като онзи мрънка* невротичен Бог, за ко1то
говори'ме. -о не съм. 5ожеш да ^5е изоставяш6 колкото си искаш. &ова не ме интерес(ва,
за*ото то няма да промени ни*о помежд( ни. ;азвам го просто в отговор на въпросите ти.
&очно когато стане тр(дно да продължиш напред, ти често заравяш -о! &и и какви я'а
инструментите, които съм ти дал за сътворяването на живота, ко1то си изереш.
Сега повече от всякога е време да отидеш в Божието си пространство. #ърво, това *е ти
даде голямо споко1ствие на мисълта, а споко1ната мисъл ражда дори идеи ,решения на
на1,тр(дните пролеми, които си мислиш, че имаш.
Второ, Божието ти пространство е там, където осъзнаваш Сее си, и това е 0елта
5единствената 0ел2 на д(шата ти.
;огато се намираш в Божието си пространство, знаеш и разираш, че всичко, което
изпитваш сега, е временно. ;азвам ти, че неесата и Земята *е изчезнат, но не и ти. &ази
езкра1на перспектива ти помага да виждаш не*ата във вярна светлина.
izvorite.com G8
5ожеш да определиш сегашните (словия и остоятелства като това, което са/ временни.
&огава можеш да ги използваш като инстр(менти .за*ото те са само временни
инстр(менти2 за сътворяването на настоя*ото си изживяване.
;ажи просто ко1 мислиш, че си" ;о1 мислиш, че си във връзка с изживяването ^заг(ване
на раота6" A може и о*е по,точно, ко1 мислиш, че съм Aз" #редставяш си, че това е
прекалено сериозен пролем за 5ен" !злизането от тази затлачена сит(а0ия е твърде
голямо ч(до, за да мога да се справя" 3азирам, че може да мислиш, че е твърде голямо, за
да можеш ти да се справиш, даже с помо*та на всичките инстр(менти, които съм ти дал,
но за*о мислиш, че е твърде голямо за 5ен"
- С разума си знам, че никоя задача не е твLрде голяма за Eога. Hо предполагам,
че емоuионално не сLм сигурен. Hе дали мо%еш да се справиш със задачата, а
да#и е се за#овиш с нея.
- 3азирам. &ова е въпрос на вяра.
-Да.
, -е се съмняваш в спосоностите 5и, а просто слагаш под въпрос желанието 5и.
- Виж, аз все оµе живея с теологията, която твLрди, че неùде тук може да има урок
за мен. Все оµе не сLм сигурен дали би трябва#о да стигна до решението на
проблема. Може би трябва да си остана с проб#ема. Може би това е един от тези
,тестове", за които моята теология постоянно ми разказва. H така, аз се
притеснявам, че проблемLт може да не бLде разрешен. Tова е един от случаите,
когато &и µе ме оставиш да си стоя с ...
, 5оже и е време да видим о*е веднъж как взаимоде1ствам с тее, за*ото ти си мислиш,
че става д(ма за 5оето желание, а Aз ти казвам, че става д(ма за твоето.
Gз искам за те това, което ти искаш за сее си. -и*о повече и ни*о по,малко. Aз не седя
т(к, за да раздавам присъди при всяка мола, дали не*о трява да ти се даде или не.
5оят закон е закон за причина и рез(лтат, а не за ^*е видим6. -яма нио, което не и
могъл да имаш, ако го изереш. Дори преди да си помолил, *е съм ти го дал. Вярваш ли в
това"
- Hе. СLжалявам. Видял сLм твLрде много неизпLлнени молитви.
, -еде1 да съжаляваш. Винаги сто1 с истината ,истината на твоя опит. 3азирам това.
?важавам го. За 5ен пролем няма.
- Добре, заµото аз деùствително не вярвам, че получавам това, за което помоля.
XивотLт ми не свидетелства за това. ВсLµност даже рядко получавам онова, за
което сLм помолил. Rолуча ли го, считам се за адски голям кLсметлия.
, !нтересен подор на д(ми. !зглежда имаш изор. В живота си можеш да ъдеш или
адски късметлия, или ра1ски късметлия. Aз и' предпочел да ъдеш ра1ски късметлия, но
разира се, никога не и' се намесил в твоите решения.
Bе ти кажа следното/ Винаги пол(чаваш онова, което сътворяваш и винаги си в про#ес на
сътворяване. 6`6666 Aз не пре0енявам творенията, които призоваваш. #росто ти давам сила
да призоваваш повече, и повече, и повече. Aко не ти 'аресва ток(,*о създаденото, избери
отново. Задачата 5и като Бог е да ти давам винаги тази възмо$ност.
izvorite.com G:
;азваш 5и, че не винаги си пол(чавал пожеланото. Aз пък съм т(к, за да ти отговоря, че
винаги си пол(чил, каквото си призовал.
6ивотът ти винаги е резултат от мислите ти за него, вкл2чително разбира се и
творческата мисъл, че рядко получаваш, каквото избереш.
В настоя*ия пример ти виждаш сее си като жертва на сит(а0ията ^заг(ване на раота6.
!стината оаче е, че ти спря да изираш тази раота. #рестана да ставаш с(трин,
предвк(сва1ки какво *е постигнеш, и вместо това започна да се съ(ждаш изпълнен с
(жас. #рестана да се ч(встваш *астлив от раотата си и започна да ч(встваш негод(вание.
Дори започна да си $антазираш как правиш нео друго.
5ислиш, че тези не*а не значат ни*о" &и не разираш силата си. ;азвам ти/ $ивотът ти
тръгва от намеренията ти за него.
! така, какво е намерението ти сега" Възнамеряваш ли да докажеш теорията си, че
животът рядко ти носи, каквото изираш" !ли възнамеряваш да демонстрираш ;о1 Си
-аистина и ;о1 Съм Aз"
- -увствам се огорчен. Виновен. 3асрамен.
, &ова помага ли ти" За*о просто да не признаеш истината, когато я ч(еш, и да се насочиш
към нея" -яма н(жда да овиняваш сее си. #росто заележи какво си изирал и изери
пак.
- A заµо сLм тLù готов все да избирам отриuателното? H след това да се упреквам
за него?
, ;акво можеш да очакваш" ;азвано ти е о*е от на1,ранните ти години, че си ^лош6.
#риемаш, че си роден в ^гря'6. Да се ч(встваш виновен е заучена реак#ия. ;арали са те да
се ч(встваш виновен за не*а, които си сторил преди о*е изо*о да си можел да правиш
каквото и да ило. -а(чили са те да се ч(встваш засрамен за това, че си роден несъвършен.
&ова така наречено състояние на несъвършенство, в което са ти казали, че си дошъл на този
свят, е състоянието, което вашите религии 0елят да нарекат първороден гря'. ! то е
първороден гря', но не тво1. &о е на1,първото прегрешение, извършено сре*( те от свят,
ко1то не знае ни*о за Бога, ако смята, че Бог би могъл да създаде и и създал нео
несъвършено.
-якои от религиите ви са построили 0ели теологии на азата на тази невярна идея. &я е
(квално това/ невярна идея. Заото всичко, което избирам, всичко, на което давам
$ивот, е съвършено/ то е съвършено отра$ение на самото съвършенство, направено по
(о! образ и подобие.
За да оправдаят идеята за Бог, ко1то наказва, на религиите ви им тряваше да създадат
не*о, за което Aз да съм ядосан. #о този начин даже 'ората, които водят ораз0ов живот,
някакси се н(ждаят от спасение. Aко не е нео'одимо да ъдат спасени от сее си, тогава
поне трява да ъдат спасени от соственото им вградено несъвършенство. &ъ1 че .както
казват тези религии2, гледа1 да направиш не*о по въпроса, и то ързо, за*ото иначе
отиваш право в ада.
&ова в кра1на сметка може да не направи ни*о за смекчаването на странен, отмъстителен и
ядовит Бог, но със сиг(рност дава живот на странни, отмъстителни и ядовити религии. &ака
izvorite.com G7
религиите (вековечават сее си. &ака силата остава кон0ентрирана в ръ0ете на
мал0инството, вместо да ъде изпитана чрез ръ0ете на мнозинството.
Nазбира се, че изираш непрекъснато по,малката мисъл, по,дрената идея, на1,мъничката
представа за сее си и за силата си, а да не говорим за 5ен и 5оята сила. &ака си научен.
- Eоже Fосподи, как биx могLл да залича това учение?
, E(ав въпрос и при това отправен към когото трява%
5ожеш да заличиш (чението, чете1ки и препрочита1ки тази книга. Чети я отново и
отново. Докато разереш всеки пасаж. Докато всяка д(ма ти стане позната. ;огато можеш
да 0итираш на др(гите части от нея, когато можеш да извикваш $рази от нея в на1,тъмния
час, тогава *е си ^заличил старото (чение6.
- Hма оµе толкова много неµа, които искам да те питам, толкова много неµа,
които искам да знам.
, Де1ствително. Започна с доста дълъг списък от въпроси. Да се върнем към него.
(.
- Kога µе науча достатLчно за личните взаимоотношения, за да мога да изгладя
xода им? Hма ли начин да бLдеш µастлив в една врLзка? Hли врLзките винаги
трябва да бLдат uяло изпитание?
, -яма какво да на(чиш за личните взаимоотношения. &рява само да покажеш онова,
което вече знаеш.
!ма начин да ъдеш *астлив в една връзка и то1 е да я използваш за истинското 1
предназначение, а не за измислена от те 0ел.
Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство) непрекъснато те призовават да
създаваш, изразяваш и изпитваш все по,висши аспекти от сее си, все по,грандиозни
представи за сее си, все по,великолепни варианти на сее си. -яма място, където да
можеш да постигнеш това по,непосредствено, по,ез(пречно и с по,голямо възде1ствие,
както в отношенията ти с др(гите. Всъ*ност ез взаимоотношенията с др(гите изобо не
мо$еш да го постигнеш.
&амо чрез взаимоотношенията си с др(ги 'ора, места и съития можеш изо*о да
съ*еств(ваш във Вселената .като познаваема едини0а, като нео, което може да ъде
определено2. Запомни, че в отсъствието на всичко др(го, ти не съествуваш. &и си това,
което си само в съотношение с не*о др(го, което не е. &ака е в света на относителното за
разлика от света на асолютното, където преивавам Aз.
3азереш ли го ясно веднъж, с'ванеш ли го дълоко в сее си, инт(итивно *е лагославяш
всяко преживяване, всяка сре*а и осоено личните човешки взаимоотношения, за*ото *е
ги виждаш в на1,висш смисъл като съзидателни. Bе видиш, че те могат да ъдат
използвани, трява да ъдат използвани и са използвани .независимо дали искаш или не2 за
изграждането на това ;о1 Си &и -аистина.
Съграденото може да ъде или великолепно, съзнателно сътворено от те, или съвсем
сл(ча1но оразование. 5ожеш да изереш да ъдеш личност, която е рез(лтат или на
сл(чилото се, или на изора ти какъв да бъдеш и как да де!стваш спрямо сл(чилото се.
Сътворяването на Сее си става съзнателно, когато изереш втория начин. Във второто
изживяване Jичността става осъзната.
izvorite.com G9
Затова лагослови всяко взаимоотношение и го 0ени като съ*ествено и $ормира*о за това
;о1 Си. Сега изери да ъдеш.
Въпросът ти се отнасяше до личните човешки взаимоотношения от романтичен 'арактер и
Aз го разирам. &ака че нека да оърна осоено и подроно внимание на човешките
люовни отношения, които все о*е са такъв пролем за те%
;огато човешките люовни отношения се провалят .отношенията никога не се провалят
истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си
искал2, те се провалят, за*ото си се въвлякъл в тя' по неправилна причина.
.6-еправилно6 разира се е относително понятие, значе*о не*о, сравнено с това, което е
^правилно6 , каквото и да и ило товаO Би ило по,точно да се каже на тво1 език/
^отношенията се провалятMпроменят на1,често, когато си влизал в тя' по причини, които не
са из0яло лагоприятни и не спомагат за тя'ното о0еляване.62
#овечето 'ора влизат в люовни отношения, гледа1ки какво могат да пол(чат от тя',
вместо какво могат да допринесат в тя'.
0редназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от сее си и искал да
видиш наяве, а не коя част от др(гия можеш да заловиш и да задържиш.
5оже да съ*еств(ва само една 0ел във взаимоотношенията .и в #елия $ивот3. да ъдеш и
да решиш ;о1 Си -аистина.
5ного е романтично да кажеш, че си ил ^едно ни*о6 до момента, в ко1то се е появил
изключителният партн<ор, но това не е истина. Даже по,лошо , то (пражнява невероятен
натиск вър'( др(гия да ъде едно или др(го не*о, което не е.
В желанието си да не те разочарова, тя .то12 се опитва с всички сили да ъде и да прави
това, което искаш, до предела на своите възможности. 4ттам нататък тя .то12 вече не може
да изпълни представата ти за нея .него2. -е може повече да изпълнява ролята, която 1 .м(2
е назначена. -атр(пва се негод(вание. Следва яд.
-а1,накрая, за да се спаси .и за да спаси връзката2, изключителният партн<ор започва да
изисква отново своето истинско Aз, държе1ки се в съответствие с това ;оя = &я -аистина
.или ;о1 = &о1 -аистина2. Nоре,дол( по това време ти казваш, че ^тя наистина се е
променила6 .или ^то1 наистина се е променил62.
5ного е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната осоа е влязла в живота ти,
се ч(встваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш няко!,
ко!то мо$е да те допълни, а да имаш няко!, с ко!то да мо$еш да споделиш пълнотата
си.
=то го парадоксът на човешките взаимоотношения/ нямаш н(жда от няко1 др(г, за да
изпиташ напълно ;о1 Си и ... ез няко1 др(г си едно ни*о.
&ова е мистерията и ч(дото, разочарованието и радостта на човешкото изживяване. !зисква
се дълоко разиране и пълна готовност да живееш в този парадокс по начин, в ко1то да
има смисъл. -алюдението ми е, че много малко 'ора го правят.
#овечето от вас навлизат в годините, в които се $ормират взаимоотношенията, назрели с
очакване, пълни със секс(ална енергия, с широко отворени сър0а и с радостна, пламенна
д(ша.
izvorite.com G@
-якъде межд( @8 и F8 .за повечето 'ора е по,ранната възраст2 вече сте се отказали от на1,
великата си мечта, оставили сте настрана на1,голямата си надежда и сте се примирили с
на1,малкото си очакване .или изо*о с ни*о2.
#ролемът е толкова основен, толкова прост и в съ*ото време толкова трагично неразран/
на1,грандиозната ти мечта, на1,висшата ти идея и на1,съкровената ти надежда са се
отнасяли до люимия ти друг човек вместо до люимия ти Тебе, &естът за
взаимоотношенията ти е ил колко доре др(гият е посре*нал твоите очаквания и колко
доре ти си посре*нал не!ните 5или неговите3. -о единственият сиг(рен тест е колко
доре ти си посре*нал своите.
Взаимоотношенията са свеени, за*ото осиг(ряват на1,голямата жите1ска възможност
.единствената възможност2 да сътвориш и създадеш из$ивяването на на1,висшата си
кон0еп0ия за Сее Си. Взаимоотношенията се провалят, когато ги виждаш като на1,
голямата жите1ска възможност да сътвориш и създадеш изживяването на на1,висшата си
кон0еп0ия за няко! друг.
-ека всеки човек в отношенията да се тревожи за &ебе &и - какво е, какво прави, какво
има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно *е
изпълняват предназначението си и *е сл(жат на (частни0ите%
Нека всеки човек в отношенията да се трево$и не за другия, а само, само, само за &ебе
&и.
&ова изглежда като странно (чение, за*ото си на(чен, че в на1,висшата $орма на
взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за др(гия. Aз пък ти казвам/
съсредоточаването ти вър'( др(гия, "икс идеята ти за него е това, което причинява
провала в отношенията.
;акво е др(гият" ;акво прави" ;акво има" ;акво казва" +елае" !зисква" ;акво мисли"
4чаква" #лан(ва"
5а1сторът ?чител разира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква
др(гият. Няма значение какво мисли, очаква и план(ва др(гият, aмазн*aн*aедин,ствено
какво си ти по отношение на него.
-а1,оича*ият човек е онзи, ко1то е съсредоточен в Сее Си.
- Tова е радикално учение ...
, -е е, ако го погледнеш внимателно. Aко не можеш да оичаш Сее Си, не можеш да
оичаш др(гиго. 5ного 'ора правят грешката да търсят оичта към Сее Си чрез оичта
към др(г. =стествено те не разират, че го правят ,то не е съзнателно (силие. &о е онова,
което става в главата им. Дълоко в главата. В мястото, което наричате подсъзнание.
&е си мислят/ ^Само да мога да оичам др(гите, и те *е ме оичат мен. &огава *е съм
спосоен да ъда оичан и *е мога и аз да оичам сее си6.
4ратното на това е, че толкова много 'ора се мразят, за*ото ч(встват, че нико1 др(г не ги
оича. &ова е олест .когато 'ората наистина са ^олни от люов62, за*ото истината е, че
др(ги 'ора де!ствително ги оичат, но то за тя' няма значение. ;олкото и 'ора да изразят
люовта си към тя', няма да им е достатъчно.
#ърво, те не ти вярват. 5ислят, че искаш да ги манип(лираш, опитва1ки се да пол(чиш
не*о. .;ак може да ги оичаш заради това, което са" -е. &рява да има някаква грешка.
izvorite.com GD
&рява да искаш не*о. ;акво искаш"2 &е седят и се опитват да разерат как може всъ*ност
няко1 да ги оича. -е ти вярват и се вп(скат да те карат да им го дока$еш. &рява да
докажеш, че ги оичаш. За да го направиш, може да те помолят да започнеш да променяш
поведението си.
Второ, ако достигнат до момент, в ко1то могат да ти повярват, че ги оичаш, те веднага
започват да се притесняват колко дълго *е могат да задър$ат люовта ти. ! за да
задържат люовта ти, започват да променят собственото си поведение.
&ака двама д(ши (квално изг(ват сее си във връзката си. Влизат в нея с надеждата да
намерят сее си, а вместо това изг(ват сее си.
&ова изг(ване на сее си в една връзка е главната причина за горчивината ( подони
дво1ки.
Двама д(ши се съират като партн<ори, надява1ки се, че 0ялото *е е по,голямо от сора на
отделните части, само за да разерат впоследствие, че то е по,малко. &е се ч(встват по-
малко, отколкото са се ч(вствали, когато са или сами. #о,малко спосони, по,малко
може*и, по,малко въз(жда*и, по,малко привлекателни, по,малко радостни, по,малко
задоволени.
&ова е, за*ото те са по,малко. 4тказали са се в голяма степен от онова, което са, за да
могат да ъдат и да останат във връзката.
Връзките никога не са или замислени да съ*еств(ват по такъв начин. ! все пак това е
начинът, по ко1то иват изживени от много повече 'ора, отколкото можеш да си
представиш.
- 3аµо? )ао?
- За*ото 'ората са изг(или връзката .ако изо*о някога са я ималиP с предназначението
на личните отношения. -огато спрете да се ви$дате един друг като свеени души на
свеено пътешествие, тогава е мо$ете да видите и предназначението и причината
зад всички взаимоотношения.
Д(шата е дошла в тялото и тялото в живота с 0ел еволю0ия. Вие евол2ирате, променяте
се. ! използвате връзката си с всичко, за да решите в каква насока се променяте.
&ова е раотата, която сте дошли да свършите т(к. &ова е радостта от сътворяването на
Сее Си. 4т познаването на Сее Си. 4т съзнателното преоразяване в онова, което искате
да ъдете. &ова е смисълът на понятието само,съзнателен .Сее,съзнателен2.
Дошъл си в относителния свят, за да разполагаш с инстр(ментите, с които да познаеш и
изпиташ ;о1 Си -аистина. ;о1 Си означава какъв се сътворяваш да ъдеш по отношение
на всичко останало.
Jичните ти взаимоотношения са на1,важният елемент в този про0ес. Следователно
личните ти взаимоотношения са све*ена почва. &е $актически нямат ни*о о*о с др(гия,
но едновременно с това, *ом др(гият е въвлечен, те са из#яло свързани с него .нея2.
&ова е ожественият д(ализъм. &ова е затвореният кръг. &ака че не е чак толкова радикално
(чение да се каже/ ^Благословени да са съсредоточените в Сее Си, за*ото те *е познаят
Бога6. 5оже пък да не е лоша жите1ската 0ел да познаеш на1,висшата част от Сее Си и да
останеш съсредоточен в нея.
izvorite.com GF
Следователно първата ти връзка и трявало да ъде със Сее Си. -а1,напред трява да се
на(чиш да почиташ, 0ениш и оичаш Сее Си.
На!-напред трябва да видиш &ебе &и като достоен, преди да мо$еш да видиш друг като
достоен. На!-напред трябва да видиш &ебе &и като благословен, преди да мо$еш да
видиш друг като благословен. На!-напред трябва да опознаеш &ебе &и като свят, преди
да мо$еш да потвърдиш святостта на друг.
Aко поставиш кар(0ата пред коня .както повечето религии те карат да сториш2 и
потвърдиш святостта на др(г, преди да си потвърдил своята, един ден *е изпиташ
негод(вание. Aко има едно не*о, което нико1 от вас не може да търпи, то е няко1 др(г да
ъде по-свят от вас. ! въпреки това религиите ви насилват да наричате др(гите по,святи
от сее си. Вие така и правите ... за известно време. A след това ги разпъвате.
3азпна'те .по един или др(г начин2 всичките 5и (чители, а не само =дин. ! го направи'те,
не за*ото те я'а по,святи от вас, а за*ото вие си съчини'те, че са по,святи.
Всичките 5и (чители са идвали с едно и съ*о послание. -е ^аз съм по,свят от вас6, а ^вие
сте толкова свята,
колкото съм и аз6.
&ова е посланието, което не си могъл да ч(еш) това е истината, която не си могъл да
приемеш. =то за*о никога не си могъл да се влюиш истински и чисто в др(г. &и никога не
си се влювал истински и чисто в Сее Си.
! тъ1, казвам ти/ ъди сега и завинаги съсредоточен в Сее Си. Nледа1 какво си, какво
правиш и какво имаш във всеки един момент, а не какво става с др(г. &пасението ти се
намира не в де!ствието на друг, а в твоята реак#ия.
- 3нам, но звучи като че ли би трябвало да не обрLµаме внимание на онова, което
другите ни причиняват вLв взаимоотношенията си с нас. Kаквото и да правят, стига
да запазваме равновесието си, да оставаме сLсредоточени в Себе Си и да
изпLлним останалите xубави работи, които каза, ниµо няма да може да ни
докосне. Aма другите ни докосват. Деùствията им понякога ни нараняват. Hменно
тогава, когато болката проникне в една врLзка, аз не знам какво да правя. -удесно
е да се каже ,отдрLпни се настрана, не придаваù значение на неµата", но по-
лесно е да се каже, отколкото да се направи. Случва ми се да бLда наранен от
думите и деùствията на партнuора си в една врLзка.
, Bе до1де денят, когато няма да ъдеш нараняван. &ова *е е денят, в ко1то *е (становиш
и *е разереш истинското значение на взаимоотношенията и истинската причина за тя'.
&и си я заравил и затова реагираш по такъв начин. -о пролем няма. &о е част от
еволю0ионния про0ес. Част от растежа. 3аотата на Д(шата е това, което вършиш в една
връзка , грандиозно осъзнаване и грандиозно спомняне е това. Докато не си го спомниш,
докато не си припомниш съ*о и как да използваш взаимоотношенията като инстр(мент за
сътворяване на Сее Си, *е трява да раотиш на нивото, на което се намираш сега ,
нивото на разиране, нивото на готовност, нивото на спомняне.
&ака че има не*а, които можеш да направиш, когато реагираш с олка на онова, което
др(гият е, което казва или прави. #ървото от тя' е честно да признаеш пред сее си и пред
др(гия точно как се ч(встваш. 5ного от вас се стра'(вате да го направите, за*ото мислите,
izvorite.com GG
че *е ^изглеждате лошо6. -якъде дълоко в сее си осъзнавате, че вероятно е нелепо ^да се
ч(вствате по подоен начин6. Сиг(рно ви прави ^малки6. Вие сте ^по,извисени от подоно
не*о6. -о в кра1на сметка не можете др(гояче и независимо от всичко се чувствате по
такъв начин.
!ма само едно не*о, което можеш да направиш, е да (важаваш ч(вствата си. За*ото
зачитането на ч(вствата ти значи зачитане на Сее Си. ! оича1 лижния си така, както
оичаш сее си. ;ак можеш изо*о да очакваш да разереш и (важаваш ч(вствата на др(г,
ако не можеш да зачиташ (се*анията вътре в Сее Си"
#ървият въпрос при каквото и да е взаимоде1ствие с др(г е , ;о1 Съм Aз и ;о1 !скам да
Бъда сега по отношение на това"
Често става така, че вие не помните ;ои Сте и не знаете ;ои !скате да Бъдете, преди да сте
опитали няколко различни начина на това ^да ъдеш6. =то за*о зачитането на истинските
ви (се*ания е толкова важно.
Aко първото ти (се*ане е отри0ателно, просто "актът, че го имаш, оикновено е
достатъчен, за да се отдръпнеш. Само когато приемеш яда, оидата, отвра*ението, яростта,
когато приемеш за свое желанието ^да нараниш в отговор6, само тогава можеш да се
откажеш от първото (се*ане за това ;о1 -е !скаш да Бъдеш.
5а1сторка ?чителка е тази, която е минала през достатъчно подони изживявания, за да
знае предварително какви са кра1ните 1 изори. &я няма н(жда ^да опитва6 ни*о. Вече е
ила на това място и знае, че е неудобно и че не 1 приляга. ! тъ1 като животът на 5а1стора
е посветен на непрекъснатото осъзнаване на Сее Си .такъв, какъвто се знаеш3, подони
^лошо приляга*и6 ч(вства никога не и'а или изпитвани.
=то за*о 5а1сторите ?чители остават невъзм(тими пред онова, което др(гите и'а
нарекли катастро$а. 5а1сторът лагославя катастро$ата, за*ото знае, че растежът на
Jичността идва от семената на едствието .и на всяко изживяване2. Втората жите1ска 0ел
на 5а1стора е винаги евол2#ията. За*ото след,дато напълно се Сее,осъзнаеш, не ти
остава нио друго освен да бъдеш повече от него.
-а този етап се придвижваш от раота на д(шата към раота на Бог, тъ1 като това е, което
правя Aз%
За 0елите на тази диск(сия *е доп(сна, че ти все о*е се намираш на етапа раота на
д(шата. Все о*е търсиш да осъзнаеш .да превърнеш в де1ствителност2 ;о1 Си -аистина.
+ивотът .Aз2 *едро *е ти даде възможности да го сътвориш. .Запомни/ животът не е
про0ес на откритие, животът е про0ес на сътворяване%2
5ожеш за сътворяваш ;о1 Си отново и отново. 3азира се, та нали ти го правиш всеки ден.
4аче тъ1 както са не*ата в момента, ти не винаги имаш един и съ* отговор за тя'. Aко
вземем едно и съ*о външно преживяване в различни сл(чаи, един ден може да изереш да
си търпелив, люя* и внимателен, а др(г ден може да изереш да ъдеш ядосан, (жасен и
тъжен.
5а1стор е този, ко1то винаги има един и съ отговор - и този отговор винаги е на!-
висшият избор. Q
izvorite.com GI
В това 5а1сторът е винаги предвидим. 4ратно, (ченикът е асолютно непредвидим.
5ожеш да разереш как се справяш по пътя към ма1сторството, просто като заелязваш
колко предвидимо правиш на1,висшия изор, когато реагираш на сит(а0иите.
3азира се, т(к идва въпросът/ ;о1 изор е на1,висш"
&ова е въпросът, около ко1то се въртят $илосо$иите и теологиите на 'ората откра1 време.
Aко този въпрос те занимава истински, ти вече си на пътя към ма!сторството. За*ото
все о*е е вярно, че повечето 'ора продължават да се занимават из0яло с др(г въпрос , не
ко1 е на1,висшият изор, а ко1 е на1,изгодният" !ли как мога да заг(я по,малко"
;огато се живее, за да се контролират заг(ите и оптималната полза, истинският дар на
живота е заг(ен. Възможността е пропиляна. Rансът е проп(снат. За*ото живот, живян
по такъв начин, е живот, живян в стра' , и такъв живот разказва лъжи за това ;ои Сте.
Вие не сте стра', вие сте оич. 4ич, която не се н(ждае от за*ита, оич, която не може да
ъде заг(ена. -икога оаче няма да го осъзнаете в из$ивяването си, ако продължавате да
отговаряте на втория въпрос, а не на първия. Само човек, ко1то смята, че всичко се отнася
до печалби и загуби, задава втория въпрос. ! само човек, ко1то вижда живота по различен
начин, ко1то търси Сее Си като повиеше съ*ество, ко1то разира, че не печалата и
заг(ата са мерилото, а единствено да оичаш или да не (спееш да оичаш, само такъв
човек задава първия въпрос.
&ози, ко1то задава втория въпрос, казва/ ^Aз съм тялото си.6 &ози, която задава първия,
казва/ ^Aз съм д(шата си.6
'а, нека всички, които имат уши за слушане, да чуят. Заото ви казвам - в решителния
момент на всички човешки взаимоотношения има само един въпрос. -акво би направила
обичта в този мигA
Няма друг въпрос, ко!то да е уместен, няма друг въпрос, ко!то да е смислен, няма друг
въпрос, ко!то да е ва$ен за душата ти.
Стигаме до много деликатна точка на интерпрета0ия, тъ1 като прин0ипът де1ствие,
основано на оич, е всео*о неразран. &ова неразиране е довело до негод(ванието и яда
в живота, които на сво1 ред са причината толкова много от вас да л(ждаят встрани от
пътя.
Векове сте или (чени, че де1ствие на оич се основава на изора да ъдеш, да правиш и
да имаш онова, което предизвиква на1,голямото доро за др(гия.
Aз пък ти казвам следното/ -а1,висшият изор е този, ко1то предизвиква на1,голямото
доро за теб.
` ;акто всяка дълока д('овна истина, това твърдение е подложено веднага на неправилно
тълк(ване. 5истерията се прояснява малко в момента, в ко1то решиш какво е на1,голямото
^доро6, което можеш да направиш на сее си. ! когато на1, на1,висшият изор е
направен, мистерията се разсе1ва, кръгът се затваря и на1,голямото доро за те става
на1,голямото доро за др(гия.
3азирането на това може да вземе повече от един живот, а прилагането м( о*е повече,
за*ото тази истина огръ*а др(га , о*е по,велика. ;аквото правиш за Сее Си, го правиш
за др(г. ;аквото правиш за др(г, го правиш за Сее Си.
&ака е, за*ото ти и др(гият сте едно 0яло.
izvorite.com G>
! е така, за*ото ... няма нио друго освен Теб,
Всичките 5а1стори ?чители, които са оикаляли планетата ви, са го казвали. .6!стина ви
казвам, че каквото сторите на на1,нисшия, ратя, го сторвате и на 5ен.62 ! все пак за
повечето 'ора това си остава просто като голяма езотерична истина с малко практическо
прило$ение. A всъ*ност това е на1,практически приложимата ^езотерична6 истина на
всички времена. `
Важно е да ъде запомнена във взаимоотношенията, за*ото ез нея те са много тр(дни.
Да се отдръпнем от чисто д('овния и езотеричен аспект за момент и да се върнем на
практическото приложение на тази мъдрост.
5ного често, според старите разирания, 'ора .с дори намерения и много от тя' доста
религиозни2 са правили онова, което са мислели, че и ило на1,доре за др(гия във
взаимоотношенията си. &ъжно е, че всичкото това е довело в много сл(чаи .в повечето
сл(чаи2 до продължителна зло(потреа от страна на др(гия. #родължително ^лошо6
отношение. #родължителни пролеми във връзката.
В кра1на сметка човекът, ко1то се опитва да прави ^каквото е правилно6 за др(гия .ързо
да про*ава, да показва съпричастие, винаги да затваря очи пред определен вид пролеми и
поведения2, започва да изпитва негод(вание, яд и недоверие даже в Бога. За*ото как може
Бог да изисква подоно езкра1но страдание, жертва и липса на радост в името на оичта"
4тговорът е, че Бог не го изисква. Бог те моли единствено да вкл2чиш себе си сред онези,
които оичаш.
Бог отива и по,нататък. #редлага 5препоръчва3 да сложиш сее си на1,напред.
#равя го, знае1ки съвсем доре, че някои от вас *е го нарекат ого'(лство и следователно
не 5оя д(ма, а др(ги *е направят не*о, което може и е о*е по,лошо/ *е го приемат за
5оя д(ма и криворазрано *е го изопачат, за да го на паснат за свои 0ели или за
оправдаване на нелагочестиви дела.
Зна1, че да сложиш сее си на първо място в на1,висш смисъл, никога няма да доведе до
нелагочестиво деяние.
Следователно, ако си се (ловил в нелагочестиво деяние, което е ило рез(лтат от
желанието ти да направиш на1,дорото за сее си, оъркването не е дошло от $акта, че си
сложил сее си на първо място, а от неразирането какво е на1,доро за те.
3азира се, определянето на онова, което е на1,доро за те, изисква съ*о и да определиш
какво точно се опитваш да направиш. &ова е важна стъпка, на която много 'ора не оръ*ат
внимание. ;акво правиш" ;акво е предназначението ти в живота" Без отговори на тези
въпроси, пролемът кое е ^на1,доро6 в която и да е сит(а0ия, *е си остане загадка.
! за да ъдем практични отново .езотеричните аспекти настрана2 , ако погледнеш какво е
на1,доро за те в сит(а0иите, в които си оскъряван, на1,малкото, което *е направиш, е
да спреш оскърлението. &ова *е е доре и за те, и за оскърява*ия, заото да$е и то!
бива оскърбен, когато му се позволява да продъл$ава да се отнася зле.
#оведението на този, ко1то оскърява, е в негова вреда. За*ото кажи какво е на(чил, ако
види, че оскърителното м( поведение се приема" A иначе, ако (станови, че подоно
поведение повече няма да ъде приемано, какво м( е ило позволено да открие"
izvorite.com I8
Следователно, да се отнасяш към др(гите с оич, не значи оезателно да им позволяваш да
правят каквото си поискат.
3одителите го на(чават отрано с де0ата. Възрастните не го на(чават толкова ързо с др(ги
възрастни, нито народите с др(ги народи.
-о на деспотите не ива да им се разрешава да про0ъ$тяват , те трява да ъдат спирани.
4ичта към Сее Си и обичта към деспота го изискват.
=то и отговор на въпроса ти/ ^Aко оичта е всичко, което съ*еств(ва, как 'ората изо*о
могат да оправдаят во1ната"6
#онякога човек трява да отиде на во1на, за да направи на1,грандиозното изявление за
това ко1 е то1 наистина/ този, ко1то се отвра*ава от во1ната.
!ма моменти, в които може да е нео'одимо да се откажеш от това ;о1 Си, за да ъдеш
&ози, ;о1то Си.
!ма ?чители, които са казвали/ ^-е можеш да имаш всичкото, докато не си готов да се
отка$еш от него8.
&ака че, за да ^имаш6 сее си като човек на мира, може и трява да се откажеш от идеята
за сее си като човек, ко1то никога не и отишъл на во1на. !сторията е призовавала 'ора
към такива решения.
Съ*ото важи и в повечето лични взаимоотношения. +ивотът може да те призове неведнъж
да докажеш ;о1 Си, демонстрира1ки някакъв аспект на това ;о1 -е Си.
-е е толкова тр(дно за разиране, ако си живял известно време, въпреки че за
идеалистично настроените млади 'ора може да изглежда като кра1но противоречие. В
ретроспек0ия през по,зряла възраст изглежда като ожествен д(ализъм.
&ова не значи, че ако в човешките взаимоотношения са те наранили, ти трява да нараниш
в отплата. .-ито означава подоно поведение межд( различните народи.2 4значава просто,
че да разрешаваш др(гим( непрекъснато да причинява вреда, едва ли е на1,оичното не*о,
което можеш да сториш .за Сее Си и за др(гия2.
&ова и трявало да (спокои някои па0и$истки теории, че на1,висшата оич изисква не
насилствен отговор на онова, което се счита за зло.
Диск(сията става отново езотерична, за*ото никое сериозно про(чване на това изявление
не и подминало д(мата ^зло6 и сто1ностните пре0енки, които тя носи в сее си. !стината
е, че не съ*еств(ва ни*о ^зло6, а има само оективни $еномени и изживявания. #ри това
самото ти предназначение в живота изисква да изереш от нараства*ата колек0ия на
езкра1ни $еномени няколко, които да наречеш ^зло6, за*ото ако не го направиш, няма да
можеш да наречеш нито сее си, нито не*о др(го ^доро6 и така няма да можеш да
познаеш или да сътвориш сее си.
&и определяш сее си според онова, което наричаш ^зло6 и това, което наричаш ^доро6.
На!-голямото зло следователно би било да не обявиш нио за зло.
Съ*еств(ваш в този живот в света на относителното, където не*ата могат да съ*еств(ват
само ако са съотнесени към др(ги. &ова е едновременно и $(нк0ията, и предназначението
на взаимоотношенията/ да осиг(рят поле за изживяване, в което да намериш, да определиш
и ако си изереш, непрекъснато да пресътворяваш ;о1 Си &и.
izvorite.com I:
Да изереш да ъдеш като +ога не значи да избереш да бъдеш мъченик. ) определено не
значи да избереш да бъдеш $ертва.
#о пътя към ма1сторството, когато всички възможности за олка, вреда и заг(а са
отстранени, е доре да о0ениш олката, нараняването и заг(ата като част от изживяването
си и да решиш ;о1 Си по отношение на тя'.
Да, не*ата, които др(гите мислят, казват и правят понякога *е те нараняват , дотогава,
докато престанат. &ова, което *е те заведе на1,ързо от едното до др(гото, е асолютната
честност , да си готов да изтъкнеш, да отележиш и да оявиш как точно се ч(встваш по
отношение на не*о. ;ажи своята истина , мило, но пълно и 0ялостно. +иве1 своята
истина , нежно, но асолютно и последователно. #роменя1 истината си лесно и ързо,
когато опитът ти донесе нова яснота.
-ико1 здравомисле* .на1,малко пък Бог2 не и ти казал, когато си наранен от някаква
връзка, ^отдръпни се настрана, така че станалото да няма за те никакво значение6. Aко си
наранен, вече е твърде късно да се опиташ да не придаваш никакво значение на станалото.
Задачата ти тогава е да решиш какво значение има и да го покажеш. #раве1ки го, ти
изираш и ставаш този, ;о1то !скаш да Бъдеш.
- 3начи не трябва да бLда дLлго страдалата сLпруга, или унизеният сLпруг, или
жертвата на взаимоотношенията си, за да ги направя святи или за да изглеждам
добре в очите на Eога.
, 3азира се, че не.
- H не трябва да понасям нападенията среµу достоùнството ми, обидите среµу
гордостта ми, пораженията вLрxу псиxиката ми и раните в сLрuето ми, за да мога
да кажа, че сLм дал наù-доброто от себе си вLв врLзката, че сLм изпLлнил дLлга
си или че сLм посреµнал задLлженията си в очите на Eога и на xората.
, -ито за миг.
- Tогава кажи ми, Eоже, какви обеµания трябва да давам в една врLзка; какви
задLлжения трябва да спазвам? Kакви са задLлженията в една врLзка? Kакви
напLтствия да тLрся?
, 4тговорът е този, ко1то не можеш да ч(еш, за*ото те оставя ез напътствия и ан(лира
всяко спораз(мение в момента, в ко1то го правиш. 4тговорът е/ нямаш никакви
задължения. -ито във взаимоотношенията, нито в 0елия си живот.
- Hикакви задLлжения?
, Никакви задължения. -ито ограничения, нито напътствия, нито правила. -е си свързан с
някакви остоятелства или сит(а0ии, нито си ограничен от някаква система от правила или
закони. -е, не подлежиш на никакви наказания за някакви нар(шения, нито си способен на
тя', тъ1 като в очите на Бога не съ*еств(ва такова не*о като ^нар(шител6.
- -увал сLм го и преди - религия ,без правила". Tова е дуxовна анарxия. Hе виждам
как изобµо би деùствала.
, -яма как да не де1ства, ако си в ^изнеса6 за сътворяване на Сее Си. Aко от др(га страна
си представяш, че се напрягаш да си каквото няко1 др(г иска да ъдеш, отсъствието на
правила и напътствия може да затр(дни не*ата.
izvorite.com I7
! все пак мисле*ият раз(м настоява с въпроса/ Aко Бог иска да съ*еств(вам по някакъв
определен начин, за*о Тя
B
просто не ме е сътворила по този начин от самото началоA
За*о е нео'одима 0ялата тази итка да ^преодолея6 ко1 съм, за да мога да стана това,
което Бог иска да ъда" &ова иска да знае търсе*ият раз(м и с право, за*ото въпросът е
под'одя*.
3елигиите искат да ви накарат да повярвате, че съм ви създала
7
по,малки от това ;оя Съм
Aз, за да имате шанса да станете като това ;оя Съм Aз, оре1ки се с остоятелствата, а и'
казала и сре*( всяка естествена наклонност, която би трябвало да съм ви дала.
!змежд( тези така наречени естествени наклонности е наклонността към гря'. -а(чили са
ви, че сте родени в гря', че *е (мрете в гря' и че да правите гре'ове е съността ви.
=дна от религиите ви даже проповядва, че с нио не мо$ете да го промените.
Соствените ви де1ствия са ез,мислени. -агло е да мислите, че чрез някое от де1ствията
си можете да ^отидете на неето6. =динственият път към неето .спасението2 минава не
през опита ви да предприемете не*о свое, а през милостта, дадена ви от Бог, когато
приемете -еговия Син за сво1 посредник.
;огато това стане, *е сте ^спасени6. Дотогава оаче ни*о, което направиш , нито животът,
ко1то живееш, нито изорите, които правиш, нито не*о, което предприемаш по своя воля в
(силието си да се (съвършенств(ваш и да станеш достоен, няма е$ект, не оказва влияние.
Не си способен
B
4тнася се за Бог, ко1то не е оезателно в мъжки род. , +ел. прев. 4тново ж. род, за да се подчертае, че Бог
не е само в м. род. , +ел. прев.
да станеш достоен, за*ото по рождение си недостоен. &ака си ил създаден.
За*о" Бог знае за*о. 5оже и е доп(снал грешка. 5оже и не е (спял да го направи доре.
5оже и сега 5( се иска да може да направи всичко отначало. Aма ето го. ;акво да го
правим ...
- Rодиграваш се с мен.
b -е. Вие се подигравате с (ен. ;азвате, че Aз Богът съм сътворил съ*ества,
несъвършени по рождение, а после съм поискал от тя' да ъдат съвършени и ако не са, *е
ъдат прокълнати.
След това казвате, че няколко 'илядолетия по,късно съм се (милостивил и съм казал, че
отт(к нататък не е необ%одимо да ъдете дори, а просто трява да се ч(вствате зле, когато
не сте дори, и да приемете за сво1 спасител =динственото Съ*ество, което винаги е
съвършено, и по този начин задоволява*о глада ми за съвършенство. ;азвате, че 5оят Син,
когото наричате Съвършеният, ви е спасил от соственото ви несъвършенство ,
несъвършенството, което G з съм ви дал.
С др(ги д(ми, Синът Божи1 ви е спасил от това, което неговият 1те# е направил.
=то как според мнозина от вас съм нагласил не*ата.
*, сега, ко! на кого се подиграваA
- 3а втори пLт в книгата изглежда, че нападаш пряко qундаменталисткото
Xристиянство Hзненадан сLм.
, &и си изираш д(мата ^нападам6. Aз просто повдигам въпроса. ! въпросът межд(
др(гото не е ^$(ндаменталисткото Eристианство6, както го наричаш. Въпросът е
izvorite.com I9
0ялостната съ*ност на Бога и на отношението на Бога към човека. &емата се появи т(к,
за*ото осъжда'ме пролема за задълженията във взаимоотношенията и в самия живот.
-е можеш да повярваш във връзка ез задължения, за*ото не можеш да приемеш ко1 и
какво си в де1ствителност. -аричаш живота при пълна своода ^д('овна анар'ия6. Aз го
наричам великото ое*ание на Бога.
Само в контекста на това ое*ание великият план на Бог може да ъде изпълнен.
Нямаш задължения във взаимоотношениата. !маш само възможности.
Възмо$ността, а не задъл$ението, е основата на религията и на #ялата ду%овност.
'окато го ви$даш наопаки, е пропускаш идеята.
Взаимоотношението .взаимоотношението ти с всички не*а2 е създадено като идеален
инстр(мент за раотата на д(шата. =то за*о всички човешки взаимоотношения са све*ено
място. =то за*о всяка лична връзка е свята.
5ного от 0ърквите са разрали това правилно. +енитата е свето причастие. -о не заради
све*ените задължения в нея, а по,скоро заради несравнимите 1 възможности.
В една връзка никога не прави не*о от ч(вство за задължение. #рави каквото правиш от
ч(вство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да ъдеш ;о1то
Си -аистина.
- Pазбирам. H все пак в интимните си врLзки многократно сLм се отказвал, когато
неµата започнат да вLрвят на зле. PезултатLт е, че сLм имал uяла поредиuа от
врLзки, докато като дете мислеx, че µе имам само една. Hзглежда, че не знам
какво значи да задLржиш една врLзка. Мислиш ли, че някога µе се науча? Kакво
трябва да направя, за да го постигна?
, Зв(чи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е ила (спешна. 4пита1 се да не
смесваш продължителността с доре свършената раота. Запомни, че задачата ти на тази
планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да
изживееш ;о1 Си -аистина.
&ова не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни.
! все пак, въпреки че не съ*еств(ва подоно изискване, и трявало да се каже следното/
дългосрочните връзки съдържат заележителни възможности за съвместен растеж,
съвместна изява и съвместно осъ*ествяване. ! това си има своята награда.
- 3нам, знам. Винаги сLм подозирал, че е така. H как стигам дотам?
, -а1,напред се (вери, че влизаш във връзката по ^правилни6 причини. .!зползвам д(мата
^правилни6 като относително понятие. !мам предвид ^правилни6 по отношение на по,
голямата 0ел на живота ти.2
;акто отеляза' преди, повечето 'ора все о*е влизат в една интимна връзка по
^неправилни6 причини/ за да изягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се
домогнат до оич или няко1, ко1то да оичат .и това са само някои от по-добрите
причини2. Др(ги го правят, за да (спокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да
подорят секс(алния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или .вярваш или
не2 за да (таложат ск(ката си.
-икоя от тези причини няма да доведе до желания рез(лтат и, освен ако не*о драматично
не се промени по пътя, връзката съ*о няма да се пол(чи.
izvorite.com I@
- Hе сLм влизал в интимните си врLзки по никоя от тези причини.
, Би' го оспорвал. -е мисля, че ти знаеш за*о си влязъл във връзките си. -е смятам, че си
го омислял по този начин. -е мисля, че си влизал във връзките си 0еленасочено. 5исля,
че си влизал във връзките си, за*ото си се ил ^влюил6.
-Tочно така.
, ! не смятам, че си спрял да погледнеш в какво си се ^влюил6. ;ое еше това, на което
реагира" ;аква н(жда или комина0ия от н(жди я'а задоволени"
За повечето %ора л2бовта е отговор на задоволяването на някоя ну$да.
Всеки има н(жди. &и се н(ждаеш от това, др(гият се н(ждае от онова. ! двамата виждате
един в др(г възможността за задоволяването на някаква ну$да. &ака негласно се
съгласявате на търговска сделка. Bе ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш.
&ова е сделка. -о вие не казвате истината за нея. -е казвате/ ^&ърг(вам те много6. Вие
казвате/ ^4ичам те много6 и оттам започва разочарованието.
- Rодчертавал си това и преди.
, Да, и ти си ги правил тези не*а преди, не веднъж, а много пъти.
- Rонякога изглежда, че тази книга се вLрти в крLг, повтаряùки едно и сLµо отново
и отново.
, -е*о като живота.
- &уш$
- #ро0едираме така/ ти задаваш въпросите, а Aз просто им отговарям. Aко попиташ едно и
съ*о не*о по три различни начина, Aз съм задължен да продължа да отговарям.
- Може би продLлжавам да се надявам, че µе измислиш друг отговор. Rремаxваш
доста от романтизма, когато Tе питам за взаимоотношенията. Kакво грешно има в
това да се влkбиш безумно, без да мис#иш за неµо?
, -и*о. Влюва1 се по този начин колкото и в когото ти 'аресва. Но ако е създаваш
връзка с някого за #ял $ивот, вероятно би било добре да прибавиш и малко мисъл.
4т др(га страна, ако ти 'аресва да минаваш през връзките една след др(га или о*е по,зле,
ако ти 'аресва да останеш в една от тя', за*ото си мислиш, че ^трява6 и после да живееш
в ти'о отчаяние, ако ти 'аресва да повтаряш тези тенден0ии от миналото си, продължава1
да правиш съ*ото.
- Добре де, добре. Pазбраx. Pеле-е, ама си безжалостен, а?
, &ова е пролемът с истината. )стината е езпо*адна. -е те оставя. -епрекъснато се
промъква при те от всички страни, показва1ки ти кое как е в де1ствителност. &ова може
да ъде досадно.
- Добре. Hскам да намеря инструментите за дLлготраùна врLзка и ти казваш, че
uеленасоченото влизане вLв врLзката е един от тяx.
, Да. ?верете се и ти, и партн<орът ти, че се съгласявате за 0елта.
Gко и двамата се съгласите на съзнателно ниво, че #елта на връзката ви е да създадете
възмо$ност 5а не задъл$ение3 за растем/, за пълна &ебе-изява, за издигане на $ивота и
на двама ви до на!-високия му потен#иал, за излекуване на всяка неистинска мисъл или
дребна идея, която някога сте имали по отношение на себе си и за кра!ното обединение с
+ога чрез причастието на душите ви, ако поло$ите тази клетва, вместо клетвите,
izvorite.com ID
които сте полагали, връзката е е започнала на много добра основа. Тръгнала е по прав
път. Това е е много добро начало.
- H пак, няма гаранuия за успеx.
, Aко искаш гаран0ии в живота, значи $ивотът не е това, което иска*. !скаш репети0ии
по вече написан с0енарии ли"
+ивотът по природа не мо$е да има гаран0ии, иначе предназначението м( и се ос(етило.
- Добре де. Pазбраx. H така, значи поставиx врLзката на ,много добра основа".
Сега как да я поддLржам по-нататLк?
, Зна1 и разира1, че *е има предизвикателства и тр(дни времена. -е се опитва1 да ги
изегнеш. Стани едно с тя'. С лагодарност. Виж ги като големи подаръ0и от Бога) като
прекрасни възможности да направиш това, за което си дошъл във връзката .и в $ивотаP.
#остара1 се да не виждаш партн<ора си като враг или опози0ия по време на тези моменти.
Всъ*ност, стреми се да не виждаш нико1 и ни*о като враг и даже като пролем. Възпита1
(мението да виждаш всички пролеми като възможности. Възможности да...
- 3нам, знам ... ,да бLдеш и да решиш Kоù Си Hаистина".
, &очно така% С'ва*аш го% Де1ствително го с'ва*аш%
- 3вучи ми като доста безвкусен живот.
, &огава значи си насочил погледа си твърде ниско. 3азшири поле зрението ?величи
дълочината на взора си.
Виж ( сее си повече, отколкото мислиш, че има за виждане. Виж повече и в партн<ора си.
-икога няма да навредиш на връзката си .нито на ко1то и да ило2, ако виждаш ( някого
повече, отколкото то1 ти показва. За*ото там де1ствително има повече. 5ного повече.
Стра'ът е единственото не*о, което го спира, да ти го покаже. Aко няко1 заележи, че ти
го виждаш като не*о повече, то1 *е се поч(вства на сиг(рно място и *е ти покаже това,
което ти очевидно си заелязал.
- Tенденuията у xората е да оправдават очакванията ни за тяx.
, -е*о подоно. В сл(чая не ми 'аресва д(мата ^очаквания6. 4чакванията провалят
човешките взаимоотношения. -ека да кажем, че 'ората имат склонност да виждат в сее си
онова, което ние виждаме ( тя'. ;олкото по,величествена е картината, която виждаме,
толкова по,голямо е и тя'ното желание да достигнат и изявят тази част от сее си, която
сме им показали.
-е е ли истина, че де1ствително лагословените връзки $(нк0ионират по този начин" -е е
ли това част от про0еса на излек(ване, про0есът, в ко1то позволяваме на 'ората да
изоставят всяка грешна мисъл, която някога са имали по отношение на сее си"
&ова не е ли съ*ото, което правя тук, в тази книга за тебA
-Да.
, &ова е задачата на Бога. Задачата на д(шата е да те съ(ди. Задачата на Бога е да съ(ди
всички останали.
- Rравим го като виждаме в другите Kои Са Tе, като им напомняме Kои Са Tе.
, &ова може да стане по два начина/ като им напомниш ;ои Са &е .доста тр(дно, за*ото
няма да ти повярват2 или като си спомниш ;о1 Си &и .значително по,лесно, за*ото не се
izvorite.com IF
н(ждаеш от тя'ната вяра, а само от своята2. #роявява1ки постоянно ;о1 Си &и, в кра1на
сметка *е напомниш на др(гите ;ои Са &е, за*ото *е видят сее си в тее.
5ного ?чители са или изпратени на Земята, за да демонстрират Вечната !стина. Др(ги,
като oоан ;ръстител, са или изпратени като послани0и, казва1ки !стината с пламенно
слово, говоре1ки за Бога с ез(пречна яснота.
&ези изключителни вестонос0и са или надарени с отличителна прони0ателност и сила да
виждат и пол(чават Вечната !стина, както и със спосоността да предават сложни идеи по
начини, които могат и *е ъдат разрани от масите.
&и си такъв вестоносе0.
-Aз?
, Да. 5ожеш ли да повярваш"
- Tрудно е за вярване. Hмам предвид, че всички ние искаме да бLдем
изклkчителни...
,... Всички вие сте изключителни ...
- ... и ето сега се намесва егото - или поне при мен се намесва и се опитва да ме
накара да се чувствам, като че ли сLм някакси ,избраник" за невероятна мисия.
Rрез uялото време трябва да се боря с това его и да гледам постоянно да
пречиствам всяка своя мисLл, дума и деùствие, за да ги предпазя от себе-
вLзвеличаване. Tака че е много трудно да чуя това, което казваш, заµото
сLзнавам, че докосва егото ми, а аз сLм прекарал uелия си живот, бореùки се
среµу него.
, Знам. ! понякога ората ти не е ила твърде (спешна.
- С огорчение µе трябва да се сLглася.
, ! все пак винаги, когато се е отнасяло до Бога, си оставял егото да отпадне. 5ного са
но*ите, в които си се молил за яснота, (молявал си неесата за прозрение, не за да
оогатиш сее си или да се затр(паш с почести, а заради дълоката чистота на простия
копнеж да знаеш.
-Да.
, ! си 5и ое*авал многократно, че ако (спееш да (знаеш и разереш, *е прекараш
остатъка от живота си, всеки миг от него, споделя1ки Вечната !стина с др(ги ... не от
н(ждата да се сдоиеш със слава, а от на1,дълокото сърдечно желание да ъдат спрени
олката и страданието на др(гите, да има радост и доволство, помо* и из0еление, отново
да се свържат всички с (се*ането за съдр(жие с Бога, което ти винаги си ч(вствал.
-Да. Да.
, ! така, израл съм те да ъдеш 5о1 вестоносе0. &и и много др(ги. За*ото сега и в
непосредствено предстоя*ите времена светът *е има н(жда от много тромпети, които да
провъзгласят повикването. Светът *е се н(ждае от много гласове, които да изрекат д(мите
с истината и за из0елението, за които копнеят милиони. Светът *е се н(ждае от много
сър0а, оединени в раотата на д(шата и готови да извършат Божието дело.
5ожеш ли честно да кажеш, че не знаеш за това"
-Hе.
, 5ожеш ли честно да отречеш, че до1де затова"
izvorite.com IG
- Hе.
, Nотов ли си тогава с тази книга да решиш и да оповестиш своята Вечна !стина, да
оявиш и ясно да провъзгласиш славата 5и"
- Tрябва ли да вклkча последните няколко реплики в книгата?
, -е трябва да правиш ни*о. Запомни, в нашата връзка ти нямаш задължения. Само
възможности. &ова не е ли възможността, която си чакал 0ял живот" -е си ли посветил
Сее Си о*е от на!-ранните мигове на младостта си на тази мисия и на под'одя*ата 1
подготовка"
-Да.
, &огава направи не каквото си задължен да направиш, а каквото имаш възможност да
направиш.
A колкото до поместването на последните реплики в нашата книга, за*о не" 5ислиш, че
искам да си вестоносе0 в та1на"
- Hе. Rредполагам, че не.
, 5ного смелост се изисква да се оявиш за човек на Бога. -али разираш, че светът и те
приел с много по,голяма готовност за какъвто и да ило др(г. -о за човек на Бога"
!стински посланикF Всеки един от послани0ите 5и е ил осквернен. Вместо да се сдоият
със слава, всички те са пол(чавали единствено олка в сър0ето.
Съгласен ли си" +оли ли те сър0ето в стремежа си да каже истината за 5ен" Съгласен ли
си да понесеш насмешките на съратята си чове0и" Nотов ли си да се откажеш от слава на
Земята в името на по,голяма слава , славата на д(ша, която е напълно осъзната"
- HзведнLж думите ти зазвучаxа доста тежко, Eоже.
, !скаш да го кажа на шега ли"
- Aми просто биxме могли да направим тоновете по-светли.
, Eе1, Aз съм из0яло за просветлениеF За*о да не завършим тази глава с шега"
- Добра идея. 3наеш ли някоя?
, -е, но ти знаеш. ;ажи онази за малкото момичен0е с рис(нката...
- A, онази ли? Добре. Eдин ден маùката влиза в куxнята и намира малката си
дLµеричка на масата, разxвLрляла qулмастери навсякLде, дLлбоко вглLбена в
картинката, която рисува. ,Aу, я да видим какво рисуваш", казала маùката. ,Tова е
Eог, маме", отвLрнало чаровното момиченuе и погледнало с блестяµи очи. ,O,
сладурано, това е толкова мило", казала маùката, опитваùки се да бLде полезна.
,Hо знаеш ли, никоù всLµност не знае сLс сигурност как изглежда Eога."
,Aми", изчуруликала малката, ,ако само ме оставиш да свърша..."
, &ова е ч(десна шегичка. Знаеш ли кое е на1,красивото" 5алкото момичен0е нито за миг
не се съмнявало, че знае как да 5е нарис(ва%
- Да.
, Сега Aз *е ти разкажа една история и с нея можем да завършим главата.
, Доре.
, !мало едно време един човек, ко1то изведнъж заелязал, че всяка седми0а прекарва
часове наред в писане на книга. Ден след ден то1 ързал към листовете 'артия и писалката
izvorite.com II
.понякога даже и посредно*2, за да (лови всяко ново вдъ'новение. -а1,накрая няко1 го
попитал какво прави. ^4,о6, казал то1, ^записвам много дълъг разговор, ко1то водя с Бога.6
^&ова е толкова мило6, казал приятелят м(, за да го зарадва, ^но, знаеш ли, нико1 всъ*ност
не знае със сиг(рност какво и казал Бога.6
^Aми6, засмял се човекът, ^ако само ме оставиш да свърша...6
>.
, 5оже да си мислиш, че е лесно ^да ъдеш ;о1то Си -аистина6, но всъ*ност това е на1,
голямото предизвикателство, с което някога *е се заемеш в живота си. 5оже дори и никога
да не (спееш. 5алко 'ора (спяват. -е в един живот. Даже не и в няколко живота.
- Tогава заµо да се опитваме? 3аµо да влизаме в играта? Kому е нужно това?
3аµо просто да не изиграем живота, като че ли е такLв, какLвто очевидно е и без
това: обикновено упражнение по безсмислие, водеµо до никLде; игра, в която не
можеш да загубиш, независимо как играеш; проuес, коùто в краùна сметка води до
един и сLµ резултат за всички? Kазваш, че няма ад, няма наказание, няма начин
да загубиш - тогава заµо да се занимава човек с опити да спечели? Kаква е
подбудата, като се има предвид колко трудно се стига там, кLдето според тебе се
опитваме да отидем? 3аµо да не я караме по-спокоùно и просто да се отпуснем с
uялата тази Eожа работа и с историята около това ,да бLдеш Kоùто Си Hаистина"?
,A'а, изпитваме недоволство, а...
- Aми умориx се да се опитвам отново и отново, само за да доùдеш Tи и да ми
кажеш колко трудно µе бLде и как и без това само един на милион успява.
, Да, виждам, че си (морен. Да видим дали мога да ти помогна. -а1,напред и' искал да ти
посоча, че ти вече си я карал и я караш по,споко1но. 5ислиш ли, че този е първият ти
опит"
- Hямам представа.
, -е ти ли се стр(ва, че и преди си ил на това място"
- Rонякога ми се струва.
, Aми ил си. (ного пъти.
- Kолко?
, 5ного пъти.
Ì
- H това би трябвало да ме окуражи?
, Би трявало да те вдъ'нови.
- Kак така?
, -а1,напред то према'ва притеснението. Внася елемента ^не можеш да заг(иш6, за ко1то
ток(,*о говори'ме. ?верява те, че намерението е да не заг(иш. Че *е пол(чиш толкова
възмо$ности, колкото искаш и от колкото се ну$даеш. 5ожеш да се връ*аш оратно
отново, и отново, и отново. Aко стигнеш до следва*ото стъпало, ако еволюираш до
следва*ото ниво, то *е е, за*ото искаш, а не за*ото трябва.
-е трябва да правиш ни*о% Aко си доволен от живота на това ниво, ако ч(встваш, че за
те това е кра1ната истина, можеш да имаш това изживяване пак, и пак, и пак, и пак%
Всъ*ност ти си го имал отново и отново точно по тези причини% &и обичаш драмата.
izvorite.com I>
1бичаш олката. 4ичаш да не знаеш, оичаш загадката, напрежението% 4ичаш всичко
това% Затова и си тукF
- Да не се шегуваш?
, Би' ли се шег(вал с те за не*о такова"
- OткLде да знам? Hе знам с какво се шегува Eог.
, -е и за това. &върде лизко е до !стината) твърде лизко до ;ра1ното Знание. -икога не
се шег(вам с това ^как са не*ата6. #рекалено много 'ора са си играли с раз(ма ви за това.
-е съм т(к, за да ви оъркам о*е повече. &(к съм да ви помогна да изясните не*ата.
- 3начи, изясни ги. Kазваш ми, че аз сLм в това положение, заµото искам да бLда?
, 3азира се. Да.
- *збра# сLм да бLда?
,Да.
- H сLм направил този избор многократно?
, 5ного пъти.
- Kолко?
, Eа1де сега пак ... !скаш точна ро1ка"
-Даù ми само приблизително число. Hскам да кажа, става дума за няколко или за
дузини пLти?
,Стоти0и.
- Стотиuи? Xивял сLм стоти+и %ивоти?
,Да.
- H сLм стигнал дотук?
, &ова си е доста разстояние всъ*ност.
- O, така ли?
, &о се знае. За*о" Aми в минали животи ти си (ивал 'ора.
- Kакво грешно има в това? Tи сам каза, че понякога воùната е необxодима, за да
бLде спряно злото.
, Bе се наложи да оясня по,подроно, за*ото виждам как се зло(потреява с това
твърдение .точно както ти сега правиш2 при опити да се говорят всякакви раоти или да се
дават ра0ионални ояснения на всякакви л(дости.
Според на1,високия стандарт, ко1то съм видял да достигнат 'ората, (и1ството не може
никога да ъде оправдано като средство за изливане на яд и вражденост, за ^поправяне на
грешното6 или за наказание на нар(шител. &върдението, че понякога во1ната е нео'одима,
за да ъде спряно злото, е вярно, за*ото вие сте го направили така. Вие сте определили
.сътворява1ки Сее Си2, че (важението към всеки човешки живот е и трява да има на1,
висша сто1ност. Доволен съм от решението ви, за*ото не съм създал живота, за да може да
ъде пог(ен.
#онякога (важението към $ивота прави во1ната нео'одима, за*ото чрез во1на сре*(
непосредствено надвисналото зло, чрез за*ита от непосредствена запла'а за живота на
друг, вие ясно заявявате ;ои Сте.
#о силата на на1,висшите морални закони .разира се, че имате задължение пред тези
закони2 имате правото да спрете нападение, насочено към вас или към няко1 др(г.
izvorite.com >8
&ова не значи, че е редно (и1ството да се използва като наказание, възмездие или средство
за разрешаване на дрени разногласия.
В миналото сте се (ивали взаимно в лични д(ели заради ч(вствата на $ена и сте го
наричали запазване на чест, докато всъ*ност сте губели именно честта. Aс(рдно е да се
използва смъртоносна сила като средство за разрешаване на кон"ликт. ! до днес много
'ора все ое използват сила, смъртоносна сила, за да разрешават смешни пререкания.
Стига1ки до вър'а на ли0емерието, някои 'ора (иват дори в името на +ога - и това е на1,
висшето ого'(лство, за*ото не показва ;ои Сте.
- A, значи има неµо погрешно в убиùството?
, Да се върнем назад. -яма ни*о ^погрешно6 изо*о. ^#огрешно6 е относително понятие,
означава*о противоположното на онова, което наричате ^правилно6.
! все пак какво е ^правилно6" 5ожеш ли да ъдеш истински оективен по тези въпроси"
!ли ^правилно6 и ^погрешно6 са просто описания, наслагани от вас вър'( съития и
остоятелства в рез(лтат на някакво ваше решение за тя'"
A на какво се азира решението ви" -а соствения ви опитF -е. В повечето сл(чаи сте
израли да приемете нечие ч(ждо решение, решение на няко1 др(г, дошъл преди вас, за
когото през(мп0ията е, че знае повече. 5ного малко от ежедневните ви решения кое е
^правилно6 и ^неправилно6 са направени от вас въз основа на вашето разиране.
Това е особено вярно за ва$ните въпроси. ) всъност, колкото по-ва$ен е въпросът,
толкова по-малко вероятно е да послушате собствения си опит и изгле$да толкова
повече сте готови да приемете нечии чу$ди идеи за свои.
&ова ояснява за*о на практика сте се отказали от 0елия си контрол вър'( определени
оласти от живота ви и от някои въпроси, които възникват по време на човешкото
изживяване.
чест, докато всъ*ност сте губели именно честта. Aс(рдно е да се използва смъртоносна
сила като средство за разрешаване на кон"ликт. ! до днес много 'ора все ое използват
сила, смъртоносна сила, за да разрешават смешни пререкания.
Стига1ки до вър'а на ли0емерието, някои 'ора (иват дори в името на +ога - и това е на1,
висшето ого'(лство, за*ото не показва ;ои Сте.
- A, значи има неµо погрешно в убиùството?
, Да се върнем назад. -яма ни*о ^погрешно6 изо*о. ^#огрешно6 е относително понятие,
означава*о противоположното на онова, което наричате ^правилно6.
! все пак какво е ^правилно6" 5ожеш ли да ъдеш истински оективен по тези въпроси"
!ли ^правилно6 и ^погрешно6 са просто описания, наслагани от вас вър'( съития и
остоятелства в рез(лтат на някакво ваше решение за тя'"
A на какво се азира решението ви" -а соствения ви опитF -е. В повечето сл(чаи сте
израли да приемете нечие ч(ждо решение, решение на няко1 др(г, дошъл преди вас, за
когото през(мп0ията е, че знае повече. 5ного малко от ежедневните ви решения кое е
^правилно6 и ^неправилно6 са направени от вас въз основа на вашето разиране.
Това е особено вярно за ва$ните въпроси. ) всъност, колкото по-ва$ен е въпросът,
толкова по-малко вероятно е да послушате собствения си опит и изгле$да толкова
повече сте готови да приемете нечии чу$ди идеи за свои.
izvorite.com >:
&ова ояснява за*о на практика сте се отказали от 0елия си контрол вър'( определени
оласти от живота ви и от някои въпроси, които възникват по време на човешкото
изживяване.
Споменатите оласти и въпроси често включват на!-$изнено ва$ните теми за д(шата ви/
природата на Бога) природата на истинския морал) въпроса за кра1ната де1ствителност)
въпросите за живота и смъртта, придр(жава*и во1ната, меди0ината, аортите,
евтаназията) 0елият сор и съ*ина на личните сто1ности, стр(кт(ри и пре0енки. #овечето
от вас, така да се каже, сте се отказали от всичко това, предали сте го на др(ги. -е искате да
вземете свое соствено решение по отношение на него.
6-яко1 др(г да реши% Aз *е се присъединя, *е се присъединя%6, викате. ^-яко1 др(г нека
да ми каже кое е право и кое криво%6
5ежд( др(гото по тази причина човешките религии са толкова поп(лярни. #очти няма
значение каква система от вярвания е, стига да е твърда, последователна, строга и ясна по
отношение на това, което се очаква от поддръжни0ите 1. Aко са нали0е тези
'арактеристики, можеш да намериш 'ора, които вярват почти във всичко. -а1,странното
поведение и вярвания могат да ъдат .и са или2 приписани на Бога. ^&ова е Божият
под'од6, казват, ^това е д(мата на Бог6.
! има много, които *е го приемат. & о%ота. За*ото, напи разираш, према%ва се
ну$дата от мислене.
Eа1де сега да помислим за (иването. Възможно ли е някога да има причина, извинява*а
(и1ството на каквото и да ило" #омисли си. Bе откриеш, че нямаш н(жда от външен
авторитет, ко1то да ти дава напътствия или от повиеш източник, ко1то да ти осиг(рявo
отговори. Aко помислиш вър'( него, ако погледнеш как се ч(встваш по отношение на него,
отговорите *е ъдат очевидни и *е де1стваш съоразно това, а то се нарича да де1стваш
според гласа на соствения си авторитет.
Става така, че се въвличаш в еда, когато де1стваш, всл(шва1ки се в др(ги авторитети.
&рява ли държави и народи да използват (и1ството за постигне на политическите си
0ели" -ео'одимо ли е религии да използват (и1ството за налагане на теологическите си
пост(лати" &рява ли о*ества да използват (и1ството в отговор на тези, които
нар(шават правилата за поведение"
Нима уби!ството е под'одя*о политическо лекарство, средство за д('овно (еждаване, за
решаване на о*ествени пролеми"
! сега, ако няко1 се опитва да те (ие, можеш ли да (иеш при самоза*ита" Със силата на
(и1ството ли и за*ититил живота на няко1, когото оичаш" !ли дори на непознат"
?и1ството под'одя*а $орма на заита ли е сре*( тези, които и'а (или, ако не може
да ъдат спрени по др(г начин"
!ма ли разлика межд( отнемане на живот и (и1ство"
Държавата иска да те накара да повярваш, че (и1ство за осъ*ествяване на чисто
политическа 0ел е напълно приемливо. Всъ*ност държавата има ну$да да повярваш в
това, за да може да съ*еств(ва като силова стр(кт(ра.
izvorite.com >7
3елигиите искат да те накарат да повярваш, че (и1ство в името на разпространение и
запазване на знанието за тя'ната истина е напълно доп(стимо. Всъ*ност религиите
изискват от те да им повярваш, за да могат да съ*еств(ват като силови стр(кт(ри.
4*еството иска да те накара да повярваш, че (и1ството като наказание на тези, които
извършват определени престъпления .съдържанието на това понятие се е променяло през
вековете2, е напълно оправдано. Всъ*ност о*еството има н(жда да м( вярваш, за да може
да съ*еств(ва като силова стр(кт(ра.
Вярваш ли, че тези постановки са правилни" #риел ли си ч(ждите д(ми за истина" ;акво
и казал ти самият"
-яма ^правилно6 или ^погрешно6 в тези не*а.
-о с решението си рис(ваш портрет на това ;о1 Си.
3азира се, че с решенията си държавите и народите ви вече са нарис(вали подони
картини.
С решенията си религиите ви са създали тра1ни и неизличими отпечатъ0и. С решенията си
о*ествата ви съ*о са сътворили автопортретите си.
Доволен ли си от тези картини" &акова впечатление ли искаш да правиш" &ези портрети
изоразяват ли ;о1 Си &и"
Внимава1 с тези въпроси. &е може да изискат от те да помислиш.
5исленето е тр(дно. Да правиш сто1ностни пре0енки е мъчна раота. #оставя те в
пози0ия на чисто сътворяване. &олкова пъти ти се налага да казваш/ ^-е знам. #росто не
знам.8 ! все пак трява да решиш. &рява да направиш избор. &рява да направиш
произволен изор.
&акъв изор .решение2, ко1то не произ%о$да от предишно лично познание, се нарича
чисто творение. ! човек съзнава дълоко, че при взимането на такива решения се създава
личността му.
0овечето от вас не се интересуват от подобна
ва$на работа. 0овечето от вас би%а предпочели да я
оставят на другите. ) така, повечето от вас не сте себе-
сътворени съества, а съества по навик, съества, сътворени от няко! друг.
&огава, след като др(гите са ти казали как и трявало да се ч(встваш и то се окаже
оратното на това, което ти ч(встваш, изпадаш в дълок вътрешен кон$ликт. -е*о
дълоко в те ти посочва, че казаното от др(гите не е това, което &и Ти. A сега отт(к
накъде" ;акво да се прави"
те на религията , 'ората, които са ви насадили така от p то начало. 4тивате при
све*ени0ите, равините и (чителите си и те ви казват да спрете да слушаш &ебе &и. ^-а1,
лошите6 от тя' *е се опитат да ви изплашат, за да се отдръпнете, от това, което инт(итивно
знаете.
3азказват ти за дявола, за Сатаната, за демони и лоши д('ове, за ада и проклятието и за
всяка стра'отия, която им 'р(мне, за да те накарат да видиш, че това, което си знаел и
ч(вствал инт(итивно, е неправилно и че единственото място, където можеш да намериш
izvorite.com >9
поко1, е в те%ните мисли, в тя%ната идея, в тя%ната теология, в тя%ното определение
за ^правилно6 и ^неправилно6 и в тя%ната представа за това ;о1 Си &и.
Сълазнява*ото е, че единственото, което трява да направиш, за да пол(чиш мигновено
одорение, е да се съгласиш. Съгласи се и *е го имаш веднага. -якои даже и'а пели,
викали, тан0(вали и даже и'а разма'вали ръ0ете си за алел(я% &р(дно се (стоява на
подоно не*о , да пол(чиш такова одорение и *астие, че си видял светлината, че си
спасенF
Дълоките вътрешни решения всъ*ност рядко са съпроводени от одорения и показност.
!зорът да следваш лична истина оикновено не е свързан с празненства. &очно оратното.
4станалите не само не и'а празн(вали, а по,скоро е възможно да те вземат на подив.
^;акво"% 5ислиш със своя главаA Взимаш решения самостоятелноA #рилагаш
соствените си мерила, пре0енки и сто1ности" За какъв се мислишA8
3азира се. Точно това е въпросът, на ко!то отговаряш.
3аотата оаче трява да си я свършиш о*о взето сам. Без награда, ез одорение и даже
може и съвсем незаелязано.
&ака че, задаваш (местен въпрос. За*о да продължавам" За*о изо*о да тръгвам по този
път" ;акво *е спечели човек, ако се вп(сне в подоно пътешествие" ;аква е под(дата"
;оя е причината"
#ричината е смешно проста.
-C5A ;A;В4 Д3?N4 ДA С= #3AВ!.
- Kакво искаш да кажеш?
, ;азвам, че играта е само една. -яма какво др(го да се прави. Всъ*ост не съ*еств(ва
ни*о др(го, което да мо$еш да правиш. ;аквото правиш в момента, *е го правиш до края
на живота си, така както си го правил от мига на раждането си. =динственият въпрос е дали
*е го правиш съзнателно или несъзнателно.
3азираш ли, че не можеш да се отка$еш от пътешествието" &ръгнал си преди да се
родиш. 3аждането ти е просто знак, че пътешествието е започнало.
&ака че, въпросът не е/ ^За*о да тръгвам по такъв път"6 &и вече си тръгнал по него при
първия (дар на сър0ето си. Въпросът е/ ^;ак искам да вървя по този път , съзнателно или
несъзнателно" Б(ден или заспал" ;ато причинител на из$ивяванията си или като
потърпевш от тя%A8
#рез по,голямата част от живота си ил потърпевш от изживяванията си. Сега си поканен
да станеш те'ен причинител. &ова се нарича ^да живееш съзнателно6. &ова значи 7да
вървиш буден и в съзнание 8.
;акто вече каза', много от вас сте изминали доста дълъг път. -аправили сте немалък
напредък. -яма н(жда да ч(вствате, че след всичките тези животи сте стигнали ^само6
дот(к. -якои от вас са високо еволюирали съ*ества с много определен (сет за Jичността
си. Знаете ;ои сте и какво искате да станете. ! не само това , знаете дори и пътя, по ко1то
да стигнете от т(к до там.
&ова е ч(десен знак. Сиг(рен показател.
- 3а какво?
, За това, че ви остават малко животи.
izvorite.com >@
- Tова добре ли е?
, Доре е в момента ... за вас. ! е така, за*ото вие казвате, че е така. Доскоро единственото,
което иска'те, еше да останете т(к. Сега единственото, което искате, е да нап(снете. &ова
е много доър знак.
Доскоро (ива'те .(олечки, растения, дървета, животни, %ора3. Сега не можете да (иете
не*о, ез да знаете какво точно правите и за*о. &ова е ч(десен знак.
Доскоро живее'те живота, като че ли в него няма смисъл. Сега знаете, че в него няма др(г
смисъл освен този, ко1то вие му дадете. Това е много доър показател.
Доскоро (молява'те Вселената да ви даде !стината. Сега вие казвате на Вселената
вашата истина. ! това е ч(десен знак.
Доскоро се стремя'те да ъдете огати и известни. Сега се стремите да ъдете просто .и
прекрасно2 самите &ебе си.
! доскоро се стра%ува%те от (ен. Сега 5е оичате достатъчно, за да ме наречете равен.
Всичко това са много, много дори зна0и.
- Eоже Fосподи,... караш ме да се чувствам чудесно.
, &ака и би трябвало да се ч(встваш. -е може няко1, ко1то използва ^Боже Nосподи6 в
изречението си, да е толкова зле.
- Aма Tи наистина имаш чувство за xумор, а ...
, Aз съм го изобретил '(мора%
- Да, ти го каза и преди. Добре, значи причината да се продLлжава по-нататLк е, че
няма какво друго да се прави. Tова се случва тук в момента.
, !менно.
- Tогава мога ли да попитам дали поне става по-лесно?
, A', мили приятелю, всичко е толкова по,лесно за те сега в сравнение с онова, което е
ило преди три живота, че даже и д(ма не може да става.
Да, да, става по,лесно. ;олкото повече си спомняш, толкова повече можеш да изпиташ и
толкова повече знаеш, така да се каже. ! колкото повече знаеш, толкова повече си
спомняш. &о е като окръжност. &ака че, да , става по,лесно, става по,доре, даже става и
по,радостно.
-о запомни, че нио в живота ти не е ило роия. !мам предвид, че всичко в $ивота си
ти си го оичал% Всяка мин(та от него% A', колко е сладко това не*о, наречено живот% -е е
ли просто великолепно"
- Aми да, предполагам.
, 0редполагашA 5ислиш, че съм могъл да го направя по,великолепно" Да не и да не ти е
дадено да изпиташ всичко/ сълзите, радостта, олката, задоволството, е($орията, масовата
депресия, поедата, заг(ата" ;акво повече"
- Малко по-мLничко болка може би.
, Aко олката е по,малко, ез наличието на повече мъдрост, *е се ос(ети смисълът на
преиваването ти т(к) не *е можеш да изпиташ езкра1ната радост .което съм Aз2.
!ма1 търпение. В момента ти натр(пваш мъдрост. ! радостите стават все по,достъпни без
олка. &ова съ*о е много доър знак.
izvorite.com >D
&и се (чиш .припомняш си как2 да оичаш ез олка, да оставяш
:
ез олка, да твориш ез
олка, даже да плачеш ез олка. Да, спосоен си даже да изпитваш болката си ез олка,
ако можеш да разереш какво имам предвид.
- Мисля, че разбирам. Дори вече се наслаждавам повече на собствените си
житеùски драми. Мога да се отдрLпвам назад и да ги виждам отстрани такива,
каквито са всLµност. Даже да им се смея.
, !менно. =, не наричаш ли това израстване"
- Rредполагам, че да.
, &огава продължава1 да израстваш, сине 5о1. #родължава1 да се променяш. !
продължава1 да решаваш какъв искаш да станеш в следва*ия на1,висш вариант на Сее
си. #родължава1 да раотиш по въпроса. #родължава1% #родължава1% С Божа раота сме
се заловили т(к двамата , ти и Aз. &ака че, продължава1%
BR.
- Oбичам Tе, знаеш ли?
, Знам, че 5е оичаш. ! аз те оичам.
BB.
- Eиx искал да се вLрна кLм списLка си с вLпроси. Hскам да вникнем по-детаùлно
вLв всеки един от тяx. Hсно ми е, че можем да посветим uяла книга само на
човешките взаимоотношения. Hо тогава няма да стигна до другите вLпроси, които
имам.
, Bе има други сл(чаи и др(ги места. ;акто и др(ги книги. С те съм. Eа1де да караме
нататък. Bе се върнем т(к, ако имаме време.
- Добре. Tогава ето следваµият ми вLпрос: 3аµо изглежда, че в живота си никога
не мога да привлека при себе си достатLчно пари? СLдбата ми ли е такава, че да
спестявам и да се ограничавам, докато сLм жив? Kакво ме вLзпира да не мога да
реализирам напLлно вLзможностите си, когато се отнася до пари?
, &ова състояние се проявява не само при те, а и при огромен ро1 др(ги 'ора.
- Всички ми казват, че подuенявам себе си - това ми е проблемLт. Hмал сLм дузина
New Age учители, според които липсата на каквото и да било може да се проследи
и µе ни заведе до подuеняване на себе си.
, &ова е (доно опростяване на не*ата. В този сл(ча1 (чителите ти грешат. &и не страдаш
от това, че под0еняваш сее си. =стествено, на1,голямото предизвикателство през 0елия ти
живот е да овладееш егото си. -якои казват дори, че се касае за прекалено силно
зал(ждение в соствената ви важност%
- Eто ме пак засрамен и огорчен, но Tи имаш право.
, #родължаваш да казваш, че си засрамен и огорчен всеки път, когато ти посоча истината за
те. Засрамването е реак#ия на човек, ко!то все ое влага твърде много в егото си,
когато става въпрос как другите го възприемат. #окани сее си да надмогнеш тези не*а.
4пита1 да реагираш др(гояче , например със смя'.
-Добре.
izvorite.com >F
, #ролемът ти не е, че под0еняваш сее си. ;акто повечето 'ора, ти си лагословен да
имаш високо мнение за сее си и това е в реда на не*ата. &ака че под0еняването на сее си
не е пролемът на по,голямата част от 'ората.
- A какLв е проблемLт?
, #ролемът е в неразирането на прин0ипите на изоилие и в широко разпространената
невярна о0енка на това кое е ,доро6 и кое ^зло6. Bе ти дам пример.
- Моля те.
, 3аз'ождаш се с мисълта, че парите са не*о лошо. 3аз'ождаш се съ*о и с мисълта, че Бог
е доър. Бъди лагословен% Следователно в мисловната ти система, Бог и пари не могат да
съжителстват.
- Да, предполагам, че в известен смисLл е вярно. Tочно така мисля.
, &ова прави не*ата интересни, за*ото за те става тр(дно да пол(чиш пари за не*о
доро. !мам предвид, че ако пре0еняваш не*о като много ,доро6, ти го о0еняваш по,
ниско в пари. &ака че, колкото ^по,доро6 е не*о .т.е. колкото по,високо го 0ениш2, толкова
по,малко пари стр(ва.
-е само ти го правиш. Hялото ви о*ество вярва в това. ! става така, че (чителите ви
едвам свързват двата края, а изпълнителите на стрипти1з правят 0яло състояние. Jидерите
ви пол(чават толкова малко в сравнение със световните $иг(ри в спорта, че решават да
откраднат, за да компенсират разликата. Све*ени0ите и равините ви живеят на 'ля и вода,
докато вие си давате парите на развлекателната инд(стрия.
#омисли малко. &и настояваш да ъде давано евтино всичко, което о0еняваш истински
високо. Самотният (чен, ко1то изследва и търси лекарство за С#!-, 'оди от врата на врата
да проси пари, докато жената, която пише книга за стоте нови начина за правене секс с
видеокасета и семинар към нея... пол(чава 0яло състояние.
!маш склонност да ги виждаш не*ата наопаки и всичко това се корени в една погрешна
мисъл.
#огрешната мисъл е разирането ти за парите. 4ичаш ги, а в съ*ото време казваш, че са
коренът на всяко зло. 4ожаваш ги, а след това ги наричаш ^мръсни6. ;азваш за няко1,
ко1то има пари, че е ^мръсен огаташ6. ! ако човек заогатее, праве1ки ^дори6 не*а,
веднага ставаш подозрителен. Считаш го за не*о ^грешно6.
&ака че няко1 лекар да м( мисли, ако печели много пари или поне да се на(чи да го
прикрива. A някоя свееничка - леле мале% &я пък съвсем да внимава да не пол(чи много
пари, че тогава раотата става съвсем лоша .разира се, ако доп(снем, че изо*о оставите
жена да бъде све*еник2.
Виж как в съзнанието ти човекът, ко!то избира на!-високото призвание, би трябвало да
бъде платен на!-ниско ...
-Xмммм.
, Да, ^'ммм6 е верен отговор. Трябва да си помислиш доре, за*ото тази ти мисъл е
толкова погрешна.
- Eяx останал с впечатлението, че няма погрешно и правилно.
, -яма. !ма само това, което ти сл(жи и онова, което не ти сл(жи. #онятията ^правилно6 и
^погрешно6 са относителни и Aз ги използвам като такива, ако изо*о се сл(чи да ги
izvorite.com >G
използвам. В този сл(ча1, съпоставя1ки ги с това, което ти сл(жи .с това, което казваш, че
искаш3, мислите ти за парите са погрешни.
Запомни/ мислите са творчески. &ака че, ако мислиш, че парите са лоши, а в съ*ото време
смяташ сее си за доър ... нали виждаш кон$ликта"
A спе0иално ти, сине 5о1, разиграваш тази история осоено сериозно. За повечето 'ора
кон$ликтът не е чак толкова сериозен, колкото е за те. #овечето 'ора си изкарват
пре'раната с не*о, което ненавиждат и нямат ни*о против да пол(чават пари за това.
Вземаш ^лошо6 за ^лошото6 така да се каже. A ти оичаш с 0ялата си д(ша това, което пра,
виш. 4ожаваш заниманията, с които запълваш дните си.
Следователно в твоята мисловна система да пол(чаваш много пари за това, което правиш,
и ило да вземаш ^лошо6 за ,дорото6, което за те е неприемливо. &и по,скоро и
глад(вал, отколкото да вземеш ^мръсните пари6 за чиста сл(жа ... като че ли сл(жата
някак си заг(ва чистотата си, ако вземеш пари за нея.
*то как се проявява това противоречие относно парите. *дна част от теб ги от%върля,
докато друга част от теб негодува, че ги няма. ) Вселената не знае какво да прави,
заото получава от теб две различни мисли по въпроса. Така че, парите е идват в
$ивота ти на пресекулки, заото отношението ти към тя% е такова.
&олкова надълоко си се задълбал в тази мисъл, че даже и през (м не ти минава как
представата ти за парите мо$е да бъде неточна.
! така, стигна'ме до нео'одимостта от самостоятелно сърани данни. *то как се променя
изначалната мисъл и как тя става соствена, а не нечия др(га.
5ежд( др(гото ти имаш о*е една изначална мисъл за парите, за която тепърва *е говорим.
- Kаква е тя?
, Че не са достатъчно. Всъ*ност ти почти за всичко прилагаш тази мисъл/ ^не е
достатъчно6. ^-яма достатъчно пари, няма достатъчно време, няма достатъчно оич, няма
достатъчно 'рана, вода, няма достатъчно съпричастие в този свят...6 Всичко доро, просто
е недостатъчно.
&ова постоянно надпреварва*о се съзнание на ^недостатъчност6 сътворява и пресътворява
света такъв, какъвто го виждаш.
- Добре. 3начи имам да променям две Hзначални Мисли за парите.
, 4, поне две. Сиг(рно са много повече. C да видим... ^парите са мръсни..., парите са
малко..., пари не могат да ъдат пол(чавани за Божии дела .тази е осоено застъпена при
те2..., парите никога не се раздават своодно..., парите не растат по дърветата .при
положение, че всъ*ност е точно така2..., парите кор(мпират.6
- Axа, виждам, че доста работа ме чака.
, Да, чака те, ако не си доволен от настоя*ото си $инансово положение. 4т др(га страна,
важно е да разереш, че не си доволен от настоя*ото си $инансово положение, заото не
си доволен от настоя*ото си $инансово положение.
- Rонякога ми е трудно да Tе следвам.
, #онякога 5и е тр(дно да те водя.
- Слушаù, тук EогLт си Tи. 3аµо не го направиш лесно за разбиране?
, A съм го направил лесно за разиране.
izvorite.com >I
- Tогава заµо просто не ме накараш да разбера, ако наистина искаш това?
, Aз наистина искам това, което наистина искаш ти ,ни*о повече и ни*о по,различно. -е
виждаш ли, че това е на1,великият 5и подарък за те" Aко иска' за те не*о различно от
това, което ти искаш за сее си, и стигне' до там, че да те накарам да го получиш, къде и
останал своодният ти изор" ;ак можеш да ъдеш съ*ество, което е творе0, ако Aз ти
нареждам какво трява да ъдеш, да правиш и да имаш" За (ен радостта е не в
подчинението, а в свободата ти.
- Добре, какво имаше предвид, когато каза, че не сLм доволен от qинансовото си
положение, заµото не сLм доволен от qинансовото си положение?
, &и си това, което мислиш, че си. ;огато мисълта е отри0ателна, се пол(чава омаг<осан
кръг. &рява да намериш начин да излезеш от него.
&олкова много от изживяванията ти в момента се основават на минали мисли. 5исълта
води до изживяване, което води до мисъл, която води до изживяване. &ова може да
предизвика непрекъсната радост, когато !значалната 5исъл е радостна. 5оже да
предизвика и постоянен ад .и го прави2, когато !значалната 5исъл е пъклена.
-омерът е да промениш !значалната 5исъл. -али се кане' да ти дам пример как се прави
това.
, Дава1.
, Благодаря.
#ървото не*о е да оърнеш оратно про0еса мисъл,слово,де1ствие. #омниш ли старата
приказка/ ^5исли преди да де1стваш6"
-Да.
, Aми зарави я. Aко искаш да промениш изначалната мисъл, трява да де1стваш преди да
мислиш.
#ример/ вървиш си по (ли0ата и се слъскваш с възрастна жена, която проси. Замисляш се
и осъзнаваш, че тя е една и живее ден за ден. 5игновено разираш, че колкото и малко да
са ти парите, със сиг(рност са достатъчно, за да ги споделиш с нея. #ървият ти имп(лс е да
1 дадеш дрени монети. Част от тее дори понечва да извади от джоа и някоя анкнота ,
долар или даже пет. ;акво пък, създа1 1 светъл миг. 3азведри я.
! т(к се прокрадва мисълта/ ,Де1, ти л(д ли си" !маме само седем долара да изкараме
деня% !скаш да 1 дадеш пет"6 След което започваш да търсиш из джоовете единия долар.
#ак идва мисълта/ ^Eе1, не ти се намират толкова много от тя', че е1 така просто да ги
раздавашO 4стави 1 дрени, за Бога, и да вървим.6
Бързо ръкваш в др(гия джо, опитва1ки се да намериш по 7D 0ента. #ръстите ти напипват
само по D и по :8. Eва*а те срам. =то те , напълно олечен и на'ранен, а секаниш да
под'върлиш едва няколко 0ента на горката жена, която няма ни*о.
#ак ъркаш напразно за няколко монети по 7D. A, ето една , дълоко в дъното на
портмонето. -о межд(временно си подминал жената, (сми'ва1ки се (морено, и вече е
късно да се върнеш назад. &я не пол(чава ни*о. ! ти не пол(чаваш ни*о. Вместо радостта
да осъзнаеш собственото си изоилие и да го споделиш, сега се ч(встваш еден като
просе*ата аа.
izvorite.com >>
За*о просто не ! даде банкнотитеA &ова еше първият ти имп(лс, но мисълта ти
попречи.
Следва*ия път вземи решение да де1стваш преди да мислиш. Да1 1 парите. -аправи го%
!маш ги, а и там, откъдето са дошли, има о*е. &ова е единствената мисъл, която те
различава от просе*ата жена. &и си наясно, че там, откъдето са дошли, има о*е, а тя не го
знае.
;огато искаш да промениш изначалната мисъл, де1ства1 в съответствие с новата мисъл,
която имаш. -о трява да де1стваш ързо. !наче раз(мът ти *е (ие идеята, преди да си
разрал какво става. Nоворя (квално. !деята .новата истина2 *е е (мряла вътре в те
преди да си имал възмо$ността да я познаеш.
&ака че, де1ства1 ързо, когато се появи шанс) и ако го правиш достатъчно често,
съзнанието ти не след дълго *е с%ване идеята. &я *е ъде новата ти мисъл.
- A, току-µо ми xрумна неµо! Tова ли имат предвид с .Движението за нова мисLл"?
, Aко не е това, то и трявало да ъде. -ова мисъл е единственият ти шанс. &ова е
единствената ти възможност да еволюираш, да израстеш, де1ствително да станеш &ози,
;о1то Си -аистина.
?мът ти в момента е пълен със стари мисли. -е само че са стари мисли, ами са на1,вече
стари мисли на няко1 др(г. Важно е в този момент .и е време2 да промениш мисленето си
за някои не*а. &ова е съ*ността на еволю0ията.
BC.
- 3аµо не мога да правя с живота си онова, което наистина искам, и в сLµото
време да изкарвам преxраната си?
. - ;акво" !маш предвид, че искаш живота ти 'ем да е приятен и забавен, 'ем да
пол(чаваш до'ода си" Да не и да сън(ваш, ратко"%
- Моля?
, Rег(вам се ..., т.е. просто попрочето' какво ти мина през (ма. -али заелязваш, че
именно такава е ила мисълта ти за това.
- TакLв е бил опитLт ми.
, A'а. -али тези не*а вече ги разисква'ме няколко пъти. Eората, които изкарват
пре'раната си, праве1ки онова, което оичат, са онези, които настояват да живеят така.
&ова са 'ората, които не се отказват, крито никога не се предават и които не позволяват
животът да ги отклони от онова, което оичат.
!ма оаче о*е един елемент, ко1то трява да засегнем, за*ото то1 е липсва*ата част в
разирането на повечето 'ора, когато се касае за раотата в живота им.
- Kоù е този елемент?
, !ма разлика межд( това да ъдеш и да правиш. #овечето 'ора налягат на второто.
- A не трябва ли?
, -е съ*еств(ва ^трява6 или ^не трява6. Съ*еств(ва само какво *е изереш и как *е го
постигнеш. Aко изереш мир, радост и люов, няма да пол(чиш ко1 знае колко от тя' чрез
онова, което правиш. Aко изереш *астие и задоволство, малко от тя' *е намериш по пътя
на правенето. Aко изереш сливане с Бога, вър'овно знание, дълоко разиране, езкра1но
izvorite.com :88
съч(вствие, пълно съзнание, асолютно (довлетворение, няма да постигнеш ко1 знае колко
от тя' чрез онова, което правиш.
С др(ги д(ми, ако изереш евол2#ия - еволю0ията на д(шата си, не *е можеш да я
постигнеш чрез светските занимания на тялото си.
'а правиш е $(нк0ия на тялото. 'а бъдеш е $(нк0ия на д(шата. &ялото винаги прави
нео. Всяка мин(та от всеки ден тялото се занимава с нео. -икога не спира, никога не
почива, постоянно прави нео.
&ялото прави каквото прави или съоразява1ки се с д(шата, или независимо от нея. 4т
равновесието межд( двете зависи качеството на живота ти.
Д(шата пребъдва завинаги. &я е това, което е, независимо от онова, което прави тялото, не
заради онова, което прави тялото.
Aко мислиш, че предназначението на живота ти е правене, не си разрал соствената си
съ*ност.
Д(шата ти не я е грижа какво раотиш , нито тее *е те е грижа, когато животът ти
свърши. Д(шата ти я интерес(ва само ти какво см, докато правиш, каквото правиш.
Д(шата се стреми към състоянието ,да ъдеш6, а не към състоянието ^да правиш6.
, ;акво иска да ъде д(шата"
b 5ен.
, &е.
, Да, 5ен. Д(шата ти е 5ен и тя го знае. 4нова, с което се е заела, е да се опита да го
изпита. ! онова, което си спомня, е, че на1,дорият начин да го изпита е да не прави
нио. -яма ни*о др(го за правене освен да ъдеш,
- Да бLдеш какво?
, ;аквото поискаш. Bастлив. &ъжен. Сла. Силен. 3адостен. 4тмъстителен. #рони0ателен.
Сляп. Доър. Jош. 5ъж. +ена. ;аквото си поискаш. ;азвам го (квално. -аквото си
поискаш.
- Всичко това е много задLлбочено, но какво обµо има то с кариерата ми? Aз се
опитвам да намеря начин да преживея, да оuелея, да подсигуря себе си и
семеùството си, правеùки онова, което обичам да правя.
, 4пита1 да бъдеш онова, което оичаш да си.
- Kакво искаш да кажеш?
, -якои 'ора печелят много пари, праве1ки каквото правят, др(ги не (спяват да го
постигнат, а и едните, и др(гите правят едно и съо. 4ткъде идва разликата"
- Hякои xора имат повече умение от други.
, Доре. &ова е първият модел. -о да минем към втория. Взимаме двама д(ши с
прилизително еднакви (мения. ! двамата са с висше оразование, и двамата са или пър,
вен0и на вип(ска, и двамата разират съ*ността на онова, с което се занимават, и двамата
знаят как да използват инстр(ментите, които имат. ! все пак единият се справя по,доре от
др(гия , единият про0ъ$тява, докато др(гият води ора. ;ъде е причината"
- Местоположение.
, 5естоположение"
izvorite.com :8:
- Hякоù ми беше казал веднLж, че има само три qактора, които трябва да имаш
предвид, когато започваш нов бизнес: местоположение, местоположение и
местоположение.
, С др(ги д(ми не ^какво *е правиш6, а ^къде *е ъдеш6.
- Tочно така.
, &ова зв(чи като отговор и на моя въпрос. Д(шата се интерес(ва само от това къде *е
ъдеш. Дали *е ъдеш на място, наречено стра', или на място, наречено оич" ;ъде си и
от къде идваш, когато се слъскваш с живота"
Сега, по повод примера с двамата еднакво квали$и0ирани сл(жители , единият (спява, а
др(гият не, не поради това, което правят, а поради това, което са.
=диният е с отворено сър0е, др(желюен, загрижен, с желание да помага, внимателен,
жизнерадостен, (верен и дори весел в раотата си, докато др(гият е затворен, отдалечен,
незаинтересован, невнимателен, раздразнителен и дори негод(ва* в раотата си.
Сега си представи, че изерем дори и по,възвишени състояния. #редстави си, че изереш
дорота, милост, съпричастие, разиране, прошка, оич. A какво *е стане, ако изереш
Божественост" ;акво *е е изживяването ти тогаваA
Bе ти кажа следното/
&ъествуването привлича съ*еств(ване и създава изживяване.
&и си на тази планета, не за да произведеш не*о с тялото си, а за да създадеш не*о с
д(шата си. &ялото ти е чисто и просто инстр(мент на д(шата ти. Съзнанието ти е силата,
която движи тялото. &ака че ти притежаваш могъ* инстр(мент, ко1то се използва за
сътворяването на онова, което д(шата желае.
- Kакво е желанието на душата?
, Де1ствително какво е"
- Hе знам. Rитам те Tебе.
, -е знам. A Aз те питам тее.
- Tака може да продLлжаваме до безкраùност.
, &ака продължаваме от доста дълго време.
- -акаù малко! Tоку-µо каза, че душата иска да бLде Tеб.
, Да, така е.
- Tогава това е желанието на душата.
, В на1,широк смисъл, да. -о това ^5ен6, което тя иска да ъде, е доста сложно,
многоизмерно, с много плоскости и различни (се*ания. Съ*еств(ват милион различни
аспекти на 5ен. 5илиард. &рилион. Виждаш ли" Съ*еств(ва посредственото и
проникновеното, по,малкото и по,голямото, празното и святото, (жасното и ожественото.
- Да, да, виждам ... горе и долу, ляво и дясно, тук и там, преди и после, добро и
лошо ...
, !менно. Aз съм ал$ата и омегата. &ова не е просто красив израз или великолепна идея.
&ова е !стината.
&ака че, иска1ки да ъде 5ен, д(шата има пред сее си огромна задача , грандиозен изор
от начини на съ*еств(ване, от които може да си изира. ! точно това прави тя в момента.
- Hзбира си начини на сLµествуване.
izvorite.com :87
, Да, и след това създава верните и съвършени (словия, при които да сътвори изживяването
на това съ*еств(ване. Следователно е вярно твърдението, че всичко, което се сл(чва на те
или чрез те, е за твое доро.
- Hскаш да кажеш, че душата ми сLздава всички мои изживявания - не само
неµата, които правя, а и тези, които ми се случват?
, -ека да го кажем така/ д(шата ти те води към нео'одимите и идеални възможности, за
да изживееш точно това, което си заплан(вал да изживееш. ;акво изживяваш, зависи от
тее. 5оже да ъде каквото си заплан(вал да изпиташ, а може да ъде и не*о др(го в
зависимост от изора ти.
- 3аµо биx избрал неµо, което не биx искал да изживея?
, -е знам. За*о и израл не*о, което не и искал да изживееш"
- Да не искаш да кажеш, че понякога душата иска едно неµо, а тялото и умLт искат
друго?
, A ти как мислиш"
- Hо как може тялото или умLт да надделеят над душата? Hе получава ли душата
винаги каквото иска?
, Д('ът ти се стреми в на1,широк смисъл към великия момент, когато ти *е си в пълно
съзнание за желанията м( и с радост *е станеш едно 0яло с тя'. Д('ът оаче никога няма
да наложи желанието си на настоя*ата съзнателна, $изическа част от те.
Ба*ата никога няма да наложи волята Си на Сина. &ова и накърнило съ*ността 5( и
затова е напълно невъзможно.
Синът никога няма да наложи волята Си на Светия Д('. &ова и противоречало на
съ*ността м( и затова е напълно невъзможно.
Светият Д(' никога няма да наложи волята Си на д(шата ти. Съ*ността 5( изключва
такова не*о и следователно то е напълно невъзможно.
=то т(к невъзможното свършва. ?мът много често се стреми да наложи волята си на тялото
и го прави. #о подоен начин тялото често се стреми да контролира (ма и в много сл(чаи
(спява.
A всъ*ност тялото и (мът няма за*о да правят каквото и да ило, за да контролират
д(шата, за*ото тя .за разлика от тя'2 не изпитва никакви н(жди и затова ги оставя винаги
да пол(чат каквото поискат.
=стествено, д(шата не и постъпила др(гояче, за*ото ако съ*еството, което си ти, *е
твори и така *е познае кое е всъ*ност, това и трявало да стане с акт на съзнателно
желание, а не с акт на несъзнателно подчинение.
0одчинението не е сътворяване и затова никога не мо$е да доведе до спасение.
#одчинението е отговор, реак0ия, докато сътворяването е чист изор , неподсказан и
неизискван.
Чистият изор носи спасение чрез чистото сътворяване на на1,висшата идея в настоя*ия
момент.
Задачата на д(шата е да пока$е желанието си, а не да го нало$и.
Задачата на (ма е да избере измежд( различните възможности.
Задачата на тялото е да изиграе този изор.
izvorite.com :89
;огато тялото, (мът и д(шата творят задр(жно в 'армония и единство, рез(лтатът е
въплъ*ение на Бога.
&огава д(шата познава сее си в соственото си изживяване. &огава неесата тържеств(ват.
Сега, в този момент, д(шата ти отново ти е създала възможност да ъдеш, да направиш и да
имаш каквото е нео'одимо, за да познаеш ;о1 Си -аистина. Д(шата ти те е довела при
д(мите, които четеш в този миг, както те е водила и по,рано при д(ми на мъдрост и истина.
;акво *е направиш сега" ;акво *е изереш да ъдеш"
Д(шата ти чака и налюдава с интерес, както е правила много пъти и преди.
- Rравилно ли Tе разбраx, че светският ми успеx (все оµе се опитвам да говоря за
кариерата си) µе бLде определен от сLстоянието, в което си избера да бLда?
, Aз не се интерес(вам от светския ти (спе' , само ти се интерес(ваш от него.
Вярно е, че когато постигнеш определени състояния за продължителен период от време,
много тр(дно *е изегнеш (спе'а в светските си занимания. -о няма за*о да се тревожиш
за ^изкарването на пре'раната си6. )стинските (а!стори учители са тези, които са
избрали да създадат $ивота си, а не да изкарат пре%раната си.
4т определени състояния, в които можеш да ъдеш, *е се появи живот , толкова огат,
пълен, великолепен и (довлетворява*, че светските огатства и (спе' няма да те
интерес(ват.
!ронията на живота е, че в момента, в ко1то светските огатства и (спе' престанат да те
интерес(ват, се отваря пътят им да потекат към те.
Спомняш ли си , не можеш да имаш, каквото искаш, но можеш да изживееш, каквото
имаш.
- Hе мога да имам, каквото искам ли?
,-е.
- Tова го каза в началото на разговора ни. Aз все оµе не го разбирам. Мислеx си,
че ми казваш, че мога да имам каквото си поискам. ,Kаквото мислиш и в каквото
вярваш, то µе ти бLде сторено", нали?
, Двете твърдения не си противоречат.
- Hима? Hа мен пLк ми се струва, че си противоречат.
, &ова е, за*ото ти липсва разиране.
- Добре, признавам си, че е така. Hали затова говоря с Tеб.
, &огава *е ти оясня. -е можеш да имаш, каквото си поискаш. Самият акт на искане го
отлъсква от те, както каза' по,рано в първата глава.
- Може да си го казал по-рано, но пак ме обLркваш.
, #остара1 се да не изоставаш. Bе го повторя по,подроно. 4пита1 да следиш какво
казвам. Да се върнем на не*о, което разираш/ мисълта е творческа. -али"
-Да.
, Д(мата е творческа. -али"
-Да.
, Де1ствието е творческо. 5исъл, слово и де1ствие са трите нива на творение. Следваш ли
5е"
- Axа.
izvorite.com :8@
, Доре. -ека за момент се занимаем със ^светския (спе'6, тъ1 като за него питаш.
- -удесно.
, +ивее ли ( те мисълта ^искам светски (спе'6"
- Да, понякога.
, A понякога минава ли ти мисълта ^искам повече пари6"
-Да.
, =то, затова не можеш да имаш нито светски (спе', нито повече пари.
-)ао не?
- За*ото Вселената няма др(г изор освен да ти поднесе пряката изява на мисълта ти.
5исълта ти е ^искам светски (спе'6. 3азираш ли, че творческата сила е като д('а в
(тилка. За него д(мите ти са заповед. 3азираш ли"
- Tогава заµо да нямам повече успеx?
, ;аза', че д(мите ти са като заповед. Д(мите ти я'а ^искам (спе'6 и Вселената отговаря
^доре, искаш6.
- Rак не сLм сигурен, че те разбирам.
, #огледни го по следния начин. Д(мата ^аз6 е ключът, ко1то запалва двигателя на
творението. Д(мите ^аз съм6 са изключително могъ*и. &е са изявления пред Вселената.
Заповеди.
4нова, което следва д(мата ^аз6 .което извиква Великото ^Aз Съм62, има склонността да се
материализира във $изическата де1ствителност.
Следователно ^аз6 q ^искам (спе'6 предизвиква да искаш успе%, ^Aз6 q ^искам пари6
предизвиква да искаш пари. -е може да предизвика не*о др(го, за*ото мислите и д(мите
са творчески. Де1ствията съ*о. ! ако ти де!стваш по начин, ко1то казва, че искаш (спе' и
пари, тогава мислите, д(мите и де1ствията ти *е са в син'рон и ти със сиг(рност *е имаш
изживяването на искане.
Виждаш ли как става"
- Да! Eоже Fосподи, наистина ли става така?
, 3азира се% &а ти си много могъ* творе0. =, ако ти мине мисъл или направиш изявление
за не*о само еднократно .както примерно в яда си2, не е много вероятно да превърнеш
тези мисли или д(ми в реалност. &ака че няма н(жда да се притесняваш за възкли0ания
като ^Да п(кнеш дано%6, ^Върви по дяволите%6 или останалите не осоено '(ави изрази,
които понякога си мислиш или изричаш.
- Слава Eогу.
, Благодаря. Aко оаче постоянно повтаряш мисъл или д(ма .не веднъж, не два пъти, а
десетки, стоти0и, 'иляди пъти2, можеш ли да си представиш творческата сила, която те
съдържат"
(исъл или слово, изразявани отново, и отново, и отново, стават точно това S изразени
наистина. Тоест, изтласкани в де!ствителността. &тават реално овеес-твени.
0ревръат се във "изическа де!ствителност.
- Pеле мале!
, &очно това е рез(лтатът доста често/ леле малеF Aма ти ма1 го оичаш това ^леле мале6 и
драмите ма1 ти 'аресват. &ака е, докато на1,после спреш. В развитието ти идва момент, в
izvorite.com :8D
ко1то секва оичта ти към драмата и ^с0енарият6, по ко1то си живял дотогава, вече не ти
допада. &ова става, когато решиш .изереш съзнателно2 да промениш не*ата. Само че
повечето 'ора не знаят как. &и оаче вече знаеш. Aко искаш да промениш
де1ствителността си, просто престани да мислиш по начина, по ко!то си мислил досега.
В конкретния сл(ча1 вместо да мислиш Oискам (спе'6 мисли ^имам (спе'6.
- Tова ми се струва като лLжа. Eиx се пошегувал сLс себе си, ако кажеx такова
неµо. PазумLт ми би се провикнал: ,Rо дяволите тия приказки!".
, &огава помисли не*о, което мо$еш да приемеш/ ^(спе'ът ми налижава6 или ^всичко
води до моя (спе'6.
- 3начи това е номерLт с практиката на повтаряне на утвLрдителни изявления,
която е толкова популярна в течението New Age.
, 0овтарянето на утвърдителни изявления не де!ства, ако те изразяват само нео,
което искаш да е вярно. Mтвърдителните изявления де!стват само когато изразяват
нео, което вече знаеш, че е вярно.
-а1,дорото такова изявление е изразът на лагодарност и признателност. ^Благодаря ти,
Боже, че ми носиш (спе' в живота6. &ази идея .помислена, изречена и изявена2 води до
ч(десен рез(лтат, когато е предизвикана от дълоко (еждение , не от опит за постигане на
някакъв рез(лтат, а от знанието, че рез(лтатът е вече нали0е.
Eристос еше съвсем наясно с това. #реди всяко ч(до, което правеше, 5и лагодареше, че
е станало. -икога и през (м не 5( минаваше да не е лагодарен, за*ото никога не си и
помисляше, че каквото е казал, няма да се сл(чи. &ази мисъл просто никога не беше
влизала в съзнанието (у.
&олкова сигурен еше в това ;о1 =, както и във връзката си с 5ен, че всяка негова мисъл,
д(ма и де1ствие отразява'а това 5( разиране. .&очно както твоите мисли, д(ми и
де1ствия отразяват твоето разиране ...2
Gко има нео, което си избрал да из$ивееш в $ивота си, не го 7 иска! 8 - избери го.
!зираш ли (спе' в светските дела" !зираш ли повече пари" Tудесно. )збери ги тогава.
-аистина. -апълно. A не с половин сър0е.
! не се изненадва1, ако се окаже, че си в етап на развитие, в ко1то ^светският (спе'6 не те
вълн(ва вече.
- Tова пLк какво означава?
, В еволю0ията на всяка д(ша идва момент, в ко1то главната грижа вече не е о0еляването
на $изическото тяло, а развитието на д('а, не постигането на светски (спе', а
самоосъзнаването.
В известен смисъл това е доста опасен период .осоено в началото2, за*ото съ*еството,
оитава*о тялото, вече знае, че то е именно това/ съ*ество в тяло, а не тяло,съ*ество. -а
този етап, преди израства*ото съ*ество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често
се пол(чава (се*ането на незаинтересованост и езотговорност към н(ждите на тялото.
Д(шата е толкова развълн(вана, че на1,после е открита%
5исълта изоставя тялото и всички въпроси, които го засягат. Всичко ива игнорирано.
Връзките с 'ората са оставени настрана. Семе1ствата изчезват. Сл(жената раота минава
izvorite.com :8F
на втори план. Сметки остават неплатени. &ялото даже дълго се оставя ез 'рана.
Съ*еството сега е насочило 0ялото си внимание към д(шата.
&ова може да доведе до значителна лична криза във всекидневния живот на съ*еството,
въпреки че (мът м( не възприема никаква олка. &о1 просто е изпълнен с лаженство.
Eората казват, че си е ^заг(ил (ма6 , и в определен смисъл това може и е вярно.
4ткриването на истината, че животът няма ни*о о*о с тялото, може да нар(ши
равновесието в оратната посока. Съ*еството, което първоначално е де1ствало, като че ли
тялото е всичко, сега се държи, като че ли тялото изо*о няма значение. &ова, разира се,
не е вярно и съ*еството скоро .и понякога олезнено2 си припомня.
&и си съ*ество, съставено от три части/ тяло, раз(м и д('. Винаги *е си останеш съ*ество
от три части, а не само докато живееш на Земята,
-якои изказват 'ипотезата, че след смъртта тялото и раз(мът иват изоставени. &ялото и
раз(мът не се изоставят. &ялото променя $ормата си, изоставя1ки на1,плътната си част, но
запазва1ки винаги на1,външната си овивка. 3аз(мът .да не ъде оъркван с мозъка2 съ*о
продължава с те, присъединява1ки се към д(шата и тялото като една енерги1на маса с три
аспекта.
Aко някога решиш да се върнеш към тази възможност за изживяване, която наричате
^земен живот6, ожественото ти съ*ество отново *е раздели истинското сее си на т. нар.
части/ тяло, раз(м и д('. В де1ствителност ти си една енергия, но с три различни
'арактеристики.
;огато предприемеш живот в ново $изическо тяло т(к на Земята, етеричното ти тяло
.както някои са м( дали име2 понижава вира0иите си , заавя се от вира0ия, която е
толкова ърза, че чак е невидима, до вира0ия със скорост, която създава маса и материя.
&ази материя е творение на чиста мисъл , раота на раз(ма ти, на аспекта на висшия раз(м
от твоето съ*ество с три части.
&ази материя е сгъстяване на милиони и милиарди различни енерги1ни едини0и в една
гигантска маса, контролирана от (ма... ти де1ствително си главният (м%
След като тези енерги1ни едини0и израз'одват енергията си, тялото ги из'върля, докато
съзнанието създава следва*ите. Съзнанието ги създава от непрекъснатата мисъл ^;о1 Си
&и6% =теричното тяло ^'ва*а6 мисълта така да се каже, намалява вира0иите на новите
енерги1ни едини0и .6кристализира6 ги в известен смисъл2 и те стават материя , новата
материя, която те изгражда. #о този начин всяка клетка на тялото ти се сменя всеки
няколко години. &и съвсем (квално не си съият, ко1то си ил преди няколко години.
Aко мислиш за олести .или изпитваш непрестанен яд, омраза и отри0ание2, тялото ти *е
ги материализира. Eората *е виждат отри0анието и олестта и *е казват/ ^;акво се е
сл(чило"6 &е няма да знаят колко точно поставят въпроса.
Д(шата налюдава разиграването на 0ялата тази драма година след година, месе0 след
месе0, ден след ден, час след час и винаги запазва !стината за те. Никога не заравя
главния чертеж, оригиналния план, първоначалната идея, творческата мисъл. 3аотата 1 е
да ти напомня, така че ти да можеш отново да си спомниш ;о1 Си и тогава да изереш ;о1
Би +елал Да Бъдеш сега.
izvorite.com :8G
#о този начин 0икълът на сътворяване и изживяване, представа и осъ*ествяване, знание и
израстване в неизвестното продължава сега и завинаги.
- Pе -ле-е-е!
, !менно. A има и о*е много за ояснение. &олкова много% -яма да стане в една книга,
нито вероятно в един живот. ! все пак ти си сложил началото и това е доре. #росто го
запомни. &о е точно както великият ви (чител ?илям Rекспир е казал/ ^-а Земята и неето
има повече не*а, Eора0ио, отколкото са или сън(вани в твоята $илосо$ия.6
- Мога ли да Tе питам неµо вLв врLзка с това? Kато казваш, че умLт продLлжава с
мен след смLртта, това значи ли, че ,личността" ми продLлжава сLµо? µе знам ли
след смLртта коù сLм бил?
, Да ... както и ко1 си ил винаги. Всичко *е се открие за те, за*ото тогава *е ти е от
полза да го знаеш. Сега в този момент о*е не е.
- A относно този живот µе има ли ,отчет", оuенка, разплаµане?
, В това, което наричаш ^живот след смъртта6 няма присъди и пре0енки. -яма да ти е
позволено да осъждаш дори сее си .за*ото ти със сиг(рност *е си дадеш ниска о0енка,
като се има предвид колко езмилостен си към сее си в този живот2.
-е, няма да има отчет и нико1 няма да раздава червени и черни точки. *динствено вие
%ората слагате о#енки и поне$е вие го правите, решили сте, че и Gз би трябвало да го
правя. Gз обаче не слагам о#енки и това е голямата истина, която не мо$ете да
приемете.
-о въпреки че няма да има присъди и о0енки след смъртта, *е съ*еств(ва възможността
отново да разгледаш всичко, което си мислил, казал и направил т(к и да решиш дали и го
израл отново, има1ки предвид ;о1 казваш, че Си и ;о1 !скаш да Бъдеш.
- Hма едно източно мистично учение наречено Kата 1_оса. Според него в момента
на смLртта на всеки се дава вLзможност да се освободи от всяка мисLл, която
някога е имал, от всяка дума, която някога е изрекLл, от всяко деùствие, което
някога е извLршил, не от неговата гледна точка, а от гледната точка на всеки човек,
коùто е бил засегнат. С други думи, ние вече сме изживели онова, което сме искали
да мислим, да казваме и да направим и сега ни се дава шанс да изпитаме какво са
изживели другите вLв всички тези ситуаuии. Rо този начин можем да решим дали
отново µе помислим, µе кажем и µе направим сLµите неµа. µе коментираш ли?
, &ова, което *е се сл(чи в следва*ия ти живот, е твърде изключително, за да ъде описано
т(к с терминология, която можеш да с'ванеш, за*ото изживяването е от др(го измерение и
(квално не подлежи на описание с помо*та на такова асолютно ограничено средство
като д(мите. Достатъчно е да се каже, че *е имаш възможност да преразгледаш настоя*ия
си живот ез олка или стра' от осъждане и да решиш как възприемаш изживяването си
т(к и накъде искаш да продължиш занапред.
5ного от вас *е изерат да се върнат т(к. Bе изерат да се върнат в този свят на по,голяма
плътност и на относителност, за да пол(чат о*е един шанс да изживеят решенията и
изорите, които правите за Сее Си на това ниво.
-якои от вас , шепа израни0и , *е се върнат с различна мисия. Bе се върнете в плътната
материя, за да изпълните предназначението на д(шата да изведете др(ги от тази плътна
izvorite.com :8I
материя. Сред вас на Земята винаги е имало 'ора, които са направили подоен изор.
Веднага можеш да ги познаеш. &я'ната задача е изпълнена. Върнали са се на Земята само и
единствено да помогнат на др(гите. &ова е тя'ната радост, това е те'ният възторг. &е не
търсят ни*о др(го освен да ъдат в помо* на останалите.
-яма как да не ги заележиш тези 'ора. &е са навсякъде. 5ного повече са, отколкото си
мислиш. ! много е вероятно да познаваш или поне да си ч(вал за няко1 от тя'.
- Дали и аз сLм един от тяx?
, -е. Bом се налага да питаш, знаеш, че не си един от тя'. -ико1 от тя' не задава въпроси.
#росто няма какво да се пита.
&и, синко, си посланик в този живот. #редвестник, търсач, а често и оратор на !стината.
&ова е достатъчно за един живот. Бъди *астлив.
- O, µастлив сLм. Hо винаги мога да се надявам на повече!
, Да% ! ти де1ствително *е се надяваш% Винаги *е се надяваш на повече. &о е в природата
ти. В ожествената природа е винаги да се стремиш да ъдеш повече.
&ака че, стреми се, по всякакви начини се стреми.
Сега искам да отговоря на въпроса, с ко1то започна тази част от нашия продължава*
разговор.
!ди и прави онова, което наистина оичаш да правиш% -еде1 да правиш ни*о др(га%
!маш толкова малко време. ;ак можеш и за миг да си помислиш да си осиг(ряваш
съ*еств(ването, върше1ки не*о, което не ти е по сър0е" ;акъв живот *е е товаA &ова не
е живот а по,скоро смърт.
Aко казваш ^Aма, ама ... има др(ги, които зависят от
мен ..., малки де0а, които чакат да ъдат на'ранени ..., съпр(га, която очаква от мен ...6, Aз
ти отговарям/ Aко настояваш, че животът ти се отнася до това какво прави тялото ти, не си
разрал за*о си дошъл т(к. -аправи поне не*о, което те радва , което изразява ;о1 Си &и.
&огава поне *е изегнеш негод(ванието и яда към онези, които си представяш, че пречат
на радостта ти.
4нова, което прави тялото ти, не е за пренерегване. &о съ*о е важно, но не по начина, по
ко1то си представяш. Де1ствията на тялото са предназначени да ъдат отражение на
състоянието ти, а не оратното/ чрез де1ствията на тялото да се опитваш да постигнеш
желаното състояние.
Според истинския ред на не*ата човек не прави не*о, за да бъде *астлив, а е *астлив и
следователно прави не*о. Човек не прави не*о, за да бъде състрадателен, а е
състрадателен и затова де1ства по определен начин. ? високо съзнателната личност
решенията на д(шата предшеств(ват де1ствията на тялото. Само несъзнателен човек може
да се опитва да създаде състояние на д(шата чрез не*о, което прави тялото.
&ова се има предвид, когато се казва/ ^+ивотът ти не е онова, което прави тялото ти6.
Вярно е оаче, че онова, което прави тялото ти, е отражение на живота ти.
4*е един ожествен парадокс.
! все пак, ако не др(го, поне зна1 следното/
&вое е правото на соствена радост , със или ез де0а, със или ез съпр(г. Стреми се към
нея% -амери я% ! тогава *е имаш *астливо семе1ство независимо колко пари изкарваш
izvorite.com :8>
или не изкарваш. ! ако те не са доволни и станат да си тръгнат, п(сни ги с оич да търсят
тя%ната си радост.
Aко от др(га страна си израснал толкова, че делата на тялото не те притесняват, тогава си
о*е по,свооден да се стремиш към радостта си , на Земята, както и в неесата. Бог казва,
че е позволено да си астлив - да, *астлив даже п ъ работата си.
3аотата в живота ти е изява на това ;о1 Си &и. Aко не е, за*о изо*о я вършиш"
Да не и да си представяш, че трябва да я вършиш"
Не трябва да вършиш нио.
Aко определението на това ;о1 Си &и е ^мъж, ко1то 'рани семе1ството си на каквато и да е
0ена, дори на 0ената на соственото си *астие6, тогава обича! раотата си, за*ото чрез
нея сътворяваш $ива изява на истинския Тебе.
Aко определението на това ;оя Си &и е ^жена, която раоти на място, което мрази, за да
изпълни задълженията си, както ги вижда6, тогава обича!, обича!, обича! раотата си,
за*ото тя напълно подкрепя идеята и ораза, които имаш за Сее си.
Всеки може да оича всичко в мига, в ко1то разере какво прави и за*о.
Нико! не прави нео, което не иска.
,1%
- Kак да разреша проблемите, които имам сLс здравето си? Xроничните
заболявания, на които сLм жертва, са толкова много, че биxа стигнали за uели три
живота. 3аµо всичките те са ме сполетели точно сега в този живот?
, -а1,напред нека да се разерем за следното/ ти ги оичаш. 4ичаш повечето от тя'.
!зползваш ги въз'итително доре, за да се само съжаляваш и да пол(чаваш внимание.
3ядко се сл(чва да не ги оичаш и то само за*ото олестите са стигнали прекалено далеч.
#о,далеч, отколкото си мислил, че могат някога да стигнат, когато си ги сътворил.
Сега нека да про(меем не*о, което сиг(рно вече знаеш/ ти сам си създаваш всички
олести. Даже конвен0ионалните лекари вече виждат как 'ората разболяват сами себе си.
#овечето 'ора го правят съвсем несъзнателно. .&е дори не знаят какво правят.2 &ака че,
когато се разболеят, не знаят какво ги е (дарило. Стр(ва им се като че ли не*о ги е
сполетяло, а не, че те сами са си го причинили.
&ака става, за*ото повечето 'ора прекарват живота си .а не само здравните си пролеми2
несъзнателно.
Eората п(шат и после се ч(дят за*о имат рак.
Eората се 'ранят с животни и мазнина и после се ч(дят за*о артериите им се зап(шват.
Eората се ядосват 0ял живот и после се ч(дят за*о пол(чават ин$аркти.
Eората се състезават помежд( си езмилостно, подлага1ки се на невероятни стресови
сит(а0ии, и после се ч(дят за*о пол(чават инс(лти.
-е толкова очевидна е истината, че повечето 'ора трево$ат сами себе си до смърт.
&ревогата е почти на1,лошата (мствена де1ност, която съ*еств(ва , наред с омразата,
която е дълоко сее,разр(шителна. Да се тревожиш е езсмислено. #ра'осване на
(мствена енергия е. &ревогата освен това създава вредни за тялото ио'имични реак0ии,
предизвиква*и всякакви олести , от лошо 'раносмилане до сърдечни пролеми и
ин$аркт.
izvorite.com ::8
Здравето се възстановява почти веднага, *ом тревогата изчезне. Тревогата е де!ност
наум, които не разбира връзката си с (ен.
4мразата е на1,разр(шителното състояние на (ма. &я трови тялото и последи0ите 1 са
практически неоратими.
Стра'ът е противоположност на всичко, което ти си, и затова се явява противник на
(мственото ти и $изическо здраве. &тра%ът е тревога в по-едър мааб.
&ревогата, омразата и стра'ът заедно с издънките си , езпоко1ство, горчивина,
нетърпеливост, скъперничество, нелюезност, мнителност и придирчивост , всички те
нападат тялото на клетъчно равни*е. -евъзможно е да имаш здраво тяло при такива
(словия.
#о подоен начин .въпреки че е в по,малка степен2 с(етата, (гаждането и лакомията съ*о
водят до $изически заолявания или липса на добро състояние.
Всички олести са създадени на1,напред в съзнанието.
- Kак е вLзможно? Tогава какво става в случаите, когато се заразиш от друг?
Hастинка, та даже и СRHH?
, В живота ти не се сл(чва ни*о , ни*о, което на1,напред да не е ило мисъл. 5ислите са
като магнити ,привличат към те последи0и. 5исълта не винаги е така очевидна, както
примерно ^Bе се заразя с (жасна олест6.
5исълта може да ъде .и оикновено е2 далеч по,не(ловима/ ^-и*о не стр(вам , няма за
какво да продължавам да живея6, ^+ивотът ми е пълен 'аос6, ^&акъв съм несретник6, ^Бог
*е ме накаже6, ^?морен и съсипан съм от този
живот6.
5ислите са не(ловима и в съ*ото време изключително силна $орма на енергия. Д(мите са
по,заележими, с по,голяма плътност. 4т трите на1,голяма плътност притежават
де1ствията. Де1ствията са енергия в тежка $изическа $орма, в тежко движение. ;огато
мислиш, казваш и изявяваш отри0ателна идея, каквато е ^Nолям съм несретник6, ти
задвижваш огромно количество творческа енергия. -и*о ч(дно тогава, че лягаш олен от
настинка. &ова *е е на1,малкото.
Bом веднъж рез(лтатите от отри0ателното мислене са приели материална $орма, много
тр(дно можеш да върнеш не*ата назад. -е е невъзможно, но е много тр(дно. -ео'одима е
изключителна вяра. !ска се неоикновено доверие в положителните сили на Вселената
.независимо дали *е ги наречеш Бог, Богиня, #ървична сила, #ървопричина, Създател или
каквото и да ило др(го2.
Jечителите имат точно такава вяра. &я е вяра, която се прелива в Aсолютно Знание и
?вереност. &е знаят, че ти по природа си създаден да ъдеш 0ялостен, завършен и идеален
сега, в този момент. &ова знание съ*о е мисъл ,много могъ*а мисъл. &я има силата да
премести планини, да не говорим за молек(лите на тялото ти. =то за*о лечителите могат
да лек(ват, често дори от разстояние.
5исълта не познава разстояния. 5исълта оикаля света и прекосява Вселената по,ързо,
отколкото *е промълвиш и д(ма.
6Само изречи словото и раът мо1 *е ъде излек(ван.6 &ака и стана на часа, даже преди
изречението м( да еше завършено. &акава еше вярата наn0ент(риона.
izvorite.com :::
A всички вие имате масово ^(мствена проказа6. ?мът ви е прояден от отри0ателни мисли.
-якои от тя' идват до вас с тласък от др(гите. 5ного от тя' сами си ги измисляте
.изма1сторявате си ги2, а после ги таите и под'ранвате с часове, дни, седми0и, месе0и ...
даже години.
... и се ч(дите за*о се разолявате.
5оже да ^решиш някои от здравните си пролеми6, както оичаш да ги наричаш, като
решиш пролемите в мисленето си. Да, можеш да излек(ваш някои от олестите, които
вече имаш .които сам си си подарил2, както и да предотвратиш развитието на нови. !
можеш да сториш всичко това, променя1ки мисленето си.
! съ*о, колкото и земно да зв(чи, идва1ки от (стата на Бог/ За +ога, погри$и се по-добре
за себе сиF
Nрижата, която полагаш за тялото си, не стр(ва) почти не м( оръ*аш внимание, докато не
(сетиш, че не*о не е наред. &и на практика не правиш ни*о да го поддържаш превантивно
в доро състояние. Nрижиш се по,доре _ за колата си, отколкото за тялото си и това далеч
не е единственото.
-е само че не се предпазваш от р('ване чрез редовни прегледи, ежегодни изследвания и
спазване на предписаното лечение, а се отнасяш зле с тялото си и в интервалите межд(
тези прегледи, ез изо*о да те е грижа% За*о въо*е отиваш на лекар, пол(чаваш помо*
и след това не използваш предписаното лекарство" 5ожеш ли да 5и отговориш за*о"
-е спорт(ваш активно, ез движение тялото ти се отпуска и даже о*е по,лошо , отслава
от не (потреа.
-е го 'раниш здравословно и така го изто*аваш о*е повече.
След това го пълниш с токсини, отрови и всякакви ас(рдни с(стан0ии, които минават за
'рана. ! то продължава да раоти за те и да ти сл(жи , такъв невероятен двигател% След
всичките тези яростни атаки все о*е продължава да де1ства смело с всички сили.
?жасно е. ?словията, при които 4чакваш тялото ти да о0елее, са (жасни. ! ти правиш
малко или ни*о по въпроса. Bе прочетеш тези редове, *е поклатиш глава със
съжалително съгласие и веднага *е продължиш да третираш тялото си по,съ*ия начин, по
ко1то си го третирал досега. ! знаеш ли за*о"
- Страxувам се да попитам.
, За*ото нямаш воля да живееш.
- Tова звучи като сурово обвинение.
, -яма' намерение да прозв(чи с(рово, нито като овинение. ^С(рово6 е относително
понятие , о0енка, която поставяш на д(мите. ^4винение6 предполага ^вина6, а ^вина6
предполага извършването на не*о нередно. В сл(чая оаче ни*о нередно не е сторено и
следователно няма как да има вина и овинение.
Aз чисто и просто изреко' истината. ;акто всяко изричане на истината, едно от
'арактерните м( качества е да те съ(ди. -якои 'ора не оичат да ги (дят. Всъ*ност
повечето 'ора не оичат. #овечето предпочитат да си стоят в дрямка.
Светът е в състоянието, в което е, за*ото е пълен със сомнам(ли.
A относно изказването ми, какво в него ти изглежда невярно" &и нямаш воля да живееш.
!ли поне не си имал досега.
izvorite.com ::7
Aко ми кажеш, че внезапно си се променил, Aз *е прео0еня предвижданията си за това,
какво *е направиш. #ризнавам, че предсказанието ми се основава на сл(чилото се досега.
... &о еше предназначено и да те съ(ди. #онякога, когато няко1 е заспал твърде дълоко,
се налага малко да го пораздр(саш.
Заелязал съм, че в миналото си имал малко воля за живот. &и можеш сега да го отречеш,
но в сл(чая де1ствията ти говорят по,ясно от д(мите.
Aко някога в живота си запалил 0игара .и о*е повече, ако си п(шил к(тия на ден през
последните 78 години2, значи, че имаш малка воля за живот. Eич не те е грижа какво
причиняваш на тялото си.
- Hо аз спряx да пуша преди повече от 10 години!
, Да, спря само след 78,годишно изто*ително $изическо изтезание.
! ако някога си поемал алко'ол в тялото си, значи съ*о, че имаш много малко воля за
живот.
- Aз пия сLвсем умерено.
, &ялото не е създадено да приема алко'ол. Aлко'олът (врежда раз(ма.
- -е и ,ристос е пиел алкоxол! OтишLл е на сватбата и е превLрнал водата вLв
вино!
, A ко1 е казал, че Eристос е идеален"
- O, за Eога!
, ;ажи, да не и вече да се дразниш от 5ен"
- E, би било прекалено да се дразня от Бога. Eи било малко нагло, нали? Мисля
обаче, че отидоxме твLрде далеч. Eаµа ми ме е учил ,всичко да бLде умерено".
замислен да ъде живян по съвсем различен начин. ! тялото ти еше създадено да издържи
значително по-дълго.
- Tака ли?
,Да.
- Kолко по-дLлго?
, Безкра1но по,дълго.
- Kакво значи това?
, Значи, сине 5о1, че тялото ти е направено да издържи завинаги.
- 3авинаги?
, Да. #рочети го доре/ завинаги%
- Hскаш да кажеш, че ние никога не сме били - че не сме - сLздадени, за да умрем?
, Вие по прин0ип никога не (мирате. +ивотът е вечен. Вие сте езсмъртни. Вие по
прин0ип никога не (мирате. Само променяте $ормата си. Даже и това не е трявало да
правите. Вие сте решили да го правите, а не Gз. Aз ви създадо' тела, които могат да
издържат вечно. Де1ствително ли мислиш, че на1,дорото, на което Бог е спосоен, че на1,
дорото, което Aз мога да създам, е тяло, което издържа F8, G8, евент(ално I8 години преди
да започне да се разпада" &ака ли си представяш предела на 5оите възможности"
- Hикога не сLм мислил да кажа точно това ...
izvorite.com ::9
, #остроил съм великолепното ви тяло така, че да издържи вечно% &ези от вас, които се
появи'а на1,рано, наистина живее'а в тела ез олка и стра' от това, което сега наричате
смърт.
В религиозната си митология вие символизирате клетъчната си памет за тези първоначални
човешки съ*ества, нарича1ки ги Aдам и =ва. &е, разира се, я'а много повече от две.
;акто вече многократно оясни', в началото идеята еше вашите ч(десни д(ши да имат
възможността да познаят Сее Си чрез изживяване в света на относителното, осъ*ествено
във $изическото тяло. &ова стана чрез заавяне на неизмеримата скорост на всички
вира0ии .мисловни $орми2, за да се създаде материя , включително материята, която вие
наричате $изическо тяло.
+ивотът еволюира чрез пореди0а от стъпки в продължение на няколко мига, които вие сега
наричате милиарди години. ! в този свят миг вие се появи'те от океана на живота и
стъпи'те на тази Земя в сегашната си $орма.
- Tогава поддрLжниuите на теорията за еволkuията са права!
, -амирам за заавно .т. е. източник на постоянно заавление2 това, че вие 'ората имате
такава н(жда да разделяте всичко на правилно и погрешно. -икога и през (м не ви минава,
че сами сте си измислили тези етикети, за да ви помогнат да определяте не*ата и Сее Си.
-икога и през (м не ви минава .освен на на1,прозорливите сред вас2, че не*о може да ъде
едновременно и правилно, и погрешно) че единствено в относителния свят не*ата са само
от единия или др(гия вид. В света на асолютното, в света, в ко1то и има, и няма време,
всички неа са всичко.
&ам няма мъжко и женско, няма преди и сега, няма ързо и авно, т(к и там, горе и дол(,
ляво и дясно, няма правилно и погрешно.
;осмонавтите и астронавтите ви имат представа за това. 4тначало им изглежда, че са
изстреляни нагоре в космоса, а като стигнат там, виждат Земята над сее си. !ли може и
не е така. 5оже и я виждат под сее си% -о тогава къде е слън0ето" Nоре" Дол(" -е% &ам
вляво. ! така изведнъж излиза, че не*о не е нито горе, нито дол(, а е отстрани ... т.е.
всички определения за това изчезват.
&ака е в 5оя свят , нашия свят , в нашия реален свят. Всички определения изчезват и става
тр(дно даже да се говори за него в някакви де$инирани рамки.
Nелигията е вашият опит да говорите за неописуемото. Не е свършила ко! знае колко
свястна работа.
-е, синко, поддръжни0ите на теорията за еволю0ията не са прави. Aз сътвори' всичко това
, всичкото - в миг, в един свят миг , точно както твърдят поддръжни0ите на идеята за
сътворението. ) ... всичко се появи в про0еса на еволю0ия, отнема* милиарди и милиарди
от онова, което наричате години , точно както твърдят поддръжни0ите на теорията за
еволю0ията.
! двете страни са ^прави6. ;акто откри'а космонавтите b всичко зависи от гледната
точка.
!стинският въпрос оаче е/ дали в един свят миг или за милиарди години , какво значение
има това" -е можете ли просто да се съгласите, че някои въпроси за живота са твърде
izvorite.com ::@
загадъчни, за да можете да ги решите" За*о не приемете загадъчното за свято" ! за*о не
позволите на святото да си ъде свято и да го оставите на мира"
- Rредполагам, че всички ние имаме ненаситната нужда да знаем.
, -о вие вече знаете% &ок(,*о ти каза%F Вие оаче не искате да знаете !стината, а истината,
както вие си я разбирате. &ова е на1,голямата преграда пред просветлението ви. 5ислите,
че вече знаете истината% 5ислите, че вече разбирате как стоят не*ата. &ака се съгласявате
с всичко, което видите, ч(ете или прочетете и което попада в рамките на вашето разиране
и отричате всичко, което излиза от тя'. ! наричате това на(чаване. -аричате това открит
поглед към (чението. Mви, никога няма да мо$ете да бъдете отворени към учението,
докато сте затворени за всичко, което не се вмества във вашата собствена истина.
Затова тази книга *е ъде наречена от някои ого'(лство или раота на дявола.
Все пак тези, които имат (ши да ч(ят, нека сл(шат. ;азвам ви следното/ Вие не сте
замислени да умрете. Вашата $изическа $орма еше създадена като великолепно (доство,
ч(десен (ред, знаменито средство, позволява*о ви да изживеете де1ствителността, която
сте сътворили със соствената си мисъл, и да познаете Сее Си, какъвто сте се създали в
д(шата си.
Д(шата зачева, (мът създава, тялото изживява. ;ръгът е пълен. &огава д(шата е познала
сее си в соственото си изживяване. Aко не 1 'аресва изживяването .ч(вството2 или ако
по някаква причина 1 се иска др(го, по,различно изживяване, д(шата просто зачева ново
изживяване на Сее Си и съвсем (квално си променя мисленето.
Скоро след това тялото се озовава в новото изживяване. .^Aз съм Възкресението и +ивота6
еше великолепен пример за това. ;ак мислиш, че Eристос го е направилA !ли не вярваш,
че се е сл(чило" 0овярва!. &лучило се еFP
Bе доавя о*е не*о/ д(шата никога няма да се наложи над (ма или тялото. Създал съм ви
като съ*ества, които оединяват три части. Състоите се от три части, сърани в едно, и сте
сътворени по 5о1 ораз и подоие.
&рите аспекта на вашата съ*ност в никакъв сл(ча1 не са неравносто1ни. Всеки от тя' си
има своя $(нк0ия, но никоя от тези $(нк0ии не е по,важна от др(гите и никоя от тя' не
предшества др(гите. Всички те са свързани помежд( си асолютно равносто1но.
Зачатие , творение , изживяване. ;аквото заченеш, него сътворяваш) каквото сътвориш,
него изживяваш) каквото изживееш, него зачеваш.
Затова е казано, че ако можеш да накараш тялото си да изпита не*о .примерно изоилие2,
скоро *е имаш (се*ането за него в д(шата си, която *е зачене по нов начин .именно
изоилен2, представя1ки на (ма ти нова мисъл за това. 4т новата мисъл произлиза
допълнително изживяване и тялото започва да живее в нова де1ствителност на изоилие,
като в свое постоянно състояние.
&ялото, (мът и д(шата .д('ът2 ти са едно 0яло. #о този начин ти си един микрокосмос на
5ен , Божественото Hяло, Святото Всичко, 4единението. Виждаш ли сега как съм и
началото, и краят на всичко , Aл$ата и 4мегата"
Сега *е ти оясня кра1ната загадка , точната и истинската ти връзка с 5ен.
В)* &Т* (1*Т1 ТUV1.
izvorite.com ::D
;акто вашето тяло се отнася към (ма и д(шата вм, така се отнасяте вие към (оите (м и
д(ша. Следователно/ всичко, което из$ивявам, го из$ивявам чрез вас.
&очно както ( вас, така и ( 5ен, тялото, раз(мът и д(шата са едно 0яло.
&ака !с(с от -азарет , един измежд( многото, които разра'а тази загадка, изрече
неизменна истина, като каза/

Gз и +аата сме *дно 8.
Bе ти кажа, че има даже по,големи истини от тази, и в тя' ти един ден *е ъдеш посветен.
За*ото както ти си 5оето тяло, така и Aз съм тялото на др(г.
- Hмаш предвид, че Tи не си бог?
, Aз съм Бог, както ти Nо разираш. Aз съм Богиня, както ти C възприемаш. Aз съм
Създателят на Всичко, което познаваш и изпитваш в момента и вие сте 5ои де0а ... както и
Aз съм дете на др(г.
- Да не се опитваш да ми кажеш, че даже Eог си има своù Eог?
, ;азвам ти, че възприятието ти за кра1на де1ствителност е по,ограничено, отколкото си
мислил, и че !стината е по,езгранична, отколкото можеш да си представиш.
Давам ти да надзърнеш мъничко в езкра1ността, както ти давам и езкра1на оич. .Да
надзърнеш повече от това, *е значи да не можеш да го поереш в де1ствителността си. &и
едвам (спяваш да поереш и толкова.2
- -акаù малко! Aз да не би сега наистина да не разговарям с Eога?
, ;аза' ти. Aко си представяш Бога като тво1 създател и господар, както ти си създател и
господар на соственото си тяло, Aз съм Богът по твоето разиране. ! наистина
разговаряш с 5ен. Беше ч(десен разговор, нали"
- -удесен или не, аз мислеx, че разговарям с истинския Eог - EогLт на Eоговете.
Hали разбираш - главния шеq.
, С -его говориш. #овярва1 5и. С -его говориш.
- H все пак Tи казваш, че някоù стои над Tебе в тази ùерарxия.
, В момента се опитваме да направим невъзможното, а именно да оясним неояснимото.
;акто отеляза', това се стреми на направи и религията. Да видим дали мога да го оо*я.
Завинаги значи по,дълго, отколкото можеш да про(мееш. Вечно значи по,дълго от
завинаги. Бог е повече, отколкото можеш да си представиш. Бог е енергията, която наричаш
въоражение. Бог е сътворяването. Бог е първоначалната мисъл. Бог е кра1ното
изживяване. Бог е и всичко межд( тя'.
Сл(чвало ли ти се е някога да видиш през мо*ен микроскоп или на $илм движение на
молек(ли и да възкликнеш/ ^4, нееса, та т(к има 0яла вселена. ! за тази вселена аз,
настоя*ият налюдател, трява да изглеждам като Бог%6 ;азвал ли си някога това и
изпитвал ли си подоно не*о"
- Да, предполагам, че всеки мислеµ човек, го е изпитвал.
, 3азира се. #озволил си да надзърнеш в съ*ото, което и Aз ти показвам т(к.
! какво и направил, ако ти кажа, че тази де1ствителност, в която си надзърнал, никога не
свършваWF
- Oбясни ми. Моля те да ми го обясниш.
, Вземи на1,малката вселена, която можеш да си представиш. #редстави си тази съвсем,
съвсем мъничка части0а материя.
izvorite.com ::F
- Добре.
, Сега я разрежи на две.
- Добре.
, ;акво се пол(чи"
- Две по-малки половинки.
, &очно така. Сега раздели половинката на половина. ;акво стана"
- Две по-ма#ки половинки.
, !менно. -аправи го пак, и пакF ;акво остава"
- Все по-малки и по-малки частиuи.
, Да, но кога свършва товаWA ;олко пъти можеш да разделяш материята, докато престане да
съ*еств(ва"
- Hе знам. Rредполагам, че никога не престава да сLµествува.
, !маш предвид, че никога не можеш напълно да я унио$ишA Всичко, което можеш да
направиш, е да променяш $ормата 1"
- Tака изглежда.
, ;азвам ти/ ти ток(,*о на(чи та1ната на 0елия живот и видя в езкра1ността.
Сега пък Aз имам въпрос за те.
-Добре...
, ;акво те кара да мислиш, че езкра1ността се простира само в едната посока"
- Axа ... значи няма краù нито ако вLрвиш нагоре, нито ако вLрвиш надолу.
, -е съествува горе и дол(, но разирам мисълта ти.
- Hо ако има безкраùно малко, значи има и безкраùно голямо.
, Вярно е.
- Hо ако голямото е безкраùно, тогава няма на!-го#ямо. Tова значи в наù-широк
смисLл, че няма Бог$
- )ли мо$е би, че всичко е +ог и нио друго не съествува.
;азвам ти/ AЗ СV5 &4ВA, ;4=&4 СV5.
! &! С! &4ВA, ;4=&4 С!. -яма как да не ъдеш. 5ожеш да променяш $ормата си,
колкото си *еш, но не можеш да не ъдеш. (о$еш оаче да не успееш да познаеш ;о1 Си
и така да изживееш само половината от него.
- Tова би било ад.
, &очно така. ! все пак ти не си осъден да останеш в него. -е си заточен в него завинаги.
=динственото, което е нео'одимо, за да излезеш от ада .от незнанието2, е да познаеш
отново.
!ма много начини и много места .измерения2, в които можеш да го сториш. В момента се
намираш в едно от тя'. Според твоите разирания то се нарича ^третото измерение6.
- H сLµествуват оµе много?
, -е ти ли каза', че в моето 0арство има много резиден0ии" -ямаше да го кажа, ако не
еше така.
- Tогава адLт е съествува. Hскам да кажа, че няма място или измерение, в
което да сме осLдени да останем завинаги!
, ;акъв и ил смисълът на такова не*о"
izvorite.com ::G
4аче винаги сте ограничени от знанието си, за*ото виеMние сме само създава*о се
съ*ество. -е можеш да ъдеш не*о, което не знаеш, че си.
Затова ти е даден този живот, за да можеш да познаеш сее си в соственото си
изживяване. &огава можеш да с'ванеш сее си, ;акъвто Си -аистина и да сътвориш сее
си такъв, какъвто си ил в изживяването си , ето как кръгът се затваря ... само че е по,
голям.
! тъ1, ти се намираш в про0ес на израстване , или както го нареко' многократно в тази
книга/ про0ес, в ко1то ставаш това, което изираш. Няма грани#и на това, което можеш да
станеш.
- 3начи, че аз мога даже да стана дори ..., смея ли да го кажа ... Eог..., като Tеб?
, A ти как мислиш"
- Hе знам.
, -яма да можеш , дотогава, докато не знаеш. Запомни триъгълника , Светата &рои0а/ д(' ,
съзнание , тяло. Зачатие , творение b изживяване. Запомни да използваш символите/
СВ=&!C& Д?E r ВДVE-4В=-!= r ЗAЧA&!= 4&=H r 34Д!&=J r &В43=-!= С!- r
34+БA r !З+!ВCВA-=
Синът изживява творението на а*ината мисъл, която е зачената от Светия Д('. 5ожеш ли
да си представиш един ден ти да ъдеш Бог"
- В наù-лудите си мисли.
, Ч(десно, за*ото Aз пък ти отговарям/ &и вече си Бог. 0росто не го знаеш. -е съм ли
казвал/ ^Вие сте Богове6"
,2%
- =то. 4ясни' ти всичко. +ивота. ;ак протича. Съ*инската м( причина и предназначение.
С какво др(го и' могъл да ти помогна"
- Hяма за какво повече да помоля. HзпLлнен сLм с благодарност за този
невероятен диалог. Eеше тLù всеобxватен. Сега като гледам пLрвоначалните си
вLпроси, виждам, че сме засегнали само пLрвите пет, свLрзани с живота, личните
взаимоотношения, парите, кариерата и здравето. В списLка ми, както знаеш,
имаше оµе много вLпроси, но след тази дискусия всички те ми изглеждат някак си
неуместни.
, Да. ! все пак ти ги зададе. Затова да ги прегледаме един по един и наързо да им
отговорим. &ъкмо нара'ме скорост в осъждането на този материал.
- KакLв материал?
, 5атериалът, ко1то ти давам и сега е пред тее. Сега, като нара'ме скорост в
осъждането м(, да прегледаме наързо останалите въпроси и да им дадем кратък отговор.
- 6. KакLв е кармичният урок, коùто трябва да науча тук? Kакво се опитвам да
овладея?
, &и не (чиш ни*о. -яма какво да (чиш. !маш само да си спомниш. Да си спомниш за
5ен. &ова значи да възстановиш връзката си с 5ен.
;акво се опитваш да овладееш" 4питваш се да овладееш ма!сторството само по себе си.
- 7. СLµествува ли прераждане? Kолко минали живота сLм имал? Kакво сLм бил в
тяx? СLµествува ли ,кармичен дLлг"?
izvorite.com ::I
b !зглежда невероятно все о*е да се поставя въпрос. &р(дно 5и е да си представя, че е
възможно. Съ*еств(ват толкова много съо*ения за изживявания от предишен живот и то
от съвсем достоверни източни0и. -якои от тези 'ора са донесли поразява*и описания,
пълни с дета1ли и толкова много съвършено проверими данни, че е изключена
възможността не*о да е ило измислено или подправено, за да подведе останалите.
!мал си F@G предишни живота, *ом настояваш да сме точни. &ова е F@I,ият. В тя' си ил
всичко. ;рал, крали0а, крепостник. ?чител, ст(дент, ма1стор. 5ъж, жена. Во1н, па0и$ист.
Nеро1, подле0. ?ие0, спасител. 5ъдре0, гл(пак. Бил си всичко%
-е, не съ*еств(ва такова не*о като кармичен дълг ,не в смисъла, ко1то ти имаш предвид.
Дълг е не*о, което трява да ъде платено. Ти не си задъл$ен да правиш нио.
Все пак има определени не*а, които искаш да направиш, които избираш да изживееш. !
някои от тези изори зависят от .желанието за тя' е предизвикано от2 изживявания, които
си имал по,рано.
Само дотолкова могат да се долижат д(мите до това, което ти наричаш карма.
Aко карма е вътрешното желание да ъдеш по,доър, по,голям, да еволюираш, да
израстваш и да разглеждаш миналите съития и преживявания като мярка за това, тогава
да, кармата съ*еств(ва. Тя обаче не изисква нио. -икога ни*о не се изисква. &и си, както
и винаги си ил, съ*ество със свооден изор.
- 8. Rонякога се чувствам като ясновидеu. ВLзможно ли е ,да бLдеш ясновидеu"?
Aз такLв ли сLм? Xората, които твLрдят, че са ясновидuи, ,с дявола ли си имат
работа"?
, Да, човек може да ъде ясновиде0. &и си такъв. Всеки е такъв. -яма човек, ко1то да не
притежава това, което ти наричаш ^спосоност за ясновидство6. !ма само 'ора, които не я
използват.
!зползването па тази спосоност не е ни*о повече от използването на шестото ч(вство.
4чевидно, тази спосоност не значи ,да си имаш раота с дявола6, иначе не и' ви я дал. !,
разира се, не съествува дявол, с ко1то да си имаш раота.
-яко1 ден , може и във втората книга, *е ти оясня как точно де1стват пси'ическата
енергия и ясновидското (мение.
- µе има втора книга?!
, Да. -о нека на1,напред да свършим тази.
- 9. Допустимо ли е да се взимат пари за сторено добро? Aко си избера да стана
лечител, мога ли да вLрша тази Eожа работа и сLµевременно да имам qинансово
изобилие? Hли двете взаимно се изклkчват?
, Вече осъди'ме това.
- 10. Допустим ли е сексLт? Kаква е истината за това човешко изживяване? Дали
единствената uел на секса е продLлжение на рода, както твLрдят някои религии?
Дали истинската святост и просветление се достигат чрез вLздLржание или чрез
преобразуване на сексуалната енергия? Допустим ли е сексLт без лkбов? Може
ли qизическото усеµане от него да бLде достатLчно добра причина за
изживяването му?
izvorite.com ::>
, 3азира се, че сексът е ^доп(стим6. Bе повторя о*е веднъж/ ако не иска' да играеш на
определени игри, не и' ти дал играчките. &и даваш ли на де0ата си не*а, с които не
искаш да играят"
)гра! си със секса. )гра!F Tудесно (доволствие е. За*о" За*ото то1 може и е на1,
голямото (доволствие, което можеш да изпиташ с тялото си, ако става д(ма само за чисто
$изическо изживяване.
-о за Бога, неде1 разр(шава невинността и чистотата в секса, радостта и (доволствието,
като зло(потреяваш със секса. -е го използва1 за власт или за скрити 0ели, за
задоволяване на самолюие или за господство. -еде1 използва секса за каквито и да ило
др(ги 0ели освен за на1,чиста радост и на1,висш екстаз , дарен и споделен. &ова е л2бов и
то пресътворена, а тя е нов живот% ;ажи не съм ли израл ч(десен начин да създавам ое
като васF
Bо се отнася до въздържанието, вече изрази' мнението си. -икога ни*о свято не е ило
постигнато чрез въздържание. 6еланията оаче се променят с откриването на нови по,
големи светове. Следователно не е неоича1но няко1 просто да има по,малко .или дори да
няма никакво2 желание за секс(ални (доволствия, както и за всякакви др(ги занимания на
тялото. За някои делата на д(шата стават на1,важни и им носят далеч по,големи
(доволствия.
Всеки по своем(, ез да ъде съден , това е мотото.
;раят на въпроса ти пол(чава следния отговор/ -е е нео'одимо да имаш основание за
каквото и да ило. #росто ти сам бъди причината.
Сам ъди причината на изживяванията си.
Запомни, че изживяването ти създава кон0еп0ия за това ;о1 Си, кон0еп0ията създава
творение, творението създава изживяване.
!скаш ли да изживееш сее си като човек, ко1то прави секс ез люов" 5оля, заповяда1%
Bе го правиш дотогава, докато до1де момент, когато няма да го искаш повече. !
единственото не*о, което някога може да те накара да прекратиш това .или всяко друго3
поведение, е соствената ти новопоявила се мисъл, определя*а ;о1 Си &и.
=то колко е просто .и колко е сложно2.
-11. 3аµо си направил секса толкова xубаво, грандиозно и силно човешко
изживяване, ако трябва да го избягваме, колкото се може повече? В тази врLзка
заµо всички удоволствия са или ,неморални", или ,незаконни", или ,вредни"?
, С ток(,*о казаното отговори' и на последната част от този въпрос. -яма неморални,
незаконни или вредни (доволствия. +ивотът ти оаче е интересно (пражнение за
определяне на това какво е (доволствие.
За някои ^(доволствие6 значи (се*ане на тялото. За др(ги ^(доволствие6 може да ъде
не*о съвсем различно. Всичко зависи от това ко1 мислиш, че си и какво мислиш, че
правиш т(к.
За секса може да ъде казано много повече, отколкото се споменава т(к , но ни*о не е по,
съ*ествено от това/ сексът е радост, а много от вас са го превърнали във всичко др(го
освен радост.
izvorite.com :78
Да, сексът съ*о е и свято не*о. A радостта и светинята могат да ъдат съчетани .те
всъ*ност са едно и съ*о не*о2, въпреки че повечето от вас мислят др(гояче.
#од'одът ви към секса е като микрокосмос на под'ода ви към живота. +ивотът и
трявало да е радост, тържество, а вместо това се е превърнал в изживяване на стра',
тревога, ^недостатъчност6, завист, ярост и трагедия. Съ*ото може да ъде казано за секса.
Вие сте подтискали секса, както сте подтискали и живота, вместо да изразявате Сее си
из0яло, ез задръжки и с радост. -аправили сте срамен секса, както и живота, нарича1ки го
лош и порочен, вместо да го приемете като на1,висш подарък и на1,велико (доволствие.
#реди да протестираш, заявява1ки, че не сте посрамиш живота, погледни какъв е
колективният ви под'од към него. Четири пети от 'ората на Земята считат живота за
изпитание, премеждие, дълг, ко1то трява да ъде изплатен, (чили*е със с(рови (ро0и,
които трява да ъдат на(чени или на1,о*о смятат живота за не*о, което трява да ъде
изтърпяно в очакване на истинската радост, която идва след смъртта.
Срамота е, че толкова много от вас мислят така. -и*о ч(дно, че считате за срамно самото
де1ствие, което създава живот.
=нергията в основата на секса е енергията, която е в основата на живота , енергията, която
е живот% Ч(вството на привличане, на силно .понякога непреодолимо2 желание да се
прилижите един към др(г и да се слеете е в съ*ността на динамиката на 0елия живот.
Вложил съм го във всичко. &о е вродено и е присъо на Всичко, ;оето =.
5оралните правила, религиозните ограничения, со0иалните та(та и емо0ионалните
(словности, които сте наложили на секса .а межд( др(гото и на люовта, и на 0елия
живот2, изо*о не ви позволяват да празнувате съествуването си.
4*е от самото начало всичко, което човекът някога е искал, е да оича и да ъде оичан. !
о*е от самото начало човекът е сторил всичко, което е по силите м(, за да го направи
невъзможно. Сексът е невероятен израз на оич ,оич към др(г, оич към сее си, оич към
$ивота. Затова трява да го обичатеO .! вие го оичате , само дето не можете да ка$ете
на никого за това) не смеете да пока$ете колко много го оичате, за*ото *е ъдете наре,
чени извратени. A всъ*ност не сексът, а точно тази идея е извратена.3 В следва*ата ни
книга *е разгледаме секса по,отлизо) *е изследваме съ*ността м( много по,подроно,
за*ото това е въпрос с огромно значение в глоален ма*а.
Засега просто зна1 лично за сее си следното/ не съм ви дал нио срамно - на!-малко
тялото ви и неговите "унк#ии. Не е ну$но да криете тялото си и "унк#иите му, нито
обичта си към тя% и обичта си един към друг.
&елевизионните ви програми не се и замислят, като показват оголения ораз на
жестокостите, оаче внимават да не покажат оголения ораз на люовта. Hялото ви
о*ество е отражение на съ*ия прин0ип.
- 12. Hма ли живи сLµества на други планети? Eили ли сме посеµавани от тяx? В
момента наблkдавани ли сме? µе видим ли, докато сме живи, неоспоримо
доказателство за извLнземен живот? Всяка qорма на живот своù Eог ли си има?
Tи ли си EогLт на Всичко?
izvorite.com :7:
, -а първата част отговарям , да. -а втората , да. ! на третата , да. -а четвъртата не мога
да отговоря, за*ото това и изисквало да предскажа ъде*ето , не*о, което няма да
направя.
За това, което наричаме ^ъде*е6, *е говорим много повече във втората книга, а за
извънземния живот и съ*ността .съ*ностите2 на Бога в третата.
- Eоже Fосподи, µе има и трета книга?!
, -ека да ти кажа плана.
;нига първа съдържа основни истини и разглежда съ*ествени лични теми и въпроси.
;нига втора *е съдържа далеч по,всео'ватни истини, по,големи идеи и *е разглежда
глоални теми и въпроси.
;нига трета *е съдържа на1,грандиозните истини, които в момента можете да разерете, и
*е разгле$да (ниверсални теми и въпроси , въпроси, с които се занимават всички
съ*ества във Вселената.
- Axа. Tова заповед ли е?
, -е. Bом можеш да зададеш този въпрос, значи не си разрал ни*о от книгата.
&и си избрал да я свършиш тази раота , и си бил изран. ;ръгът е затворен. 3азираш ли"
-Да.
13. µе доùде ли някога на 3емята Uарството небесно? µе се покаже ли някога Eог
на земните xора, както е обеµано? СLµествува ли Второ Rришествие? µе има ли
някога краù на света или апокалипсис, както гласят пророчествата в Eиблията?
Hма ли една единствена истинска религия? Aко има, тя коя е?
, &ова само по сее си е 0яла книга и *е заеме по,голямата част от третия том. 4стави'
тази начална книга да се ограничи с по,лични въпроси и по,практически теми. ;ъм по,
големите въпроси и пролемите с глоално и (ниверсално значение *е премина в
следва*ите томове.
- Tова ли е всичко? Hяма ли да говорим повече тук?
, -има вече ти липсвам"
- Pипсваш ми! Eеше чудесно! СвLршваме ли сега?
, !маш н(жда от малко почивка. ! читателите ти се н(ждаят от почивка. &(к имате да
(своите доста материал. Да се преорите с доста не*а. Да омислите доста не*а. 4тдели
малко своодно време за сее си. 3азмисли.
-е се ч(вства1 изоставен. Aз винаги съм с те. Aко имаш въпроси , ежедневни въпроси,
каквито съм сиг(рен, че *е продължиш да имаш, зна1, че можеш да 5е повикаш да ти
отговоря. -яма н(жда това да става само под $ормата на книга.
&ози не е единственият начин, по ко1то ти говоря. Ч(1 гласа 5и в истината на д(шата си.
Ч(1 гласа 5и в ч(вството на сър0ето си. Ч(1 гласа 5и в споко1ствието на раз(ма си.
Ч(1 5е навсякъде. Винаги, когато имаш въпрос, просто зна!, че вече съм м( отговорил. !
тогава отвори очите си за своя свят. 4тговорът 5и може да е в някоя п(лик(вана статия.
5оже да е в написаната проповед, която след малко *е ъде изнесена. 5оже да е във
$илма, ко1то се снима в момента. !ли в песента, композирана вчера. 5оже да е в д(мите,
които след малко *е ъдат изречени от люим човек. !ли в сър0ето на нов приятел, с
ко1то *е се запознаеш след малко.
izvorite.com :77
5оята !стина е в шепота на вятъра, в ш(ртенето на потока, в трясъка на гръмотеви0ата, в
тропота на дъжда.
&я е допирът на земята, ('анието на лилията, топлината на слън0ето, магнетизмът на
л(ната.
5оята !стина .и твоята на1,сиг(рна помо* в момент на н(жда2 е величествена като
но*ното нее и в съ*ото време проста и неопровержимо доверчива като г(г(кането на
малко ее.
5(зиката на 5оята !стина е силна като (дарите на сър0ето и ти'а като дъ'а, поет в
единство с 5ен.
Aз няма да те изоставя. -е мога да те изоставя, за*ото си 5ое творение и 5ое
произведение, 5оя дъ*еря и 5о1 син, 5о1 смисъл и ...5ен самият.
&ака че, разчита1 на 5ен, където и когато си отделен от мира и споко1ствието, които съм
Aз.
Aз *е съм там. С !стина. ! Светлина. ! 4ич.
izvorite.com :79

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->